„Платката, що дава грехът, е смърт” (Рим. 6:23).

Ето я цялата полза от греха – смърт, при това не само временна, но и вечна – вечна гибел. Тъй че всички, които се устремяват към греха и казват: „такава е моята съдба”, или „съблазните силно ме изкушават”, или „нуждата и необходимостта ме доведоха до грях”, си струва да се замислят.

Съдбата, казваш, те е довела до грях, тоест, ако не би било така определено от Бога, ти не би грешил. Но това е голяма неправда. Бог никого не води към грях. Той иска всички да се спасят, как може точно на теб да желае погибел?

Казваш, че си създаден такъв, тоест грешник, но и това е неправда, защото Адам не бил грешник до грехопадението. А това, че ти си получил греховна наклонност като наследство от родителите, също не е вярно, защото прародителският грях се умива от кръщението. Не! Съдбата на всички е еднаква и тя е управлявана от Бога, а че ти си обикнал греха, това произтича от твоята собствена воля и от твоето упорство. Каквото желаеш, това и вършиш.

Праведниците постоянно искат да вършат свети и праведни дела – такива и вършат. Желаят да се спасяват и се спасяват, затова извършват подвизи на добродетелта; искат да бъдат свети и стават светии, затова се стараят да бъдат добри, да изпълняват Божиите заповеди, постят, дават милостиня; почитат празниците, боят се от греха и като от огън бягат от всеки повод за съблазън и изкушение към грях.

А грешникът упорства в своя грях, не ще и да знае за никого и нищо, нехае за закона, пренебрегва разума, няма страх нито от смъртта, нито от ада, всичко презира, за всичко е глух, но всичко това зависи от неговата развратена воля. Обикновено грешникът обвинява съблазните: този ме съблазни, тази ме съблазни. О, ако в теб самия нямаше похот и страстни пожелания, ти не би могъл да се съблазниш! Защо например други не се съблазняват? „Ако те съблазнява окото ти, извади го и хвърли от себе си”^[1], тоест отвърни се от греха, не гледай към греха. Ако ръката ти те съблазнява, отсечи я^[2], тоест отклони се от греховното действие. Съблазънта, казваш, е силна. Но волята е по-силна от съблазънта, ако ти искаш да я избегнеш. Имаме достатъчно примери.

Прекрасният Йосиф не се поддал на съблазънта на Пентефриевата жена и за това Господ му дал премъдрост и власт. Самсон се поддал на лъстивите слова на разпътната Далила и всичко изгубил: и силата, и дара на Светия Дух, и свободата, и отечеството, и живота си. Ти казваш, че грешиш воден от нуждата. Но дори и да би умирал от глад, ти не би съгрешил, ако само се боеше от Господа. Защото от глад умират само с временна смърт, а от греха – със смърт вечна. Наистина по-добре е да умреш от глад, отколкото да попаднеш в ръцете на дявола. А пък и никой измежду нас не умира от глад.

Ти искаш да си поживееш в разкош, да си накупиш скъпи платове и разни суетни украшения, искаш да живееш, следвайки похотите на сърцето си. Но ще настане час, когато Бог ще каже на нашата душа – тази вавилонска блудница: „Отвърнете й тъй, както ви и тя отвърна; отвърнете й двойно за делата й… Колкото се е прославила и живяла разкошно, толкова мъка и скръб й върнете; понеже тя казва в сърцето си: седя като царица, вдовица не съм и скръб няма да видя. Затова в един ден ще й се струпат поразите: смърт, жалост и глад, и ще бъде изгорена в огън”^[3].

Ето каква участ очаква всеки неразкаян блудник и всяка блудница, оскверняващи с блудни действия и всякакви нечистотии храма на Духа Светаго. Горко на света от съблазните^[4], както казал Господ, но стократно повече мъки очакват съблазняващите и съблазняващите се!

Господи, спаси ни, защото погиваме в греховете си! Амин.

Простые и краткие поучения. Том 1.

Превод: прот. Божидар Главев

[1] Мат. 18:9.

[2] Виж Мат. 18:8.

[3] Откр. 18:6-7.

[4] Мат. 18:7.