Днешният неделен ден се нарича Неделя след Просвещение – неделен ден, през който не бива да се занимаваме с обичайните земни светски дела, а в който трябва да вършим дела за спасението на своята душа; нарича се „след Просвещение”, тоест след кръщението, което и преди и сега се нарича просвещение, защото чрез кръщението се подава от Бога духовна светлина за душите ни, светлината на богопознанието и благочестието, като знак за което служат и досега светилниците и восъчните свещи запалвани при кръщелния купел, а също и запалените свещи в ръцете на възприемниците.

Тази духовна, нетленна, вечна светлина, която се дава на нашите души е Самият Христос нашият Бог, Светлина истинна, която просвещава всеки човек идващ на света. Духовната тъмнина пък е грехът или виновникът и началото на всеки грях – князът на тъмнината, дяволът, който омрачава и прелъстява човешкия род с греховете, научава човека на всеки грях и го влече към вечна погибел. Съобразно с това значение на днешния възкресен ден е и литургийното евангелие за идването на Иисус Христос от града Назарет, където Той живял и бил възпитан, в езическата Галилея, при хората, които седели в тъмнина, в страна и сянка смъртна и за тяхното просвещение, както това предсказал пророк Исаия седемстотин години преди идването на Христос на земята, казвайки: „земята Завулонова и земята Нефталимова, на крайморския път, отвъд Иордан, езическа Галилея, народът, който седеше в мрак, видя голяма светлина, и за ония, които седяха в страна и сянка смъртна, изгря светлина” (Мат. 4:15-16; Ис. 9:1-2).

А тъй като духовното просвещение се извършва чрез истинно покаяние за греховете, които са истинската тъмнина – вечна тъмнина и вечна мъка – то Господ, като се заселил в тази страна на тъмнината и смъртната сянка, започнал да проповядва и да казва: „покайте се, защото се приближи царството небесно” (Мат. 4:17).

И тъй, истинското покаяние прогонва духовната тъмнина, греха и виновника за греха дявола, който живее и царува в сърцата на грешниците, а в сърцето на вярващия и покаялия се се въдворява царството небесно, царството на правдата, мира и радостта в Светия Дух, царството Христово.

Това е съдържанието и смисълът на днешното евангелие. В него се говори за нашето духовно просвещение, за покаянието за греховете, за това, че сега след пришествието на Христа Бога на земята към нас се е приближило царството небесно, царството на благодатта, което е Неговата Църква, това благодатно царство на земята, в което за нас се подават „всички Божествени сили за живот и благочестие” (2 Петр. 1:3 – слав.), затова и днешното ни слово трябва да бъде за християнското просвещение.

Просветени християни ли сме всички ние? Живеем ли всички в постоянно искрено покаяние като постоянни грешници подсъдими пред Божия съд, или постоянно прибавяме грехове към грехове? Стараем ли се с усърдие да вършим добри дела, за които сме и създадени, или сме потънали в суета, издребняли сме и преследваме само мечтите на своето сърце? Тези въпроси аз задавам на себе си и на вас, за да покажа, че истинското християнско просвещение се състои в познаването на себе си, или на това – кои сме ние и защо съществуваме? Какви сме били в началото, когато сме били сътворени от Бога, какви сме станали след извършването на греха и какви непременно трябва да бъдем. Нататък, истинското християнско просвещение се състои в искрено и действено, а не пусто, формално и фалшиво покаяние, което мнозина като по програма минават всяка година в указаните дни и което впоследствие не се съпровожда от никакви плодове на покаянието, каквито са изправният живот, делата на правдата, на милосърдие, въздържание, чистота и святост, както и ревностен стремеж към християнско съвършенство според написаното в Писанието: „бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец” (Мат. 5:48).

Нататък, истинското християнско просвещение не се състои само в грамотността и изучаването на разни науки свързани със земята и това, което е на нея, или с небето и движението на небесните тела, и дори не в изучаването на християнската наука и богопознание, защото човек може да бъде и грамотен, и богослов, и пак да не носи в душата си истинското просвещение. Може дори да бъде, както и често става на практика, човек напълно омрачен от тъмнината на страстите, а християнското просвещение се състои в просвещаване на сърдечните очи със светлината на Христовото Евангелие, в отдалечаването с помощта на Христовата благодат чрез покаяние и молитва от всяка тъмна страст, в отдалечаване от лукавството, неверието, самолюбието, самомнението, злобата, гордостта, гнева, ненавистта, завистта, осъждането на ближните, коравосърдечието и користолюбието, в отдалечаване от празност и суета, или от пагубното изкуство да се убива времето с игра на карти и разни зрелища като театрални и циркови представления; в отдалечаване от неправда и користолюбие, от нечист прелюбодеен живот, от четене на непотребни книги, които може да съдържат в себе си изкусно и хитроумно съдържание, игра на думи, прекрасно владеене на езика, но по същество без никакво назидание и оставящи у читателя само съжаление за изгубеното време.

И тъй, християнското просвещение, възлюбени братя и сестри, се състои в искрена вяра в Христа, в опознаване на себе си, в нелицемерно покаяние и отдалечаване от злото и в постоянен стремеж към християнски добродетели и съвършенство заради вечното блаженство в Бога и с Бога.  Ако ти си познал, че си пръст и прах, че си грешник потънал в смрадта на греха и винаги достоен за Божието наказание; ако ти си незлобив и простосърдечен, кротък, със смирено сърце, мирен, трудолюбив и самоотвержен, обичаш правдата, отстояваш я и презираш неправдата; ако ти си искрено доброжелателен, милостив и състрадателен; ако ти си въздържан, чистосърдечен, уважаваш чистотата и непорочността, ненавиждаш празността и празните забавления, а ден и нощ се поучаваш в изпълнение на Евангелието – тази премъдра, животворна, вечна наука на науките – то тогава ти си носител на нетленното християнско, а не на призрачното, светско, изчезващо подобно на падаща звезда просвещение, и не си далеч от царството Божие или царството Божие е вътре в теб (Лук. 17:21), с което, дай Боже, и ние някога да се поздравим. Амин.

Полное собрание сочинений Протойерея Иоанна Ильича Сергиева. Том 1-й, СПб., 1893.

Превод: прот. Божидар Главев