Вход

Православен календар

Слово в Неделята на Светите Отци от Първия Вселенски Събор

 

1306211551

„И сега прослави Ме Ти, Отче, у Тебе Самия със славата, що имах у Тебе преди свят да бъде” (Иоан 17:5).

В днешната Седма неделя след Пасха Църквата възпоменава и прославя триста и осемнадесетте свети и богоносни отци от Първия Вселенски Събор свикан в Никея от император Константин Велики на 20 май 325 г. след Рождество Христово с цел да бъде утвърдено истинното учение за Сина Божий, поколебано от лъжовното учение на еретика Арий и другите негови съмишленици, които отхвърляли Божеството на Божия Син.

Сред светите отци на Никейския събор присъствали св. Николай Чудотворец, св. Александър, еп. Александрийски, заедно със съпровождащия го млад дякон Атанасий родом от Александрия, когото Александър много уважавал заради неговите необикновени дарования, ум, дълбоко богословско образование, прямота, смелост, сила на словото и за високия му християнски живот. Впоследствие той сам след смъртта на Александър бил избран за Александрийски епископ.

На събора присъствали също и св. Пафнутий, епископ на Египетска Тиваида, Павел, еп. Неокесарийски, Спиридон, еп. Тримитунтски – велик чудотворец и епископ на о. Кипър, св. Иаков, еп. Низибийски – също чудотворец и др.

Всичките 318 отци били от различни страни. Но независимо от голямото разнообразие на страните, от които дошли и от обичаите, към които се придържали, дошлите на събора свети отци с единогласно изповедание на вярата засвидетелствали, че учението на Арий и неговите съмишленици, дръзнали да отхвърлят вечността на Божия Син и Неговото единосъщие с Бог Отец, е ново учение противно на апостолското и чуждо на църковната вяра. Светите отци също така засвидетелствали, че съставеният от тях на събора Символ на вярата, започващ с думите: Вярваме в един Бог Отец, Вседържител… и известен на всички вас, представлява вярно вселенско изповедание и проповед на апостолското православно учение, което е вяра на цялата Църква и предание на отците.

В този символ допълнен впоследствие от Втория Вселенски Събор е изложено апостолското учение за Светата Троица: за Бог Отец, Вседържител и Творец на света; за Господ Иисус Христос, второто Лице на Светата Троица – Син Божий, единороден, роден от Бог Отец преди всички векове като Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, несътворен, единосъщен с Бог Отец и Творец на всичко, Който се въплътил, бил разпнат, погребан, възкръснал, възнесъл се на небето и Който пак ще дойде да съди целия свят; и за Светия Дух, за Църквата, за едното кръщение, за възкресението на мъртвите и бъдещия живот.

Никейският Вселенски Събор е богомъдър проповедник на божествената слава на Пресветата единосъщна и неразделна Троица и особено на славата на Иисус Христос като Син Божий и Богочовек. Тази вяра, казва свети Йоан Златоуст, е апостолската вяра, която затворила устата на еретиците и като непоколебима стена отразила всички техни козни.

Никейският събор също така определил всички християни да празнуват светлия празник Пасха не в някой друг ден, а именно в неделния ден – първата неделя след пролетното пълнолуние, тъй като, както е известно, нашият Спасител възкръснал в първия ден, който следвал след иудейската пасха. Съборът също така въвел и еднообразие при някои обреди свързани с някои християнски празници, разпореждайки между другото в своето двадесето правило да не се коленичи в църква през неделните дни, както и през дните от Пасха до Петдесетница, щото със самото положение на тялото си вярващите да изобразяват Христовото възкресение.

В литургийното свето евангелие Църквата произнася ходатайствената или първосвещеническа молитва на Сина Божий за Неговото прославяне с вечна слава чрез разпространяването на истинното Богопознание в света; за запазването на вярващите от съблазни и притеснения, за тяхното освещаване, за тяхното единение помежду си и с Бога, и за тяхното вечно блаженство.

В тази молитва Иисус Христос напълно открил Своята божествена слава, наричайки Себе си Син Божий, вечен, единосъщен и равночестен на Бог Отец, Господ на всяка плът, роден от Бог Отец, източник на вечен блажен живот за всички.

Евангелското четиво в Неделята на светите отци учи вярващите да се обръщат с молитва към Бога във всичките си дела и колкото тези дела са по-важни, толкова повече и по-усърдна трябва бъде молитвата. При Своята молитва Спасителят повдигал очи към небето. Ако Божият Син с вътрешната молитва съединявал и външната, прекланяйки понякога колена, вдигайки ръце и очи нагоре, то колко необходимо и важно за нас е да съпровождаме вътрешната молитва с външни знаци и обряди, свидетелстващи за изобилието от сърдечни чувства и преживявания, „защото от препълнено сърце говорят устата” (Мат. 12:34), казва Господ.

Братя и сестри, благодарение на Бог и на светата наша православна Църква ние всички сме родени в истинната вяра, вярваме твърдо в Иисус Христос като Син Божий, както и в Светата Троица – Бог Отец, Син и Свети Дух, и повечето от нас от собствения си опит, със своя ум, душа и сърце и с цялото си същество сме изпитали и познали и непрестанно изпитваме и познаваме, че Иисус Христос е Жизнодавец и Бог и наш Спасител. Защото Той непрестанно ни явява знаците на Своята благост, правда, святост и всемогъща сила, оживотворява ни всеки час и минута – нас, умъртвените от греховете; милва каещите се, очиства, освещава, умиротворява, утешава, просвещава, укрепва и лекува душевните и телесните немощи; чудно помага в нашите дела, увенчавайки ги с многожелан успех; насочва нашите душевни стъпки към изпълнение на Своите заповеди и още тук ни дава да предвкусваме начатъците на вечния небесен живот.

Нека всички се държим неотстъпно за нашата спасителна вяра, изпълнявайки нейните свети заповеди и устави и да бъде за нас Господ Иисус Христос и начало, и край на всички наши желания, мисли и на всички наши действия, защото Нему слава и власт во веки веков. Амин.

Полное собрание сочинений Протоиерея Иоанна Ильича Сергиева. Том 2-й. СПб. 1894.

Превод: прот. Божидар Главев

Други статии от същия раздел:

Други статии от същия автор:

module-template9.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти