Кратко жизнеописание

От най-ранна възраст преподобни Анатолий се стремял към духовен живот, но майка му не го пускала в монастир и едва след нейната смърт през 1885 г., когато бил вече на тридесет години пристигнал в Оптинската пустиня. Скоро новият послушник Александър получил благословение да стане килийник на преподобния старец Амвросий Оптински. Още от това време преподобни Анатолий проявил дар на любов, състрадание и прозорливост.

Приемайки монашески постриг на 3 юни 1895 г., той постепенно напредвал в старческите трудове и след кончината на преподобните старци Иосиф и Варсонофий, сам заедно с преподобни Нектарий станал продължител на старческото духовно дело. Старците не връщали никого, но така се получило, че към преподобни Нектарий се устремили монашестващите и интелигенцията, а към преподобни Анатолий - простият народ със своите просби, жалби, скърби и болки.

Винаги смирен и никога не униващ, народът ласкаво започнал да го нарича „утешител”, а също и „втори Серафим”. И действително, тази любов, радостният и светъл лик, няколкото мъдри слова, някое простичко подаръче и главно съвършено особената атмосфера около стареца, карали човек да се чувства попаднал сякаш „под благодатен златен дъжд”.

За благословение при стареца, за черкуване и на изповед винаги се стичал множество народ. От братския корпус старец Анатолий отивал в притвора на храма в чест на Владимирската икона на Божията Майка. И често се разкривала следната картина: в монастира пълно затишие, не се виждат дори монаси, а Владимирската църква – отворена и пълна с народ. Батюшката приемал всички без ограничение във времето, без да обръща внимание на безграничната си умора, на мъчителните болки в нозете, от които поради изтощение му течала кръв. Понякога въобще не лягал да спи, позволявайки си само да подремне малко на утренната, когато се четат катизмите. Преподобният бил винаги приветлив, ласкав, сърдечен, готов всякога да помогне всекиму, който отивал при него с една или друга нужда и скръб.

Веднъж при преподобния отишъл селянин, изпаднал в крайно затруднено положение, оказал се заедно със семейството си без покрив над главата и останал едва с 50 рубли. Той нямало откъде да получи помощ. От мъка изпаднал в отчаяние и по-простонародному захванал да се тюхка като отначало решил да пропие и тези пари, да остави жена си и децата, а сам да се цани за работник в Москва. Но не напразно хората казват, че „утрото е по-мъдро от вечерта”. На сутринта първата мисъл в главата му била: „Отиди при старец Анатолий”! И той отишъл.

Когато се приближил за благословение, старецът, докато го благославял два пъти го плеснал по челото, давайки своето благословение някак бавно и внимателно, а в това време селянинът говорел: „Погивам, батюшка, направо умирам!”. „А защо така?” „Ами ето заради това и това...” и всичко му разказал. Старец Анатолий още веднъж го благословил и му казал: „Не падай духом, след три недели ще влезеш в свой дом.” Така и станало, Господ му помогнал, така че и дом си построил и сам се променил и друг човек станал.

Преподобни Анатолий обичал Русия, руския народ и предсказал: „Ще има щорм. И руският кораб ще бъде разбит. Но дори на трески и отломки хората ще се спасяват. Няма всички да погинат... А после ще бъде явено голямо Божие чудо и всички трески и отломки ще се съберат и съединят и отново ще се появи големият кораб във всичкото си великолепие! И ще поеме той по пътя, указан му от Бога!”.

Преди това обаче на Оптина и на нейните последни старци предстояло заедно с Русия да възлязат на своята Голгота. Преподобни Анатолий писал на едно свое духовно чедо да се готви за имащото да става с думите: „Бой се от Господа, сине мой, бой се да не загубиш приготвения за тебе венец, стой във Вярата и, ако е нужно, претърпи изгнание и всякакви други скърби, защото тогава с тебе ще бъде и Господ!”

