„Идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели” (Мат. 25:41).

„Бог е любов” (1 Иоан 4:8) в Своята същност и е милосърден в Своите действия по отношение на човека. Колкото и многобройни и различни да са тези действия, те имат едно начало – благостта, и един край – благото. Затова Бог се явява ту в образа на отец и дава на човека славното име „син”: „Синко, дай си мен сърцето” (Притч. 23:26); ту в образа на лекар и закупува нашето здраве с цената на собствените си рани: „чрез Неговите рани ние се изцелихме” (Ис. 53:5); ту в образа на пастир, който не забравя да зове по име овцете си, забравили за него в своето заблуждение: „Имам и други овци, които не са от тая кошара, и тях трябва да приведа” (Иоан 10:16); ту в образа на гост, който се старае да влезе в нашата убога колиба много повече, отколкото ние се стараем да влезем в Неговия славен чертог: „Ето, стоя пред вратата и хлопам” (Откр. 3:20); ту в образа на жених, който винаги търси близост със своята невеста, колкото и тя да се отдалечава от него: „Дойди, мила моя” (Песен. 2:10 - слав.).

Но видяхте ли днес в огледалото на Божието слово последното явяване на Вечния във времето? О, как ужасно е то и как никак не прилича на предшестващото! Души, които не сте отговорили подобаващо на любовта на небесния Жених, скоро ще изпитате пламъка на Неговата ревност! Сърца, които не сте приели Божественото посещение, „ето, оставя се вам домът ви пуст” (Мат. 23:38)! Овци, които сте чули гласа на своя Пастир, но не сте Му обърнали внимание, Той сега ще ви предаде на хищниците! Болни членове, отхвърлили помощта на Лекаря на душите и телата, Той вече взема наточено желязо, за да ви отсече и да ви изхвърли от града на безсмъртието! Непокорни чеда, презрели спасителните съвети на Отца, вие сега ще видите в Него строг съдия! Ето, Той снема от Себе си кротостта и се облича в слава! Ето, Той е с поглед като мълния, вещае с гръм и е от ужас обкръжен! Смърт се поселва там, откъдето Той отвръща очи! Вие, които не пожелахте да дойдете при Него, когато Той ви зовеше: „дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя” (Мат. 11:28), – ето, сега Той ви освобождава от Себе си: „идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели”.

Ето че в това страшно действие Бог вече не е любов и милосърдие. Тази любов, която беше дошла не „за да съди света, а за да бъде светът спасен чрез Него” (Иоан 3:17), ще дойде, за да осъди онези, които „не са приели любовта на истината за свое спасение” (2 Сол. 2:10). Ще осъди злите, защото обича добрите. Милосърдният ще осъди неразкаяните, защото милва каещите се. И за какво Той възвестява гибелта на отхвърлените, ако не затова, защото не желае ничия погибел? Затова за още няколко века Той дал на нас хората да чуем за последното проклятие на лявата страна, за да можем овреме да се спасим с бягство на дясната!

Блажен е този, който чува това проклятие и не отбягва намерението на Божията любов! Тогава и проклятието ражда благословение. Ние трябва да го възприемем с ум и сърце, а не само с уши. Трябва да познаем в него ужасът на състоянието на отхвърлените: не бива да чакаме всичко да ни се изясни чрез опита.

И тъй, Праведният Съдия ще лиши осъдените от правото и възможността да се наслаждават на вида на Неговото лице: „идете от Мене, проклети”. Тази огромна загуба не е възможно да бъде почувствана от човек, който никога не е изпитвал това велико блаженство – да види Бога! Когато ние видим някое съвършено произведение на човешкия ум, биваме обзети от любопитство и желание да видим твореца. Когато чуваме за достойни за похвала човеколюбиви деяния, изпитваме желание да видим човека, в чиито гърди бие такова добро сърце. Когато виждаме славата на силните на земята, нашето въображение се устремява към местата на тяхното пребиваване, и ние бихме били щастливи, ако имаме възможност да застанем пред тях. Впрочем, когато виждат лицето на мъдреца, все още не виждат неговата мъдрост; виждайки добродетелния, не виждат добродетелите, гледайки великолепието на силните, не виждат онзи силен дух, който движи огромните членове на мощното тяло. Телесният взор обхваща само тялото, но да виждаш Бога, разбира се, не с тези тленни очи – това значи да съзерцаваш (според възможностите на ограничената твар) и Неговата премъдрост, като бъдеш озаряван винаги от нова светлина на познанието; и Неговата благост, като се изпълваш от нейната любов и безсмъртна радост; и Неговото величие, като се издигаш до блаженството на най-чистите духове.

