„Днес е началото на нашето спасение и откриването на вечната тайна: Синът Божий става Син на Девица!”

Съзерцавайки великото тайнство явено днес, тайнството на въплъщението на Божия Син, човек не знае, братя, на какво повече да се удивява: на това до каква степен Бог понизил и умалил Себе Си, приемайки вид на раб и ставайки човек (Филип. 2:7); или на това до каква висота била въздигната човешката природа благодарение самопонижаването на Божеството.

Тя изумително се възвисила преди всичко в лицето на самия въплътил се Господ. Божият Син приел на Себе Си човешкото естество завинаги, и го приел в единството на Своята Божествена ипостас, тъй че макар в Него сега природите да са две – Божествена и човешка, те са съединени в Него неразделно и представляват едно лице, една Божествена ипостас. Той и след въплъщението и в човешко естество си е все тъй единият истински Син Божий и истински Бог, какъвто е бил до въплъщението.

Вследствие на това ипостасно съединение на двете естества в Христа, човешкото естество в Него било приобщено към Божеството и било обо̀жено, тоест то усвоило от Божеството всичко, което било способно да усвои, без да губи своята ограниченост и човешки свойства, като от Божеството се обогатило и с премъдрост, и със святост, и с животворна сила, и с другите Божествени съвършенства. Вследствие на това обо̀жената в лицето на Господ Иисус Христос човешка природа станала причастна и на Божествена слава и Божествено поклонение. Сега Той седи на престола на славата отдясно на Бога Отца в своето човешко естество; сега на Него вече в плът Му е дадена „всяка власт на небето и на земята” (Мат. 28:18); днес на Него и в човешко естество Му се покланя като на Бог, „всичко небесно, земно и подземно” (Филип. 2:10). И какво, кажете, би могло да бъде по-високо от това, с което се удостоила в Христа нашата човешка природа?

Макар не чак до такава, но все пак до изумителна степен се възвисила нашата природа и в лицето на Пресвета Дева Мария, която родила Господа. Тя без съмнение Го родила не по божество, а по човечество. Но тъй като човечеството в Христа в самия момент на Неговото зачатие неразделно и неразлъчно се съединило с Божеството в една Божествена ипостас, то значи Пресветата Дева и заченала, и носила в утробата си, и родила истинския Син Божий, Който е истински Бог. Следователно тя е наистина Богородица. А удостоявайки се да бъде Майка на Господа, Твореца на всичко съществуващо, Тя естествено се възвисила чрез това над всички Негови създания – не само земни, но и небесни, и по достойнство се изповядва за по-почитана от херувимите и несравнено по-славна от серафимите, тоест от най-висшите сътворени духове. Тя е първа след Бога и е Царица на небето и земята!

И макар не чак до такава, но все пак до изумителна степен може да се възвиси и човешката природа и във всеки един човек, стига той да вярва във въплътилия се Син Божий. След като една от дъщерите на човешкия род била удостоена да бъде Майка на Господа, то и всички ние, вярващите в Него, се удостояваме да бъдем Негови братя, синове на Неговия небесен Отец и причастници на Светия Дух.

В тайнството Кръщение ние се раждаме от Бога и се обличаме в Христа. Чрез тайнството миропомазание приемаме в себе си Светия Дух. Чрез тайнството Евхаристия истински се съединяваме с Христа, тъй че Той пребъдва в нас, а ние в Него (Иоан. 4:15). И ако след това ние живеем благочестиво и по християнски, то в нас все повече и повече се изобразява Христос (Гал. 4:19) и вече не ние живеем, а Христос живее в нас (Гал. 2:20).

Но, възлюбени, нека кажем заедно с апостола: „сега сме чеда Божии” и братя на единородния Син Божий, и „още не е станало явно, какво ще бъдем. Знаем само, че, кога стане явно, ще бъдем подобни Нему” (1 Иоан. 3:2). Знаем, че тогава ще станем „наследници Божии, сънаследници на Христа” (Рим. 8:17), че „с Него ще и царуваме” (2 Тим. 2:12) и ще седнем заедно с Него на престола на Неговата слава (Откр. 3:21).

Да добавям ли, братя, нравствено наставление? Та то за всеки е очевидно.  Ако човешката природа се е възвисила до такава степен в лицето на въплътилия се Господ и Неговата пречиста Майка, тя може да се възвиси и при всеки от нас. Тогава нека се отнасяме с уважение и отговорност към своята природа и да живеем съобразно с нейното високо достойнство. Нека добре да помним, че тя действително се възвишава само у праведните и истински християни, чрез тяхното благочестие, а у грешниците тя все повече и повече се принизява, и докато първите, възхождайки по степените на нравственото съвършенство, накрая ще възлязат на небето, за да царстват там с Христа, то вторите постепенно падайки все по-надолу и по-надолу, ще паднат накрая в бездната на ада и там вечно ще се мъчат с дявола. Амин.

Митрополит Макарий (Булгаков), Слова и речи.

Превод: прот. Божидар Главев