„Слава и чест и мир всекиму, който прави добро” (Рим. 2:10).

Не напразно, братя, след големите празненства в чест и слава на умрелия за нас на кръста и възкръснал Господ светата Църква чества днес личностите, които се удостоили да бъдат най-близки свидетели на Неговата смърт и възкресение. Тези личности са, от една страна, светите жени мироносици, а от друга – светите мъже Иосиф Ариматейски и Никодим. Всички те са наистина достойни за такава висока чест не само защото присъстват при двете най-значими тайни на нашето спасение – смъртта и възкресението на Жизнодавеца Христа, но още повече заради своята неизменна любов към Него, проявена особено във времето, когато Той бил изоставен от всички.

Благочестиви сестри в Господа, нека погледнем какъв е подвигът на светите жени мироносици и колко поучителен е техният пример. Те едва узнали за Иисуса Христа, едва чули Неговото учение, а някои от тях приели от Него изцеление от зли духове и недъзи, и веднага оставили всичко – своите жилища и семейства, и Го последвали.

Господ обхождал със Своите ученици галилейските градове и села, като благовестял царството Божие, а светите жени Го съпътствали навсякъде и му служели както и с каквото могли, а много от тях Му услужвали дори с имотите си (Лук. 8:1–3; Марк. 15:4). Господ отишъл със Своите ученици в Иерусалим, ясно предсказвайки очакващите Го в него страдания и кръстна смърт, а светите жени не се побояли да Го последват и там. Господ бил предаден от един от Своите ученици и всички ученици Го оставили, разбягвайки се. Не Го оставили само светите жени. Те горко плачели и ридаели, съпровождайки Божествения Кръстоносец към Голгота (Лук. 23:27).

Господ е на кръста. Почти всички около Него злорадстват и Му се подиграват, а светите жени, дошли с Него от Галилея, стоят недалеч заедно с пречистата Му Майка и Неговия възлюбен ученик и потънали в дълбока скръб, гледат към Него (Лук. 23:49).

Погребват тялото на Господа, а светите жени запомнили мястото на Неговото погребение и бързат към града, за да приготвят скъпоценно миро и благовония и да помажат тялото Му (Лук. 23:55–56). Едва е минала съботата и светите жени мироносици „много рано” отиват към гроба на Господа с приготвените благовония, а тук вече ги очаквала голяма и многожелана награда… Те първи приели от ангела вестта за възкресението на Жизнодавеца, първи се удостоили да видят самия Него възкръснал и да чуят от Него най-сладостния глас: „радвайте се”, първи възвестили за Неговото възкресение и на светите апостоли (Мат. 28:1–10; Лук. 24:1–11).

Научете се и вие, сестри, да обичате Господа с такава дълбока, постоянна и неизтощима любов, с каквато са Го обичали светите жени мироносици. Някои от вас са оставили света и всичко светско, за да се посветят изцяло на служение Господу и доброволно са дали обети за подвижнически живот. Старайте се да спазите тези свети обети докрай, без значение какви скърби, лишения и трудове ви очакват. Колкото по-високи са вашите обети, колкото повече са от ваша страна подвизите и борбите, толкова по-голяма ще е и приготвената за вас награда в чертозите на небесния Жених.

Други от вас, макар да живеят в света и да не са приели върху себе си товара на това, което не всички могат да понесат, все пак са се съчетали с Христа посредством обетите на кръщението, с обетите да бъдат Негови последователи и да изпълняват във всичко Неговите заповеди. Пазете тези спасителни заповеди винаги и неотменно, колкото и понякога те да ви се струват тежки сред съблазните на света и твърдо помнете, че само така вие можете да покажете своята любов към Този, който е казал: „ако някой Ме люби, ще спази Моите заповеди” (Иоан 14:15, 23), само така ще се удостоите да чуете от Него: „Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата” (Мат. 5:12).

Обръщам се и към вас, благочестиви мъже и братя в Христа! И за вас има съвсем подходящ урок непосредствено от светите мъже Иосиф и Никодим, урок за такава истинска любов към Господ Иисус, макар вие без съмнение да разбирате, че и урокът от светите жени мироносици да не се отнася само до жените.

Трябва да припомним обстоятелствата, при които живеели светите Иосиф и Никодим, за да разберем цялото величие на тяхната преданост към нашия Спасител. Иосиф бил богат човек и известен член на синедриона, върховното иудейско съдилище (Мат. 27:57; Марк. 15:43). Никодим принадлежал към сектата на фарисеите, бил началник иудейски, тоест един от старейшините и учител на народа – един от книжниците (Иоан 3:1, 10). А членовете на синедриона, старейшините, книжниците и фарисеите били главните врагове на Господа Иисуса, те и се сдумали още в дните на Неговата проповед „да отлъчат от синагогата оногова, който Го признае за Христа” (Иоан 9:22), те Го осъдили и предали на смърт. Но въпреки всичко това, Иосиф и Никодим не се поколебали да тръгнат срещу общото предубеждение и заслепление на своите събратя, не се поколебали да идват при Иисус Христос, да Го изповядват като „дошъл от Бога”, и да бъдат дори Негови ученици, макар и в началото тайни, „поради страх от иудеите” (Иоан 3:2; 19:38).

Никодим не се побоял да защити веднъж Господа пред събранието на първосвещениците и фарисеите, когато те без вина Го порицавали (Иоан. 7:50–51). Иосиф смело се противопоставил на другите членове на синедриона и „не се съгласил с решението и деянията им”, когато те осъдили Господа на смърт, макар сам срещу всички нищо да не можел да направи (Лук. 23:51).

Когато накрая Иосиф и Никодим без повече да скриват своята вяра в Него, отхвърляйки всякакъв страх от иудеите, решават, че са готови на всичко заради любовта си към Разпнатия, тогава Иосиф смело отива при Пилат да изпроси тялото Иисусово; Никодим пък донася със себе си на Голгота около сто фунта смирна и алое. Двамата заедно с дълбока скръб и със сълзи на очи снемат от кръста окървавеното тяло на Божествения Учител, измиват го, помазват го с благовония и обвивайки го в чиста плащаница, полагат го в нов гроб в градината на Иосиф.

Злобата на заслепените иудеи не закъсняла да се открие против благочестивите мъже. Те били подложени на гонения, лишени от всичко и заключени в тъмница. Но възкръсналият Жизнодавец ги утешил със Своето явяване и ги причислил към Своето избрано стадо.

Тъй и всички ние, братя, трябва да бъдем готови на всякакви жертви заради любовта към Господа. Нито богатство, нито знатност, нито власт, нито високо образование, нищо не трябва да бъде за нас по-скъпо от светата вяра в Него и Неговите заповеди. И ако нещо е станало за нас препятствие неотклонно да следваме Христа и да изпълняваме Неговата воля, нека отхвърлим това препятствие, колкото и скъпо да ни се струва то, и да послужим на нашия Господ с цялата си душа, за да приемем някога и ние от Него възмездие според труда си (1 Кор. 3:8).

Братя и сестри в Господа, всякога помнете, че в християнството се отдава „слава и чест и мир всекиму, който прави добро”, всекиму, независимо от неговия пол и възраст. Амин.

Слова и речи.

Превод: прот. Божидар Главев