Ако разумът, който не е ослепен от страстите и не е помрачен от предразсъдъци намира удоволствие при разглеждане следите на Божеството в царството на природата; ако вярващата душа изпада във възторг, преминавайки мислено по чудесните пътища на благодатта в нейното тайнствено царство, то какво би трябвало да чувства този, който оставя този свят подвластен на Вседържителя и прониква във вътрешността на Неговото царство, навлиза в Неговия безсмъртен град, усеща навсякъде около себе си и вътре в себе си Неговото славно присъствие? Ако ние обичаме да слушаме как видимите небеса в безмълвие „проповядват славата на Бога” (Пс. 18:2), как най-мъничките насекоми възвестяват величието на Твореца, то какво ли би било, ако в небесата вместо сиянието на смъртни тела, ние видим безсмъртните духове и чуем тяхното гласно славословие, съединявайки с техния хор нашите гласове; ако бихме се научили, изливайки, така да се каже, славословия към Бога, да почерпим от Бога непресекваща радост?!

Боговдъхновеният цар, който като че научил от серафимите техните песни и се стараел по колкото е възможно по-съвършен начин да извършва на земята тяхното небесно занимание – славословието на Царя на царете, не очаква и там друго блаженство, освен това да бъде по-близо до Него и вечно да Го възхвалява. „Блажени, които живеят в дома Ти: те непрестанно ще Те хвалят” (Пс. 83:5). Апостолите, утвърждавайки ни във вярата, смятали, че са казали всичко, когато казали, че ще видим Бога лице в лице и ще Го видим, както си е. Сам техният Божествен Учител описва високото състояние на ангелите, посочвайки само едно – че те „винаги гледат лицето на Моя Отец Небесен” (Мат. 18:10).

По това съдете колко много губи този, който загубва правото и възможността да вижда Бога. Ето, когато ние сега не Го виждаме поради грубостта на нашите сетива и естествената немощ, колко много претърпяваме от това! Каква тъмнина в разума! Каква пустота в сърцето! Какъв глад в желанията! Но до каква ужасна крайност ще достигнат тези бедствия, когато те вече не ще бъдат наша слабост, а безконечно следствие от Божия гняв, когато тези случайности на нашето същество ще преминат вече в самата природа! Отхвърленият от Давид Авесалом молил Иоав да изпроси за него позволение да види царя и своя баща, или ако не – да го убие него, нещастния. Тъй отхвърленият от Бога грешник ще предпочита смъртта пред отвъдното си състояние, само че няма да я намери. Той ще умира непрестанно, а няма да може да умре дори веднъж. Съберете хиляди геени, възкликва Златоуст, но дори това няма да бъде толкова тежко, колкото това да бъдеш отхвърлен и лишен от славата и да бъдеш ненавиждан от Бога!

Наказанието на осъдените на Страшния съд не се състои само в лишаването им от блага и от възможността да виждат Бога, а и в това, че те претърпяват реални мъчения. Съдията ги изпраща в огън.

За строгото Правосъдие ще бъде угодно човекът да бъде изцяло подложен на действието на Неговото възмездие, така както той изцяло се бил предал на действието на беззаконието. При наказанието различието ще е същото, каквото е различието при извършените грехове. От тях едни се раждат в душата и чрез нея покоряват телесните сили, каквито са гордостта или злобата. Други оскверняват душата, като се извършват в тялото, при участието на което тя приема наслаждение, каквито са например разкошът и сластолюбието. Затова отчуждаването от Бога, угризенията от спомените за непорядъчен живот, съвършеното отчаяние и същността на наказанието, които пояждат душата, се простират и върху тялото, тъй като то е съединено с нея. Огънят е веществено мъчение, което измъчва тялото и чрез него прониква в душата.