След закриването на Оптинската пустиня дошли да обискират и преподобни Анатолий. Взели от килията му и малкото, което не успял да раздаде на чедата си. След обиска последвал арест. Повели към затвора болния старец, но по пътя състоянието му се влошило и той се озовал в болница, където като на болен от тиф му остригали косата и брадата. Както впоследствие се изяснило, лекарят сбъркал диагнозата, мислейки по погрешка, че е тифозен, но после разбрал, че сгрешил и го освободил. Старецът се върнал  в своята обител измъчен, останал без сили и полумъртъв, но светла усмивка и благодарение към Господа били на устата му.

На 29 юли 1922 г. в монастира внезапно нахълтала комисия от ГПУ. Започнали разпити. Решили да арестуват умиращия старец. Той не се възпротивил, само попросил отсрочка за едно денонощие да се приготви. Тогава те грубо заповядали на килийника му отец Варнава на другия ден сутринта старецът да е готов за тръгване. След това настъпила тишина, а отец Анатолий започнал да се готви за път.

През нощта му станало по-зле. Повикали лекар, но той не открил нищо, което да застрашава живота. На сутринта килийникът намерил стареца застанал на колене. Когато пак влязъл в килията след няколко минути, отец Варнава разбрал, че старец Анатолий тихо заминал при Господа.

На сутринта пристигнала комисията. Членовете й слезли от колата: „Готов ли е старецът?”, „Да, готов е”, отговорил отец Варнава и ги пуснал в килията. А вътре, на масата в ковчег лежал „пригототвилият се” починал старец.

Господ приел Своя готов раб в нощта на 30 юли/12 август 1922 г.* „Честна пред Господем смерт преподобних Его, Пс. 115:6. Погребали го до гроба на преподобни Амвросий, на същото това място, където той дълго стоял две седмици преди смъртта си, повтаряйки: „Тук е съвсем възможно да легне още един човек. Има място точно за още един гроб. Да, да, точно за още един...”

„Остави се на волята Божия и Господ няма да те посрами... Преди своята кончина ще благодариш на Бога не за радостта и щастието, а за скръбта и страданията, и колкото повече са били те в твоя живот, толкова по-леко ще умираш и толкова по-леко душата ти ще се възнася към Бога”, така учел чедата си преподобни Анатолий и с живота и с блажената си кончина.

Чедо мое, знай че в последните дни, както говори Апостолът, ще настъпят тежки времена (2 Тим. 3:1-6). И ето, вследствие оскъдняването на благочестието, ще влязат в Церквата ереси и разколи и тогава, според предсказанията на Светите отци, няма да има на Първосветителските престоли и в монастирите хора опитни и изкусни в духовната бран. От това ересите ще се разпространяват навсякъде и ще прелъстяват мнозина.

Врагът на човешкия род ще действа с хитрост, за да склони към ерес и избраните. Той няма грубо да отхвърля догматите за Светата Троица, за Божествеността на Иисус Христос, за света Богородица, а незабележимо ще почне да извращава предаденото ни от светите отци и Светия Дух учение на Църквата, нейния дух и устави, като тези хитрости на врага ще забележат едва неколцина и то най-изкусните в духовния живот.

Еретиците ще вземат властта над Църквата, навсякъде ще поставят свои слуги и благочестието ще бъде в пренебрежение. Но Господ няма да остави рабите Си без защита и в неведение. Той е казал: По плодовете им ще ги познаете, (Мат. 7:16). Ето и ти по действията им се старай да различиш еретиците от истинските пастири. Това са духовни крадци, разхищаващи духовното стадо, влизащи в кошарата - Църквата като прескачат отдругаде, както е казал Господ (Иоан. 10:1), тоест по незаконен път, употребявайки насилие и потъпквайки Божиите устави.

