В тези сказания (Отечника) е изобразено древното монашество като че на длан. Старците-повествователи вярно и с простота са изобразили монашеството, както неговото изумително духовно съвършенство от първите векове на християнството, така и разнородните увлечения на много от неговите членове по немощите от разтляването на падналото естество. И при верността, съединена с простотата, с които се отличава тази живопис, - положението на древното монашество, отделено от нас с пространството на много векове, пак не е толкова ясно, както зданието, отделено от взора при гъста мъгла.

От това, което виждаме в древност да обърнем поглед към това, което виждаме днес. Какво да кажем за себе си? Как да живеем, какви да бъдат нашите дела? Отговорът на тези въпроси намираме у древните монаси: те са предсказали, какво ще бъде нашето положение, предначертали са ни и по какъв начин да действаме тогава. В последните времена, казал един от тях, тези, които служат Богу в истината, благоразумно ще се скрият от хората и няма да извършват сред тях знамения и чудеса, както това става в нашето време. Те ще вървят по пътя на вътрешното делание, разтворено със смирение, а в Царството Небесно ще се окажат по-големи от отците, прославили се със знамения.

Какво основателно наставление, какво утешение за нас в тези пророчески думи на знаменосния и духоносен наш отец! Заради умножаването на съблазните, заради тяхната всеобщност и господство, поради забравянето на евангелските заповеди и пренебрегването им от цялото човечество, необходимо за желаещите да се спасят е да се отстранят от човешкото общество в уединение външно и вътрешно. Поради това, че благодатните наставници ще намалеят заради умножаването на лъжеучителите, прелъстени от бесовската прелест и увличащи целия свят в тази измама, трябва да се живее в смирение, по-точно да се живее по евангелските заповеди, нужно е съединение на молитвата с плача за самия себе си и за цялото човечество, необходимо е особено внимание, за да не се разпалим от различни увлечения, мислейки че вършим Божието дело, надявайки се само на своите човешки сили, но без Този, Който всъщност действа и извършва това дело - Бога.

Спасяващият се да спасява своята душа, е казано за остатъка от християните, казано е от Светия Божий Дух. Спасявай себе си! Блажен ще бъдеш, ако намериш и един верен сътрудник в делото на спасението: това е велик и рядък за нашето време дар Божий! Внимавай в желанието си да спасиш ближния си да не те увлече със себе си в погибелната пропаст! Последното се случва ежечасно. Отстъплението е допуснато от Бога: не посягай да го спреш с твоята немощна ръка. Отстрани се, запази се от него сам и това ще бъде достатъчно за теб. Запознай се с духа на времето, изучи го, за да избегнеш по възможност неговото влияние.

Днес почти не се среща истинско благочестие, казва светител Тихон Задонски сто години назад, днес съществува само едно лицемерие. Уплаши се от лицемерието първо в самия себе си, а после и в другите. Бой се именно поради това, че то е характерно за духа на нашето време и е способно да зарази всеки и при най-малкото отклонение в лекомислено поведение. Не се подвизавай на показ пред човеците, но на тайно заради своето спасение, пред очите на Бога и тогава ще се очистят делата ти от лицемерието. Не осъждай ближните си и предоставяй съда над тях на Бога и ще се очисти сърцето ти от лицемерие. Преследвай лицемерието в себе си, изгонвай го от себе си, отклони се от заразените с него маси, действащи преднамерено и безсъзнателно под неговото ръководство; които прикриват служението си на света със служението Богу; търсенето на временни блага с търсенето на вечните; прикриващи зад маската на светостта порочния си живот и душа, а всъщност сами всецяло предадени на страстите.

 Антимодернизм.ру

 Превод: Красимира Маджарова