Аз не зная, Господи, как и какво да кажа за Тебе. Защото се боя да говоря и да пиша за тези неща, за да не изпадна в противоречие и да не съгреша. И тогава лъжливо и неправилно написаното ще бъде неизгладимо.

Когато някой ме призоваваше към безумни дела и към греховете на наистина прелестния свят, моето сърце се свиваше в гърдите ми, искайки като че да се скрие от самото себе си, бидейки твърдо удържано, разбира се, от Твоята Божествена ръка. Обичах аз и изобщо всички житейски утешения, всичко, което развеселява очите, услажда небцето и украсява това тленно тяло. Но ти изглади мерзките деяния и сладострастните желания в моето сърце, Боже мой, и вложи ненавист към тях в моята душа. Макар моето произволение да ме теглеше към тях, Ти правеше така, че или желанията ми бяха неизпълними, или пък самите мои действия се оказваха нежелани за мен, което наистина е велико чудо. По Своя Божествен промисъл Ти ме отдели от всички – от царете, от управниците и от богатите в този свят. Много и много пъти, когато аз все пак бивах привличан от тези неща, Сам ти не допускаше да тръгна след моята наклонност към някое подобно деяние.

Колко пъти си ми помагал Ти, Господи, и от колко големи беди, Спасителю мой, човеколюбиво си ме спасявал, не споменавайки злините, които съм извършвал.

На Теб, Христе, подобава чест, слава, величие и вечна власт като Владетел на целия свят с Отца и Светия Дух сега и винаги и во веки веков. Амин.

Преподобный Симеон Новый Богослов, Божественные гимны, Гимн 39.

Превод: прот. Божидар Главев