Разказваха за един старец, който прекарал петдесет години в голямо въздържание, без да употребява изобщо хляб, а вода употребявал в съвсем умерено количество. Този старец казвал: „Аз умъртвих в себе си страстите на блуда, сребролюбието и тщеславието”. Като чул какво говори старецът, авва Авраам дошъл при него и го попитал: „Вярно ли е, че си говорил това?” Старецът отвърнал: „Вярно е”.

Тогава авва Авраам казал: „Представи си, че влизаш в твоята колиба и на твоята постеля заварваш жена. Можеш ли да не си помислиш – о, жена?!”  – „Не! Но аз ще се боря с помисъла и няма да се докосна до нея”. Авва Авраам казал: „Значи не си умъртвил блудната страст. Тя е жива в теб, но е свързана. И още: да предположим, че ти си вървиш по пътя и виждаш камъни и парчета от глинени съдове, а посред тях – злато. Ще може ли твоят ум да избегне всяка мисъл за това злато?” Старецът: „Не. Но ще се боря с помисъла за да не взема златото”. Авраам: „Значи страстта е жива, но е свързана.”

„И още: ако при теб дойдат двама брата, единият от които те обича и постоянно те хвали, а другият те ненавижда и те злослови. Ще ги приемеш ли с еднакво разположение на сърцето?” Старецът: „Не, но ще се боря с помисъла и ще се старая да правя добро на този, който ме ненавижда наравно с този, който ме обича”. Авраам: „Следователно страстите са живи, но са свързани от свети помисли”.

Отечник : рассказы о жизни святых подвижников / сост. Святителем Игнатием (Брянчаниновым). – Изд. 5-е. – Москва : Дар, 2009

Превод: прот. Божидар Главев