И като видя Иисус вярата им, каза на разслабения: дерзай, чедо, прощават ти се греховете! (Мат. 9:2).

Довели веднъж при Иисуса Христа в Капернаум един разслабен. Болният бил толкова немощен, че не само не можел да върви без чужда помощ, но и не можел да говори, за да помоли Господа за изцеление. И затова Иисус го изцелил – заради вярата на онези, които го довели. Те просили от Господа той да бъде изцелен; дори само това, че го донесли на ръце, било проява на усърдната им молитва. „И като видя Иисус вярата им, каза на разслабения: дерзай, чедо, прощават ти се греховете!” Болният мълчал, не просил само защото не можел – той просто оставил себе си в ръцете на другите, без да им пречи да го носят, докато мислено ги молел да го отведат при Иисуса Христа.

И така, слушатели мои, когато вие не можете, нямате сили да просите нещо сами от Бога или по някаква причина не смеете да се обърнете към Него, или не се надявате Той да отговори на молитвата ви, то връчете себе си на другите, нека те да се помолят за вас – ако не с думи, то поне мислено помолете за това. И Господ заради молитвите на другите ще ви помогне, както когато Му се молите сами и както помогнал на разслабения заради вярата на онези, които го донесли. Когато не можете, не смеете, не се надявате…

Да, винаги така постъпвайте – сами се молете и другите молете да се молят за вас. И светиите, когато живеели на земята, считали полезно за себе си да прибягват към молитвеното застъпничество на другите, не толкова поради смирение, колкото поради съзнанието за своята немощ. Светият апостол Павел умолявал вярващите да му спомагат в молитвите му за него самия към Бога (вж. Рим. 15-30).

Кого от другите трябва да молим за това? Всички, които се молят и особено тези, които са по-близко до Бога и са разположени към нас. Който е по-близък до Бога, него Бог по-скоро чува; който повече ни обича, той по-усърдно ще се помоли за нас. Преимуществено молете църковните свещенослужители. Те винаги стоят пред Божия престол, следователно са близки до Бога, най-малкото заради своя сан; те и затова са поставени от самия Него на своето поприще, за да се молят за всички. Ето защо тях Бог ще чуе по-скоро от всеки друг. И заради това свети апостол Иаков пише: „Болен ли е някой между вас, нека повика презвитерите църковни, и те да се помолят над него” (Иак. 5:14).

Другите молете да се молят за вас; другите молете, но и сами за другите се молете. С нашата молитва за другиго ние можем и него самия да подтикнем към молитва за себе си, и така, по заповедта на апостол Иаков, ще се молим един за други (вж. Иак. 5-16); такава взаимна молитва, като израз на взаимна любов, може много. Когато ние се молим един за друг, тогава и Бог слуша всички ни. Колко утешително, че можем да се молим за другите и че по нашата молитва Бог може да им яви Своята благодат и милост!

Иначе с какво ще помогнеш на другия? Нужна е помощ, помощ е нужна; страдаш с него, скърбиш за него. Ах, понякога страдаш даже повече от него, скърбиш за него повече от самия него, но помощ няма. Така че ето с какво можеш да помогнеш – с молитва. Помоли се за него, и Бог ще му прати помощ заради тебе и то такава, каквато ти нямаш сили да му окажеш.

И всяко друго нещо за другия трябва да става с молитва; с молитва и милостинята трябва да се подава; подавай и мислено говори: да му бъде това за полза. Тогава нашата помощ ще бъде наистина действена. Защото нашата молитва за всички неща, които правим, ще им вдъхне живот и сила.

Ще отбележим и още нещо. Иисус Христос, възнамерявайки да изцели разслабения, първо му простил греховете, а след това го изцелил и от болестта му. Защо? Защото несъмнено причина за болестта били неговите грехове, заради греховете си или вследствие на греховете си той заболял. Ние сме болни не без наша вина, а или заради греховете си, или вследствие на тях, или в краен случай това е непременно за наше спасение, за да бъдем запазени от грехове. Ако при даден човек не се появят болести, то той вероятно би станал голям грешник. Божиите очи виждат дори нашите още неизвършени грехове.

И тъй, когато те посети болест, моли се да ти бъде пратено здраве и веднага проси прошка на греховете, знайни и незнайни, волни и неволни. „Господи, прости греховете ми и ми помогни да оздравея”. Тогава бързо ще оздравееш. Но ако и да не оздравееш бързо, то пак не преставай да се молиш и да се каеш. Бог понякога колкото и да Го молим, дълго не ни избавя от болестта и немощта, за да ни научи на молитва и покаяние, а в покаянието е нашето спасение и в молитвата – нашето душевно здраве.

Когато си болен и се молиш Богу с покайни сълзи, тогава забравяш, не чувстваш, че си болен, че си немощен и все така би стоял пред Бога, все така би се молил и плакал пред Него дори и цял живот, дори и цяла вечност – така молитвата възвисява, оживява, укрепява и услажда човека. Защото и здравето ни е нужно, за да имаме сили да се молим и да се каем за греховете си. Здравето ни е нужно дотолкова, доколкото да ни стигне за извършване на молитви и принасяне на покаяние. Затова, когато аз не оздравявам от болест, но се кая за греховете си и мога да се моля и действително се моля и се кая, тогава съм спокоен, не унивам и не падам духом. Явно, че аз и без здраве мога да се спася, след като Бог още не ми го е дарувал. Явно, че за спасението на душата не ми е нужно здраве, а по-скоро слабост, отколкото здраве и сила.

Всичко, което имаме, било то здраве или слабост, бедност, ученост или образованост, необразованост или невежество, висок сан или ниско звание, всичко се цени въз основа на това, кое е полезно или вредно за спасението на нашата душа. Ако болестта ми служи за обновление, ако не ме възпрепятства да служа на Бога и да се кая за греховете си, то тя за мен е по-скъпа от всяко здраве. А за какво ми е здраве, което не ми помага за спасението на душата, при което аз не се моля на Бога и не плача за греховете си? Да, здравето е добро и ценно, когато е спасително за душата, а болестта не е по-лоша от здравето, тя е по-добра даже и от поста и молитвата, когато болният я понася с благодарност към Бога и осъзнаване на своите грехове.

Изпрати ми, Господи, здраве, изпрати ми толкова здраве, колкото ми е нужно за спасението на душата ми; толкова, колкото ми е нужно, за да мога да се моля и да се кая. Ако мога и имам сили да се кая за греховете си и да Те моля за себе си и за другите, то стига ми толкова здраве. Нека поживея в молитва и покаяние, а след това и с покаяние и молитва да умра!... Ако някога аз подобно на евангелския разслабен легна неподвижен и безгласен и нямам сили нито да произнеса молитвени слова, нито да пролея покайни сълзи, то изпрати ми такива хора, които с усърдие биха Ти се помолили за мен, поне четирима такива, както при този разслабен, дори трима, дори двама, дори само един – и молитвата на един праведник може да стори много. Амин.

Проповеди протоиерея Родиона Путятина.

Превод: Десислава Главева