Затова напразно и неправилно изясняват този огън само като действие на съвестта. Напразно питат: какви са тези мъчения, какъв е този огън, който би могъл да действа върху безсмъртния човек? Но нима пределите на човешкото разбиране могат да бъдат предел за Божието всемогъщество? За Този, Който може това тленното „да облече в нетление” (1 Кор. 15:53) и да направи тялото духовно, нима ще бъде трудно да приготви такъв тънък и проникващ огън, който да може да бъде усещан от безсмъртните душа и тяло, както сегашният огън се усеща от тукашното ни тяло. Който би желал в детайли да узнае свойството на мъченията, нека преди това ми изясни в детайли свойствата на небесното блаженство. Но ако дори пребивавалият на третото небе не е описал в детайли това, което е приготвено за тези, които обичат Бога и сам признал, че то съвсем не може да бъде постигнато от човек, който е плътски в по-малка или по-голяма степен; то може ли да си представи свойствата на ужасните последни действия на Божия гняв този, който не е слизал в преизподнята? Ние можем и за нас е достатъчно само да знаем, че този гняв е безконечен: идете в огън вечний, повелява Вечният Съдия.

Напразно някои, за да смекчат тази заплаха, се позовават на Божието милосърдие. Но какво милосърдие може да има за онези, които с непреодолимо упорство отхвърлят милосърдието? Бог е едно безконечно благо; отклонението от Него е едно безконечно зло. Бог създал човека за Себе си; грехопадението отделило човека от Бога; милосърдието пак открило път за съединение с Него. Който не следва този път, той по закона на Правосъдието бива предаден на вечното зло, което е необходимо и логично следствие от отделянето от Бога.

Късно ще бъде да се търси този път в мрака на ада. Пътят към безсмъртието минава през долината на смъртния живот. Тук можем да имаме светилник, с помощта на който да го намерим и безопасно да продължим да вървим по него. Смъртта за всеки човек, а последният съд за целия човешки род, отваря дверите на съдбата. Мъдрите девици влизат на сватбата на безсмъртния жених, а неразумните биват изгонени. За да получиш помилване, трябва да принесеш покаяние. Но кой би приел за чисто разкаяние воплите изтръгвани от вечните мъки? Колкото по-тежки са тези мъки, толкова по-неспособно е сърцето да има други чувства освен чувството за най-люта скръб. То удавя всички мисли и желания в отчаянието. И тъй, смъртни човече, докато ти носиш смъртно тяло и заедно с него подлежиш на промени, ти можеш да станеш по-добър или по-лош. Но когато снемеш от себе си одеждата на тлението и смъртността, тогава в теб ще остане или безсмъртното чувство за добро, или безсмъртното чувство за зло. Нито на небето ще се родят нови безбожници, нито в ада някой ще изповяда Господа (виж Пс. 6:6).

Представете си, доколкото е възможно за вас, тази страна на непроницаем мрак, кипяща от огън, жупел и червеи, шумяща със скърцането на зъби и яростни стонове. Там минутите минават като години. Но минават години и това е още началото на мъченията; минават векове и това е все още началото на мъченията; минават толкова хилядолетия, колкото са частиците, които съставят днешния свят – и това все още ще е началото на мъченията!...

Помислете също и с кого ще споделят грешниците това безконечно проклятие за вечни мъчения: този огън е приготвен за дявола и неговите ангели. Убийствените погледи на врага постоянно ще пронизват убитите от него жертви! Лютата змия с гнусния си език ще целува сърцето отровено от нея и в новите рани постоянно ще излива нова отрова.

Но нека се отстранят от нас тези страшни образи и да не бъдат те наша участ! Отворете вашите уши и сред най-страшните вещания на правосъдието, чуйте сладкия глас: „дойдете вие, благословените на Отца Ми” (Мат. 25:34). Чувате ли какво говори любовта? Не за вас са приготвени жилищата на ада; не за вас е запален геенският огън, а за княза на тъмнината е приготвено царството на тъмнината. За вас са приготвени райските обители от създание мира. Защо ревнувате жребия на онези, които са заслужили своето състояние? Обърнете се, „покайте се, защото се приближи царството небесно” (Мат. 3:2). Амин.

Свт. Филарет митр. Московский, Творения. Слова и речи в 5 т. Москва, 2003-2007.

Превод: прот. Божидар Главев