Не бива без нужда да откриваш пред друг сърцето си. Сред хиляди можеш да откриеш само един, който да съхрани твоята тайна. Когато сами не я пазим в себе си, как можем да очакваме, че тя ще бъде съхранена от друг?

С душевен човек трябва да се говори за човешки неща, а за небесни трябва да се говори с човек, който има духовен разум. Хората изпълнени с духовна мъдрост разсъждават за духа на даден човек по Свещеното Писание, изследвайки съобразни ли са неговите думи с Божията воля и по този начин правят заключение за него.

Когато се случи да бъдеш сред светски хора, не бива да говориш за духовни неща особено когато у тях не се забелязва желание да слушат. В такива случаи трябва да следваме това, което ни учи св. Дионисий Ареопагит: „След като си възприел познанието за божествените неща и си ги съхранил и утаил в ума си, скривайки ги от неосветените люде, не е правилно, както казва Писанието, да се хвърлят на свинете духовни бисери и да се поругава това чисто, световидно и скъпоценно благоукрашение” (Свщмчк Дионисий Ареопагит, За Небесната иерархия, гл. 2). Трябва да се помнят Господните думи: „Не давайте светинята на псетата, и не хвърляйте бисера си пред свините, за да го не стъпчат с краката си и, като се обърнат, да ви разкъсат” (Мат. 7:6).

Затова по всякакъв начин и при всички случаи трябва да се стараеш да скриваш в себе си драгоценните дарования. В противен случай ще ги загубиш и вече не ще ги намериш. Защото според опитното учение на свети Исаак Сирин, „повече полза за душата има от предпазливостта и благоразумието, отколкото от делата” (Преп. Исаак Сирин, Слово 89).

Когато се появи необходимост и обстоятелствата те заставят, тогава само трябва да се говори открито за слава Божия, постъпвайки според казаното: „Аз ще прославя ония, които Мене прославят (1 Цар. 2:30), защото пътят вече е открит^[1].

Духовные наставления инокам и мирянам.

Превод: прот. Божидар Главев

[1] Тоест за получените от Бога дарования трябва да се говори само когато има ясен знак от Бога, че тези дарования могат да се откриват за полза и назидание на вярващите – бел. прев.