Леността е майка на всички пороци, тя отслабва и отпуска човека, като го прави непоносим дори за самия себе си. Всички скверни грехове и страсти се раждат от леността и безделието. Който живее в безделие, той непрестанно греши.

Не жали себе си за молитва дори когато целият ден си прекарал в трудове… Не поставяй плътта си по-високо от Бога, а заради Него пренебрегвай и телесния покой.

Вярвай на предупреждението: „Ще забързаш молитвата заради телесния покой, за да можеш по-скоро да отдъхнеш, и ще загубиш и телесния и душевния покой”.

Времето за душата трябва да се раздели на време за дела и време за молитва. Тогава няма да има безделие и дяволът не ще намери вход към душата.

Трябва да нараняваме своето сърце с жилото на Писанието, за да можем в съкрушение да възприемем ревността за спасението и да пресечем противящата се леност.

Бой се от небрежност при всяко дело. Всичко трябва да се изпълнява честно и с любов.

Не спи много, за да не проспиш своя Жених, защото не знаеш, кога Той ще дойде при нас. Многоспането понякога произхожда от насищането, а понякога от поста, когато постещите се превъзнасят, понякога – от униние, а понякога и поради естеството.

Където има ревност за спасението и страх Божий, там не може да има леност, тя няма място там.

Кажете, този, който види, че в дома му има пожар, ще си позволи ли да лежи изтегнат на печката? Ето с това се прогонва леността.

Схиигумен Савва (Остапенко), Основа спасения.

Превод: прот. Божидар Главев