Беше ху­бав летен ден.

Ние живеем недалеч от града и съ­щия следобед се налагаше да отидем дотам по рабо­та. В този ден се честваше паметта на светител Ио­ан Максимович, архиепископ Санфранциски и Шанхайски. Разбира се, рано сутринта отслужихме света Литургия в негова чест и след това започнахме да се стягаме за заминаване. По това време имахме Тра­бант. Не зная колко от вас познават отблизо тази удивителна машина, но ще ви кажа, че трабантите са истински магарета. И като такива са подвластни на съвсем магарешки настроения. Ако има сред ко­лите магарешки инати - това са трабантите. Като каже, че няма да върви - така и става. Понякога без абсолютно никаква видима причина! Друг път като тръгне, та няма спиране!...

И тъй, качваме се ние на това несигурно превозно средство и потегляме за града. По една случайност шофьо­рът на тази забележителна машина съм аз. А мон­тьорът, който я обслужва, също е забележителен монтьор. Изобщо не обича да се занимава с трабан­ти, макар че е специалист по тях, а ако все пак се случи да запретне ръкави, става по-лошо от преди. Докато оправи едната повреда, предизвиква други три, които се проявяват в свое време. Но тъй като беше сред последните мохикани, които тогава се навиваха да легнат под трабантско шаси, нямах особено голям избор. Та този славен монтьор, пора­ди преголямата си заетост от доста време отлагаше смяна­та на гумичките на спирачните цилиндри, кои­то бяха вече доста поизносени, пък те, както знаете, са част от спирачния механизъм.

По пътя и из града си говорехме с отеца за свети­тел Иоан Максимович и за това, колко хубава беше Литургията в негова чест, и как всичко през този ден вървеше по мед и масло. Само дето после се оказа, че маслото не беше ядивно, а машинно, но да не изпреварвам събитията.

Свършихме си работата, ходихме тук, ходихме там и най-после решихме да тръгваме на обратно. Пъ­тят ни минаваше през една квартална пазарна уличка, която е много тясна, а от наспиралите по двата й края коли и от множеството дупки става още по-труднопроходима, тъй че преходът през нея наподобява гигантски слалом без ските. На тази уличка има доста мага­зинчета и винаги е много оживена, защото по нея постоянно щъкат напред-назад домакини, старци и дечица, а също и множество улични котки. Като ни­кой път обаче, по това време на деня там нямаше много хора.

Трабантът препускаше предано напред, когато се наложи да обуздая скоростта му поради появилата се насред платното дупка. Натиснах спи­рачките... и изведнъж установих, че такива просто няма! Продължихме да се носим към дупката, която преодоляхме на един дъх и Трабантът се стрелна нататък. Ако сте скачали от висока скала и сте па­дали свободно надолу, например в морето, ще ме разберете много добре. По същия целеустремен на­чин и ние се носехме напред. Панически ритах пе­дала на спирачките, въртейки волана наляво-надясно, за да избегна евентуални удари и ужасена дърпах ръчната спирачка. Нищо не можеше да спре въоду­шевилия се от свободната скорост Трабант!

Сега може и да звучи забавно, но тогава цялата треперех, а умът ми трескаво търсеше изход. В тези части от секундата имаш чувството, че времето спира и ти се намираш в безтегловност, без да знаеш сънуваш ли или си бу­ден, на теб ли се случва това или гледаш филм с участието на някой друг, който много прилича на теб. Помня само, че в ума си виках към Господа и, кой знае защо, някъде дълбоко в се­бе си имах вътрешната увереност, че нищо лошо няма да се случи. Изведнъж се сетих, че мога да убия скоростта, като превключа на по-ниска пре­давка, което незабавно сторих. Трета, втора, първа - Трабан­тът рипна като спънат кон и забави ход. За щастие, изведнъж се оказа, че на улицата няма абсолютно никого - ни кола, ни дете, ни котè!

Добре, но опас­ността още не беше минала. Носехме се към едно кръстовище, а пътят в трите посоки беше както следва: направо и оттам опираше в паркинг, надяс­но и оттам се спускаше стръмно надолу, а наляво правеше остър завой. Както се казва: „отпред тигър, отзад - крокодил"! Тогава ми хрумна смелата идея да спра в бордюра, защото в никакъв случай не би­ваше да излизам на кръстовището. Извиках на отеца: „Дръж се, спирам!", а в ума си призовавах светител Иоан на помощ, и тряс! - ударих се в бордюра. Ко­лата спря! С отеца само се спогледахме и казахме едно и също нещо: „Слава Богу!"

При огледа на ко­лата се оказа, че цялата спирачна течност е изтек­ла на пътя. Решихме, че това е причината да откажат спирачките. Отецът изтича до близкия мага­зин за авточасти и купи едно шише. Но когато до­ляхме течността и пробвах спирачките, те пак не държаха, а самата течност се изля на земята. Хуба­во се наредихме, няма що! Звъннах на моя приятел монтьора, разказах му какво се е случило и го попи­тах какво да предприема. Той каза: „Ела, ще го оп­равя!" „Добре - отговорих аз, - ще дойда, но как, ка­то нямам спирачки? Никой не може да ме изтегли!" Той ме утеши, че ако намеря начин да отида при него, веднага ще отстрани повредата и след като подхвърли няколко идеи, ме остави сама да си блъс­кам главата коя от тях да избера. Обадих се на брат ми, който по това време караше такси, и го попитах какво да правя. Тогава и тримата с отеца започнахме да умуваме по въпроса. Не помня на кого му хрумна „гениалната" идея да пуснем Трабанта на първа скорост, а когато стигнем до някое надолнище, да превключвам на задна скорост, и така да го спускаме надолу. Поне­же тази идея не проработи, спрях в първата мантинела на пътя и зачаках да ни хрумне друг план. В този момент брат ми пристигна с таксито, а отецът започна преговори с „Пътна помощ”. Аз само седях и току се примолвах на светител Иоан да направи не­що. И в този момент брат ми казва: „Давай въжето, аз ще те закарам!" Отговорих: „Ти си луд! Нямам спирачки, ще те ударя на първия завой!" А той: „Не, ти ще теглиш мен, а аз отзад ще ти бъда спи­рачка!"

Гениалните неща са винаги прости, нали?! Така и направихме. Беше много смешно да гледа човек отстрани как един малък Трабант гордо тегли едно голямо Деу. Докато прекосявахме половината град, хората навсякъде спираха и ни гледаха смая­но. Така стигнахме до монтьора, който сам не повярва на очите си... 

 Из „Съвременни български православни чудеса”, Издателство „Витезда”, 2009 г.