Вход

Православен календар

Споделено през сълзи: Българският Великден в Лондон

 

 0205211717

Долният текст е вик на една християнска душа. Но този вик е вик и на всички онези наши сънародници в студения Албион, които ето вече втора година са лишени от духовно обгрижване и в невъзможност да наситят жадуващите си за Христа души, бидейки оставени вън от храма. Молим Богу този отчаян вопъл да стигне до нашите архиереи в Светия Синод, които отечески да се погрижат щото тези техни чеда да не бъдат изгнаници и от Дома на Отца...

Дай Боже, този вик да поразбуди и задрямалата съвест на онези наши сънародници, които, въпреки отворените в България храмове, предпочетоха домашния уют (или грижи) вместо да вземат участие в празничните богослужения. А имаше и такива, които настояваха храмовете да бъдат затворени...

Страстната седмица е. Въпреки всичките „ковид трудности и въпросителни“, решавам все пак, че жаждата и огънят отвътре надделяват и искам да съм в Православния храм.

Неописуемо е какво се случва някъде там в тялото ти, когато не си там, където трябва да бъдеш. Не пристъпваш смирено в храма и не се разтваряш в светлината, която лъчи през високия прозорец. Не чуваш молитвите, а твоите молитви са неми. Не виждаш иконите и стенописите, а сляпо нареждаш картини в главата си. Не се изповядваш и не се причастяваш, а се свиваш и смаляваш. Сам си, някъде отвън, в ненормално обкръжение.

Питаш се - християнин ли съм?

Британското правителство не е затворило православните храмове за Великден.

С ограничения, Румънската, Гръцката, Сръбската и Задграничната руска църкви все пак извършват богослужения. Решавам да опитам, но се сблъсквам с нова „ковид рестрикция“ - национална принадлежност. Ако не си сменя името с румънско, гръцко, руско или сръбско, не мога да се запиша за поне една от службите през Страстната седмица.

Няма Българска православна църква в Лондон. Защо?

Българският посланик в Лондон затваря параклиса „Свети Йоан Рилски” за Великден, без това да е изискване на Британското правителство. Защо?

Не считам, че Православието е национална привилегия, но в този момент, българите във Великобритания са абсолютно изоставени и лишени от даже „ограничено“ черкуване. Не може и да се пътува до Родината, където Българските храмове никога не затвориха.

Няма да чуя и няма да извикам ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ! ВОИСТИНУ ВОСКРЕСЕ! Няма камбаните да изтръгнат възгласа от хората около мене, няма въздухът да е кристален и песенен...

Има само празна тишина, в която гледам през сълзи малката свещица и иконата върху шкафа в ъгъла на стаята...

2 Май 2021

Уточнение: Малко след излизането на тази статия получихме писмо от друг наш сънародник, живеещ в Обединеното кралство, който хвърли повече светлина относно затворения параклис в Българското посолство в Лондон.

Оказва се, че две седмици преди Пасха Негово Високопреосвещенство Митрополит Антоний е изпратил свой представител на среща с Църковното настоятелство на параклиса „Св. Йоан Рилски”. В писмото си нашият сънародник заявява, че никой от тамошните миряни не припознава това настоятелство като такова, защото никой не знае кога и как е било избрано.

Срещата се е състояла в Българското посолството в Лондон, на която е присъствал и Уважаемият Посланик на Република България. На тази среща, продължила не повече от десет минути, така нареченото Църковно настоятелство категорично е заявило, че не иска Богослужение в параклиса и затова е помолило да не се изпраща свещеник. Като причина е заявено ситуацията с КОВИД-19. Това, добавя авторът на писмото, е самоволно решение на така нареченото Настоятелство, което въобще не се е допитало по този въпрос до миряните и така хората са оставени без храм и духовно обгрижване на най-големия християнски празник.

Също така авторът потвърждава казаното в статията, че другите Православни църкви (Руска, Сръбска, Гръцка и т.н.) са имали богослужения през периода на ситуацията с Ковид-19, но неговите наблюдения са, че все пак в някои от техните храмове е било възможно да се черкуват и българи.

От трети читател писал на редакционния имейл научаваме, че най-затруднен все пак е бил достъпът до храмовете на Руската църква, в които според очевидци се практикува сегрегация по възраст и инвалидност. Веднъж месечно имало служба специално за хората над 70 годишна възраст и такива с тежки заболявания, а през другото време им е било забранено да влизат в храма. Нашият читател твърди, че на входовете на някои руски храмове е била поставяна дори охрана и малка бариера, и след като се достигнел определен брой миряни, вратите на храма се затваряли.

Други статии от същия раздел:

module-template3.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти