Простотата на вярата спори с лукавото неверие.

Вярата, която се появила у прозрелия слепец, просветила духовните му очи и той ясно виждал истината. Вижте колко логично е всичко при него. Питат го: ти какво ще кажеш за Него, за този, който ти дарува зрение? –„Пророк е” (Иоан 9:17), – отвръща той, тоест Божий пратеник, облечен с чудодействена сила.

Непререкаемо верен извод! Но книжната образованост не иска да види тази вярност и иска да се отклони от последствията. А тъй като това не можело да стане, тя се обръща към некнижната простота със свое внушение: „Въздай Богу слава; ние знаем, че Тоя Човек е грешник” (Иоан 9:24). 

Простотата на вярата не умее да свързва тези понятия – грешност и чудодейственост, и изразява това открито: «дали е грешник, не зная; едно зная, че бях сляп, а сега виждам» (Иоан 9:25).

Какво може да се каже против такова незнание? Но логиката на неверните е упорита, и при цялата очевидност не се срами да утвърждава, че не знае откъде е отварянето очите на сляп. «Това е и чудното, – говори им здравата логика на вярата, – че вие не знаете, откъде е, а ми отвори очите. Ние пък знаем, че Бог не слуша грешници; но, който почита Бога и върши волята Му, тогова слуша. Открай век не се е чуло, някой да е отворил очи на слепороден. Ако Той не беше от Бога, не можеше да направи нищо» (Иоан 9:30–33).

Изглежда сякаш след това не остава друго, освен да се преклониш пред силата на такова заключение. Но книжната ученост не може да понася здравата логика на вярата и я гони вън...

Иди после доказвай истината на вярата на тия, на които умът се е разтлял от упорство в неверието. Невярващите от всички времена са като от един калъп изляти.

Мысли на каждый день года

Превод: прот. Божидар Главев