Целуващи се полуголи мъже, ексцентрично облечени травестити, прегърнати лесбийки – навярно за мнозина това е една от най-приятните гледки, на която човек може да се полюбува по нашите улици. Защото на 26 юни в София е поредният парад за манифест на ненормалните наклонности у някои от нас. Вече всяка година гей обществото в България напомня за себе си, шествайки безгрижно, пъстро и радостно из родните градове.

Един мой приятел журналист по този повод вчера ми сподели: „Айде сега, гейовете ли са проблем на това общество, че скачаме срещу тях?! Я колко корупция, какви измами, какви убийства! Пък гейовете са такива едни безобидни душици, които никому нищо лошо не са направили!” Да заплаче човек!

И аз познавам гейове, имах съученици и съученички, преминали от другата страна на дъгата. Не съм гледала на тяхната другост с благоговение, макар че никога не съм била в лоши отношения с тях. Пък и някои са наистина мили, уязвими и дружелюбни. Други пък не са. Обаче навремето всички знаеха, че са отклонение от нормата. Че сексуалната им ориентация е девиантна, както сега е модерно да се казва. Че нещо в тях не е наред. И се срамуваха от това. Лошото е, че години по-късно спряха да се срамуват. А днес вече „израснаха” дотам да се гордеят с това, че са обратни. Гордеят се така агресивно, че ти самият почваш да си мислиш, че щом не си привлечен от собствения си пол, си някаква безцветна, сива мижитурка, която трябва да се срамува, задето е нормална.

„Ама те са болни!”, довява телевизионният вятър поредния стон на някой милозлив средностатистически толерантен българин. „Те не са опасни, а само неразбрани!”, приплаква друг. „Да се критикуват гейовете е мракобесие, тесногръдие и фанатизъм!”, строго пледира трети в тяхна защита и всички нормални почват да се свиват като спукани балони, че са толкова мракобесни, тесногръди и фанатични, задето са нормални, създават хетеросексуални семейства, в които раждат деца и задето не мислят, че двойката „Ромео и Жулиета” е противоестествена на фона на „Ромео и Ромео” или „Жулиета и Жулиета”. Дори сред нас, християните се разнасят сърцераздирателни апологии на мъжете, които делят едно легло с други мъже и на жените, които предпочитат женската ласка пред мъжката. Тези християни, изпаднали в глухата защита на отчаянието, стигат дотам да противопоставят „безобидните” гейове на педофилите, убийците, мутрите, блудниците! Докъде я докарахме?! Да изтъкваме „достойнството” на едно извращение пред други с единствения мотив, че е по-малко извратено от тях! Навярно трябва да сме доволни, задето маршируват само гейовете, защото утре току виж утре излезнали да маршируват педофилите... Не знаех, братя, че пред пепелянката скорпионът е за предпочитане, само защото е по-малък! Той горкият съвсем не е виновен, че е отровен, само дето като те ужили може да те засили за оня свят също толкова бързо, колкото и посестримата си змия.

Обаче най-много ме втрещи великото прозрение, че „Христос не мрази гейовете, затова да ги оставим на мира!” Че не ги мрази е ясно, Той затова и дойде на тази грешна земя – да каже, че ни обича. Но освен това дойде, за да ни покаже как ние трябва да отвръщаме на тази любов, която Го качи на Кръста! А сега пренебрегвайки Неговата Голготска Жертва, ние искаме да Го свалим оттам, като безумно твърдим, че предпочитаме любовта Му пред Кръста!...

Не е ли странно как нравите се променят с времената! Преди 60-70 години по улиците се извършвали литийни шествия с хоругви, икони и кръстове в чест на големите християнски празници. След това литиите бяха заменени с манифестации, в които хоругвите и иконите бяха изместени от портрети на Вожда, членовете на Политбюро и партийни лозунги. Днес отново се възвърнаха старите традиции да се провеждат тези литийни шествия на светостта, чистотата и вярата. Но заедно с тях се появиха и пъстрите шествия на порока, нечистотата и безверието - шествията с дъгата – „хоругвата” на хомосексуализма.

Само че, знак на какво е дъгата и кога за пръв път заблестява в небесата? Нали Сам Бог праща дъгата, когато след потопа сключва завета с Ной, че повече няма да залива с вода земята. И че когато хорските грехове станат толкова много, че се наложи Бог пак да ни възпре с наказания заради тях, с дъгата ще напомня за Своя завет и за границата на Своето дълготърпение. А днес този знак за опасното покачване нивото на греха, се ползва от самия грях и то като негово знаме!

Такава реклама на греха за разлика от кръстните шествия вместо да благославя и освещава земята, я осквернява, защото какво друго може да стори греха, освен да замърсява? Пък ние сме седнали да търсим всевъзможни оправдания за това, изтъквайки дори най-лукавото, че „хомосексуализмът е болест!” Но нали ако беше само болест, Бог нямаше да поставя изискването да не лягаш с мъж като с жена, понеже това е мръсотия, Левит. 18:22? А ние се оказахме по-големи лекари от Лекаря и забулваме този грях, твърдейки, че е болест, но забравяйки, че няма по-лукав грях от самооправданието със самия грях!

За християнските литии обикновено е прието да се казва, че „Когато шества кръстен ход, адът трепери!” Защото тогава Спасителят, Божията Майка и светците благославят нашите улици и освещават цялата родна земя. А за манифестацията на порока, какво ни остава да кажем?! Не ли, че „Когато шества гей-парад, адът се отваря!” Защото, когато се прави манифестация на порока, кого каним у дома? И този някой като дойде, какво ще стори с нас? Защо все забравяме, че винаги после жънем онова, което преди това сме посяли?

Нима днес, само защото сме измислили друго име на греха, ще го направим по-малък и ще го заличим пред очите на Бога? Дали няма да излъжем обаче единствено себе си, забравяйки, че Този, Който някога наказа Содом и не пощади Гомор, е същият вчера, и днес и вовеки, (срв. Евр. 13:8), а ние сме тези, които се променят.

Навремето тези два града бяха напълно изтребени под небесата, а днес виждаме какво се случва по цялото лице на земята. Но днес на тяхно място се намира безжизненото Мъртво море, което тежко плиска солените си води, с които и нам да напомня, че смъртният грях убива и не е способен живот да роди.