Вход

Православен календар

„Дарувай, Господи, на Твоята Църква сила да пребъдва непоколебима от смущенията на ересите во веки веков.”

Канон на утренята, 5-та песен, тропар

Неделя Православна

Можем ли и сами да поменаваме починалите

 

1906211546

Подаването на имена за поменаване на покойните е израз на нашата любов към тях. Но истинската любов се състои не само в това да подаваме имена за поменаване, да поръчаме молебен или панихида и след това спокойно да си излезем от храма. Подалите имената са длъжни и сами по възможност заедно със свещенослужителите молитвено да поменават своите близки и по време на проскомидията, и след освещаването на Светите Дарове[1], и в другите случаи на гласно или тайно поменаване на живи и починали.

„Поменаването на близките, - пише св. Игнатий (Брянчанинов) - Бог чува еднакво както откъм олтара, така и откъм мястото, на което ти стоиш”. Поменаването при богослужение е полезно и плодотворно, както когато имената произнася свещеникът, така и когато имената четат прислужващите в олтара или когато самите богомолци поменават имената всеки на своето място. Всички молитви, дори и тайно произнасяните по време на богослужението, се възнасят пред Божия Престол посредством свещенодействието на предстоятеля.

При отслужването на общи панихиди, особено на Задушниците, когато се увеличава броят на поменаваните, свещенослужителите често нямат физическата възможност да прочетат даже по един път всички имена и биват принудени да се ограничат до прочитането само на няколко имена от поменалния лист на всеки един от подалите ги. Дълг на самите богомолци е да разделят и изпълнят труда на свещенослужителите. Всеки богомолец може по време на всяка ектения, на всеки възглас, по време на панихиди или заупокойните утренни и литургии да поменава своите близки, прочитайки своя поменик.

Както е известно, при служението на св. прав. Йоан Кронщадски бивали подавани множество записки с имена, които, ако е можело да бъдат всичките прочетени, особено на глас, би отнело повече време от останалата част на богослужението. Затова св. Йоан обикновено слагал ръка върху всички записки, мислено поменавал всички написани там, и всички молещи се били уверени, че поменаването е извършено както подобава.

Така е било винаги по вярата на молещите се в Църквата Божия, когато по някаква причина подадените от богомолците поменици не могат да бъдат открай докрай прочетени от самите свещенослужители. Всеведущият Бог знае всички имена. Сърцеведецът вижда любовта на живите към починалите, знае тяхното усърдие и разположение към молитва за умрелите и приема общото моление на Църквата за записващите и записваните като поменаване на всеки един поотделно.

Правильно ли мы поминаем усопших?”, Москва, Ковчег, 2005.

Превод: Десислава Главева

 


[1] Тоест по време пеенето на „Достойно есть”, когато в олтара също се поменават живи и починали – бел. прев.

module-template10.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти