Що се отнася до случаите със страшните Христови Тайни и с частта, която ние приемаме, разбирай, че те не подлежат на тление както обикновените ястия, но както казва свети Иоан Златоуст, този свещен хляб и вино се променят в някакво тънко вещество и се разнасят по цялото наше тяло. Също и когато се случи случайно или поради небрежност те да паднат, да изгорят, да загният, да замръзнат, да се замърсят и прочее, то на тези неща се подлага не Тялото Христово, а само външният вид на хляба и виното. Тази безстрастна жертва по никакъв начин не е причастна на това. Да не бъде! Защото Христовата плът веднъж пострадала за нас, след Възкресението вече не подлежи на страдания и тление. Но йереят за своята небрежност не остава без наказание, защото тежко съгрешава и затова подлежи на наказание и епитимия от своя архиерей според както той разсъди.

***

Ако някой човек се съмнява или не вярва в светата Божествена Тайна, при която хлябът, който се намира на трапезата, се превръща в Тяло и виното в Кръв на Иисуса Христа, Сина Божий, и че те при свещенодействието стават истински Негови Тяло и Кръв, то всеки православен християнин трябва да го попита така: Може ли Бог да направи нещо повече, отколкото може да направи човекът, включително нещо, което превъзхожда неговото разбиране? И когато онзи отвърне: да, може, тогава му кажи: А защо тогава Той да не може да ни даде да ядем Неговата плът?! Защото, ако „чрез словото на Господа са сътворени небесата” (Пс. 32:6), то с това слово Божие Той променя хляба и виното в Свои Тяло и Кръв.

***

Ако недоумяваш по какъв начин Христос, Който е на небесата, присъства в същото време и на трапезата, то удиви се и на това, че едно и също слънце, което свети и ни съгрява, по едно и също време се намира и на небето, и на земята, на изток и на запад и във всички страни на света. По подобен начин и Христос в Пречистите Тайни твори нещо велико и преславно по едно и също време и на небесата, и на земята, бидейки всемогъщ и всесилен: на небесата – истинно и естествено, а на земята – с властта на Божеството, непостижимо и неизречено, като това превъзхожда човешкото разбиране.

***

И след това, ако ти е чудно, че единият и неделим Христос еднакво и на много части се раздава на вярващите, бидейки в едната не повече и не по-малко отколкото в другата, то учуди се и на това как един глас се намира по едно и също време и в моите уста, и във вашите уши.

***

Ако се съмняваш как тъй тялото не се разделя при раздробяването на агнеца, или как във всяка част присъства съвършено целият Христос, то удиви се и на това: когато едно огледало се раздробява на малки части, то образът отразен в него не се раздробява, но във всяка част се отразява целият, както и в цялото огледало.

***

Може би недоумяваш и как Христос, Когото ние приемаме като храна, не се умалява, но пребивава цял во веки? Тогава учуди се и на това: когато от една свещ се запалват много други, първата свещ не намалява своята светлина.

***

Ако запиташ и как Христос, влизайки в нашето естество, не се осквернява и не бива заключен в него, то и аз ще те попитам: слънцето, преминавайки над злосмрадни места, осквернява ли се или не? Зная, че вярващ човек, който има мъдрост дори няма да дръзне да говори за това. Още повече Христос, Който е светлина и всяка чистота, не се осквернява и не се ограничава: Той е Вечносъществуващият, Когото не можаха да удържат адът и страшните печати на здраво затворения гроб.

***

И ако се чудиш, как така в малка частица от Тайните се съдържа целият Христос, то удиви се и на това, как в малката зеница на твоето око се вместват огромни градове. Но узнавайки това, не изпитвай неизследимото тайнство, но с непоколебима вяра и сърдечна любов възнеси действено благодарение с ума и сърцето към страшния, силен и всемогъщ Цар, Бог и Вседържител за Неговите неизповедими дарове.

***

Но ако някой те попита, как трябва да се готвя за приемането на Тялото и Кръвта Христови, попитай апостол Павел и той ще те научи на две душеполезни добродетели. Първо: „Нека човек да изпитва себе си, и тогава да яде от хляба и да пие от чашата” (1 Кор. 11:28). Второ, нека разсъди и помисли, какво са Тялото и Кръвта Господни, кой и какъв е той самият, както и с Кого иска да се съедини, как пристъпва и с Кого се причащава.

***

Изпитвайте, както подобава, сами себе си и дали с чист ум се взирате в своето сърце? Имате ли мир с Бога, единомислие с Неговата Църква и любов към ближните си? Защото, докато лежиш в грехове, ти не можеш да имаш мир с Бога, защото нашите грехове ни разлъчват от Бога според казаното: „беззаконията ви произведоха раздяла между вас и вашия Бог” (Ис. 59:2). Те правят от нас мерзки и ненавистни врагове на нашия Бог, а на дявола доставят радост и веселие.

***

Също тъй и ако ти упорито пребиваваш в някаква ерес, не се изправяш и не вярваш така, както Църквата Божия учи нас, своите синове, чрез Светия Дух и словото Божие, то ти не си в мир с нея и се явяваш неин враг. Помисли и за това, че ако ти имаш гняв и ненавист към твой ближен, то ти не си в мир с него и недостойно приемаш Тялото и Кръвта Христови, чрез които ние се съединяваме и примиряваме с Бога.

***

И накрая, да кажем и за „различаването на Тялото Господне” (1 Кор. 11:29), помисли сега, ти съгласно с Църквата ли разсъждаваш за страшните Тайни? Макар с телесните очи да виждаш хляб и вино, ти твърдо и без съмнение вярвай, че тяхната природа чрез слизането на Светия Дух, чрез Неговото действие и по властта на всемогъщото слово Божие се променя в Тяло и Кръв Христови, така че нищо друго в тях не остава, освен самите истински Тяло и Кръв на Господа под външен вид на пшеничен, квасен, прясно изпечен мек хляб и вино приготвено от грозде.

Сочинения святого Димитрия, митрополита Ростовского. – 4-е изд. в 5-и част. – Москва : Синод. тип., 1980. ч. 4.

Превод: прот. Божидар Главев