Господ ги именува разбойници (Иоан. 10:1). Действително, първите им стъпки ще бъдат гонение на истинските пастири, заточаването им, отпращането им на покой, защото без това няма да успеят да разграбят овците. Ето затова, сине мой, когато видиш разрушаването на Божествения чин в Църквата, на отеческите предания и установения порядък от Бога знай, че еретиците вече са дошли, въпреки че може до време да скриват своето нечестие и да изкривяват вярата съвсем незабележимо, така че още повече да преуспяват в прелъстяването и завличането на неопитните в мрежите си.

Гонение ще има не само на пастирите, но и на всички Божии раби, защото  бесът, ръководещ ересите, не търпи благочестието. Разпознавай тези вълци в овчи кожи по горделивия им нрав, по сластолюбието и властолюбието – те ще бъдат клеветници и предатели, сеещи вражда и злоба. Истинските раби Божии са смирени, братолюбиви и послушни на Църквата.

Голямо притеснение ще има от еретиците и за монасите. Монашеският живот тогава също ще бъде поругаван: монашеските обители ще останат празни, ще се съкрати броя на монасите в тях, а тези, които останат ще са принудени да търпят насилие над себе си. Въпреки това ненавистниците на монашеския живот, бидейки само на външен вид благочестиви, ще се опитат да склонят самите иноци на своя страна, като им обещаят покровителство и житейски блага, а непокорните ще плашат с изгонване. От тези заплахи тогава малодушните ще изпаднат в голямо униние, но ти, сине мой, АКО САМО ДОЖИВЕЕШ ДО ТЕЗИ ВРЕМЕНА, РАДВАЙ СЕ, ЗАЩОТО ТОГАВА ПРАВОВЯРВАЩИТЕ, НО НЕ ПОКАЗВАЩИТЕ НА ДРУГИТЕ СВОИТЕ ДОБРОДЕТЕЛИ, ЩЕ ПОЛУЧАВАТ ВЕНЦИ ЗА ЕДНОТО САМО СТОЕНЕ ВЪВ ВЯРАТА, по думите на Господа: всеки, който Мене признае пред човеците, ще призная и Аз него пред Моя Отец Небесен, Мат. 10:32.

Бой се от Господа Бога, сине мой, бой се да не загубиш приготвения венец, бой се да не бъдеш хвърлен от Христа във външната тъмнина и във вечната мъка! Мъжествено стой в Православната вяра и, ако е нужно, с радост претърпи и изгнание и други скърби, защото с теб ще бъде Господ и светите мъченици и изповедници, които с радост ще гледат на твоя подвиг!

Но тежкò на онези монаси тогава, които са придобивали имущество и богатство и които заради любовта към спокойствието, са били готови да се подчинят на еретиците! Те ще приспят своята съвест, казвайки: "Ако запазим и спасим нашата обител, Господ ще ни прости". Нещастни и слепи, те дори няма да осъзнаят, че заедно с ересите в монашеската обител ще влязат и бесовете и тогава тя вече няма да бъде света обител, а обикновена сграда, откъдето ще е отстъпила благодатта.

Но Бог е по-силен от врага и никога няма да изостави Своите раби. И истинските монастири ще пребъдат до свършека на света, само ще се устройват на пусти и уединени места.

Не се бой от тези скърби, а се бой от пагубната ерес, защото тя ще лиши човека от благодатта и ще го отдели от Христос. Затова е и заповядал Господ да считаш еретика за езичник и митар, (срв. Мат. 16:17).

И така, укрепявай се, сине мой, в благодатта с помощта на Иисус Христос, с радост бързай към подвига на изповедничеството и пренеси страданията като добър воин Христов (2 Тим. 2:1-2), Който Сам е казал: Бъди верен до смърт, и ще ти дам венеца на живота, (Откр. 2:10)! Нему заедно с Отец и Светия Дух чест, слава и владичество во веки веков. Амин.

* Тогава се чества и паметта му – бел. прев.

Православный крест

Превод: Десислава Главева