Христос заповядал: „Да светне пред човеците светлината ви…”^[1], не за да живеем заради любочестието^[2] (това да не бъде!). Христос го изкоренява, като на друго място заповядва и молитвата, и милостинята да вършим не на показ и винаги едната ръка да не знае какво върши другата, а горното казва, за да ни накара никому да не даваме реален повод за съблазън. В такъв случай дори против нашата воля светлината на нашите дела ще озари виждащите и ще ги обърне към славословие на Бога. Защото това, че Христос има предвид точно същото, се вижда и от туй, че не е казано „за да се прославите вие”, но е казано „та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец”.

Тъй като някои пренебрегват Господнето слово и търсят своята си слава, Спасителят дава такъв съвет: „Гледайте да не проявявате своята праведност пред човеците… инак, няма да имате награда” (Мат. 6:1). С първите думи (Мат. 5:16) се изразяват благонравието и любовта към доброто, които не могат да се укрият, дори и вършещите да желаят това, а с вторите (Мат. 6:1) се обуздава славолюбието. С първите Господ забранява порока, а с последните – желанието да се вършат дела на показ. Последните не противоречат на първите, но възпрепятстват пороците, които неотлъчно следват добродетелите. Само добродетел извършвана не на показ може да бъде наречена добродетел в собствен смисъл и действително се явява такава. Ако тя влече човека към славолюбие, тя престава да бъде истинска добродетел. Защото даващите милостиня на показ правят това не от любов към доброто, но и за да изложат на показ чуждото бедствие. Услаждайки се от това, че се именуват милостиви, не се отказват да преувеличават чуждите злополуки.

А това: „да светне светлината ви” е казано не за да се самовъзвеличаваме, но в смисъл, че доброто дело не може да бъде утаено, дори и вършещите го да го скриват. Както светилникът, появявайки се в безлунна нощ, привлича погледите към себе си, така и добродетелта, против волята на обладаващите я, обикновено озарява всички.

Преподобный Исидор Пелусиот, Толкование Нагорной проповеди.

Превод: прот. Божидар Главев

[1] Мат. 5:16.

[2] Любочестие -  гр. φιλότιμο -  на езика, който използват светите отци, любочестие означава честолюбие и е синоним на гордост, самолюбие и славолюбие. В гръцкия език от по-ново време обаче любочестието вече се приема като някаква велика и фундаментална добродетел, която била присъща единствено на гърците – нещо като корен на добродетелите и в същото време сбор от всички добродетели – бел. прев.