„Светило за тялото е окото. Затова, ако твоето око бъде чисто, и цялото твое тяло ще бъде светло; ако пък твоето око бъде лукаво, цялото твое тяло ще бъде тъмно.”

Мат. 6:22-23

Смисълът на прочетеното днес Евангелие може да бъде предаден в съкратен вид така: човешката душа е омрачена от тъмнината на безброй съгрешения и затова бедства до крайност, като в случай на неразкаяност и неизправност я заплашват вечни мъки. В същото време хората най-малко от всичко мислят за просвещение и спасение на собствените си души, а всичките им грижи и внимание са насочени към временното и скоропреходно тяло и материалните блага: храна, питие, облекло, жилище, и всичко това в ущърб и вреда на душата.

В днешното евангелие Господ кротко изобличава тази наша неразумност и ни учи преди всичко и повече от всичко да се грижим за душата: „Душата не струва ли повече от храната” (Мат. 6:25), и да търсим преди всичко царството Божие, което е вътре в нас (виж Лук. 17:21), и трябва да бъде в нас като създадени по Божий образ и подобие, да търсим също и правдата Божия, тъй като ние живеем във всевъзможни неправди, обременени от безброй грехове.

За повече яснота и убедителност Господ в Своята реч привежда сравнения с видими неща. Като пример взима нашето око и нашето тяло. „Светило за тялото, казва Той, е окото. Затова, ако твоето око бъде чисто, и цялото твое тяло ще бъде светло; ако пък твоето око бъде лукаво, цялото твое тяло ще бъде тъмно. И тъй, ако светлината, що е в тебе, е тъмнина, то колко ли голяма ще е тъмнината? (Мат. 6:22-23).

Под око трябва да се разбира нашето сърце или ум, а под тяло – нашето същество, нашия живот, за който сърцето е същото, каквото е окото за тялото. Ако сърцето на човека е чисто, ако съвестта е чиста, то цялото наше същество е чисто и светло, целият наш живот е свят, всичките ни постъпки са добри и безупречни. Ако сърцето е лукаво и нечисто, а също и съвестта, то и цялото ни същество ще е лукаво, целият живот ще е лукав, както и всички помисли, чувства и постъпки. И тъй, ако твоето сърце, твоята съвест е тъмнина, то какъв ли ще е твоят живот, колко тъмен, лош, лукав и гибелен ще е той? Ясно е, нали? Да, защото в това всички сме убедени по силата на житейския опит – нашия или този на други хора.

„Никой не може да слугува на двама господари: защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона” (Мат. 6:24-25).

Свети Иоан Златоуст обяснява тези думи на Спасителя така: Бог веднъж и завинаги е казал, че служението на Бога и на мамона не може да бъде съчетано. Затова ти не говори, че и едното и другото е възможно. Защото когато мамонът повелява да се похищава чуждото, а Бог повелява да се отдава дори и собственото имущество; когато Бог повелява да се води целомъдрен живот, а мамонът – да се живее блудно; когато мамонът повелява да се напиваш и пресищаш, а Бог напротив – да обуздаваш стомаха си; когато Бог повелява да се презират сегашните светски блага, а мамонът – да прилепяш сърцето си към тях; когато мамонът те кара да се прехласваш по мраморни колони, стени и пъстри килими, а Бог – да презираш всичко това и да почиташ само истинската мъдрост: как след всичко това ти казваш, че служението на Бога и на мамона са неща, които могат да вървят ръка за ръка? Затова и Спасителят добавя: „Не се грижете за душата си, какво да ядете и да пиете, ни за тялото си, какво да облечете. Душата не струва ли повече от храната, и тялото от облеклото?...

И малко по-надолу казва: „Защото всичко това търсят езичниците, и защото вашият Небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това. Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде” (Мат. 6:25, 32-33). От контекста е очевидно, че Господ не забранява да се грижим за придобиването или запасяването със земни блага за подсигуряването на прехраната или покриване на задължения, а забранява само излишеството и грижата изключително за земното – загрижеността, която изцяло поглъща човека и го отдалечава от Бога, от Църквата, от богослужението, от изпълнението на християнските задължения като говеене, изповед, причастие със Светите Тайни, от делата на милосърдие – грижата, която не му дава да помисли за вечния живот и за бъдещата си вечна участ.

Братя християни! Нека да мислим за небесното, а не за земното и за това, че Христос седи отдясно на Бога (виж Кол. 3:1-2). След смъртта не ще ни бъде нужно нищо земно: нито храна, нито облекло, нито пари, нито къщи, а ще ни бъде нужна само любовта и делата на любовта. „Храната е за корема, и коремът за храната; но Бог ще погуби и едното и другото” (1 Кор. 6:13). Амин.

Полное собрание сочинений Протоиерея Иоанна Ильича Сергиева. Том 2-й. СПб. 1894.

Превод: прот. Божидар Главев