В писмото си до един свещеник преп. Паисий (Величковски) надълго и нашироко възхвалява послушанието и братското общежитие, пишейки, че послушанието е „най-кратката стълба към небето, която има само едно стъпало – отсичането на собствената воля и стъпвайки на което, послушникът бързо възлиза на небето”^[1], че „общото житие е небе, светото послушание е небе на небесата, поради което, който отпада от послушанието, отпада от Бога и бива изхвърлен и от небесата”.

Но веднага след тези похвали за послушанието свети Паисий отбелязва:

„Наставници на такова общо житие и всеблажено послушание в древните времена се явявали велики богоносни отци, които както те самите заради чистотата на своите души и съвършеното си благоугождение в Божиите заповеди се сподобили да бъдат жилище на Светия Дух и от Него като от слънце просияли с духовни дарования, достигнали крайно безстрастие и съвършена Божия любов, наставлявани от Светия Дух, така и на своето Богосъбрано стадо показвали истинския път към спасението със слово, дело и образа на своя богоугоден живот, учейки подопечните си внимателно да спазват Божиите заповеди. Затова и техните ученици, гледайки на своите наставници като на одушевен стълб и светозарно слънце, сами били наставлявани и просвещавани във всички добродетели чрез светлината на тяхното учение и добрите им дела, и достигали до крайно богоугождение, като неизброимо множество от тях се спасявали.

В днешните жестоки времена, в които има много неща достойни за плач и ридание, такива наставници са съвсем оскъднели и ако някои ревностни иноци биха пожелали да угаждат на Бога с такова общежително житие, то техен учител и наставник ще бъде сам Бог и Божественото четене на писанията на тези преподобни отци и наставници на общежителното житие, които по Божий Промисъл и до днес са съхранени – то ще бъде техен учител и наставник. Чрез техните писания като че гледайки самите тези свети отци, четящите със страх Божий и разсъждение ще могат отчасти, подпомагани от Бога, да подражават на тяхното богоугодно житие, наставлявани и вразумявани от своите отци, събрали ги в името Христово или избрани от самите тях с единомислие, които не от себе си, но от Свещеното Писание и от същото това учение на светите отци биха поучавали своите духовни чеда.

В древните времена много от светите отци поучавали своите ученици просвещавани от Божията благодат, даже бидейки безкнижни. В днешните времена обаче светите отци учат, че никой не трябва да поучава братята от себе си, но само от Писанието и от учението на преподобните отци, които чрез Светия Дух са познали тайните и силата на Светото Писание и посредством Неговата благодат са предузнали огромното оскъдняване в средата на монашеството на здравото учение и истинските наставници и подбуждани за това от Светия Дух, написали своето свято и душеполезно учение за наша вечна полза и наставление, … към което и в днешните времена, ако се придържат наставниците на монасите и техните ученици със страх и смиреномъдрие, то няма да съгрешат против своето спасение и те самите, и слушащите ги.”^[2]

Показателно е, че бидейки вече доста известен старец, свети Паисий (Величковски) бил много внимателен и предпазлив при преподаване на словото и преди да отговори на някакъв важен въпрос, винаги сверявал отговора си с написаното в Свещеното Писание и творенията на светите отци. Така например отговаряйки писмено на различни въпроси от миряни, той накрая винаги пишел: „Като получите моите отговори, четете ги с внимание и ако намерите в тях нещо, което е съгласно със Свещеното Писание и истинното църковно разбиране, то последвайте моя съвет. Но ако аз в своите отговори съм сбъркал в нещо като човек, то вие не следвайте моето погрешно мнение, но във всичко се дръжте о здравото разбиране и разсъждение на Светата Съборна Църква, и по този начин никога не ще съгрешите.”^[3]

„Не следвайте моето погрешно мнение, но във всичко се дръжте о здравото разбиране…” – тези думи на великия старец, който обгрижвал многобройно иноческо братство, охарактеризират неговия възглед за истинското значение на наставника и за пределите на богоугодното послушание.

Колкото и да е странно, някои авторитетни старци на Света Гора през ХХ век проповядват друго разбиране. Старец Ефрем Катунакски учил: „Дори ако разпореждането на стареца е погрешно, Бог заради послушанието на послушника ще обърне нещата в негова полза.”^[4] И още: „Често и ние, старците, можем да направим някоя грешка, но ако ти всичко изпълниш по послушание, то за теб това ще се обърне в полза, а не във вреда.”^[5]

При това тези наставници смятат, че старецът трябва да бъде следван дори тогава, когато греши по важни за делото на душеспасението въпроси^[6].

