За това, че за богатия е трудно да се спаси

Гордостта и тщеславието се раждат от богатството; богатството пък бива всякакво. Казват за някого: този човек има много пари, друг има много имот, трети е богат със знания; четвърти има много роднини и приятели, пети има добро здраве и красота; ние пък казваме, че всяко такова богатство, което е в света и от света е придобивано, и на което се надява човек, – всяко такова богатство е нищо, защото служи на човека само до гроба – и парите, и земята, и вещите, и роднините, и служебното положение, и познанията – всичко това остава от тази страна на гроба.

Блажен си ти, богати човече, който не възлагаш надежда на всичко това, не се пристрастяваш към него, но го обръщаш за свое спасение, – придобиваш отвъд богатство, като предаваш тукашното си в ръцете на бедните; насочваш познанието си към изучаване на Евангелието и Божиите заповеди; твоите приятели са не тези, които те хвалят и с които пируваш, а нищите и бедните, които се молят Богу за тебе; здравето си жертваш в подвизите на поста и молитвата, както и за да служиш на болните и немощните, а общественото си положение и достойнство използваш за защита на неправедно гонените и огорчените.

Да, по-добре човек да богатее в Бога с благочестиви дела и милосърдие, с вяра и благодат, с любов към Бога и ближните – ето това е богатство, истинско богатство! Раздай хляба си на бедните, приеми у дома си странника, облечи голия, нахрани гладния, стопли студуващия; а ако само ти се ползваш от своето богатство, пари, имущество, приятели, ум, положение, здраве и красота, то тогава ти носиш само едно тежко иго, което те обременява по пътя за Царството Небесно, затова и Господ е казал, че „мъчно ще влязат в царството Божие ония, които имат богатство”^[1].

Има бедняци, които не са обременени със земно богатство, но затова пък са богати на вяра и Божия благодат. Цялото неудобство за богатия се състои в пристрастието към богатството, във възлаганата на него надежда, и в злоупотребата с него; а това е велика загуба, велика вреда за делото на спасението. Колкото по-беден е човек, толкова му е по-леко да се труди и грижи за спасението си. Много са делата у този, който иска да бъде богат – той няма покой и денем, и нощем, търговия, пътувания, предприятия, караници и съд с ближните, с работниците, с всички онези, с които има работа. Странно е, ала на земята най-благополучен от всички е този, който е доволен от своя живот, от своето си ъгълче, от своя си къс хляб, от своето занятие.

Питам го: на кого се надяваш? – „На Бога“, отговаря той, и наистина надеждата на Бога е най-великата помощ за човека. Но искащият да бъде богат със земни съкровища няма да се опази от грях: на всяка крачка – грях, във всяка работа – изкушения и обиди от ближния, и измама, и недоброжелателност. Да, неудобно е за богатия да влезе в Царството Небесно.

Какво прави беднякът, когато е посетен от крайна нужда? Той се моли така: „Господи! Прати ми Твоята помощ! Господи, внуши на богаташа и обърни сърцето му към мене, та да ми даде това, от което се нуждая, и да ми помогне“; и виж, че получава желаемото, защото за нуждите на бедняка сам Бог се грижи, както се грижи за птиците небесни и за другите твари; а тебе – създадения по образ Божий, нима ще остави без грижа?

Ала ти често напразно търсиш помощ у богатия; обвързваш се с него, тъй че той и последния парцал сваля от гърба ти; той има една цел – кого да прилъже и как и от тебе да извлече полза. С чий труд и с чий хляб богатее богатият? С вашия труд, с вашия хляб. Трудете се, бедняци, работете и се прехранвайте с трохите, които падат от трапезата му, но имайте едно на ум: вечното спасение, вечните блага, които са ви приготвени на небесата, и които вие непременно ще получите; така и вярвам аз, така вярвайте и вие. Амин.

Простые и краткие поучения. Том 9.

Превод: Десислава Главева

[1] Лука 18:24.