Струва си да отбележим и с какво особено се отличавало братството на преп. Паисий (Величковски) от другите обители по това време и защо именно той се явил обновител на монашеския живот и дал основата за появяването на цяла плеяда духовни старци и в Молдавия, и в Русия. Какво е това особеното, което намираме в неговото ръководство и в живота на обгрижваното от него братство?

Външните послушания, трудове, отсичането на своята воля, подчинението, безропотното изпълнение на благословенията на игумена и поръченията на по-старшите братя, ревностното отношение към богослуженията – всички тези трудове не са нещо ново за обителите от онова време. Но старецът Паисий (Величковски) настоявал освен това братята в килиите си да четат писанията на светите отци и да извършват умната молитва, и според силите си да правят чести поклони със сълзи. Всяка вечер братята, особено новоначалните, разкривали помислите си пред своите старци. Разкриването на помислите преп. Паисий смятал за основа на духовния живот и виждал в това надежда за спасението. Сам той отделял много внимание на братята, всеки можел винаги да дойде при него за да разреши някакво свое недоумение. Но както се вижда, най-главното за духовното израстване на братята били беседите на самия старец, когато през зимните вечери всички се събирали в трапезарията и преп. Паисий четял на монасите от книгите на светите отци. Той веднага обяснявал написаното, привеждайки места от Свещеното Писание и от светоотеческите творения. При това свети Паисий със сълзи убеждавал братята да изпълняват Христовите заповеди, да придобиват съкрушено и смирено сърце.

Ежедневното четене на светоотеческите книги и неговите беседи имали огромно възпитателно значение за братята. Показателно е, че именно на тези монашески трудове акцентира и свети Игнатий (Брянчанинов). Той смята за най-важно и необходимо нелицемерното послушание към игумена и братята, отсичането на своята воля и на егоизма, откровеното разкриване на своите помисли пред духовния отец, честото и внимателно четене на Свещеното Писание и писанията на светите отци, недоверието към себе си във всичко, Иисусовата молитва и сърдечния плач. Впоследствие, когато животът на Паисиевото братство стигнал до упадък, монасите сами признавали, че една от най-важните причини за този упадък било прекратяването на ежедневните беседи със стареца, както и прекратяването четенето на Божествените и светоотеческите писания и изоставянето на вниманието към себе си и помислите си. Свети Паисий и сам смятал, че основната причина за това, че с всяка година животът в обителта (манастирът в Нямц) „върви надолу”, е именно „изоставянето на съборното поучение” на братята^[7].

Архимандрит Лазарь (Абашидзе), Голос заботливого предостережения, Саратов, 2010.

Превод: прот. Божидар Главев

[1] Това писмо е написано на старославянски, а тук го привеждаме преразказано на руски – бел. а.

[2] Житие и писания молдавского старца Паисия Величковского. Оптина пустынь, 2001, стр. 247–249.

[3] Четвериков С., протоиерей. Молдавский старец Паисий Величковский. Его жизнь, учение и влияние на православное монашество // Четвериков С., протоиерей. Правда христианства. М., 1998, стр. 234.

[4] Иосиф Ватопедский, монах. Блаженный послушник. Жизнеописание старца Ефрема Катунакского. М., 2004, стр. 100. В същата книга се привежда и мнението на стареца Йосиф Исихаст: „За изпълняващия послушанието дори и заповедта на стареца да е погрешна, тя ще се обърне за него за полза и това само благодарение на послушанието”. Нататък старецът Ефрем Катунакски обобщава: „Няма значение какъв се явява старецът”. Тоест всичко зависи от безропотното и безкритично послушание на послушника – бел. прев.

[5] Старец Ефрем Катунакский. М., 2002, стр. 157.

[6] По-нататък в своята книга архим. Лазар привежда тези мисли на въпросните старци – бел. прев.

[7] Четвериков С., протоиерей. Молдавский старец Паисий Величковский. Его жизнь, учение и влияние на православное монашество // Четвериков С., протоиерей. Правда христианства. М., 1998, стр. 186.