„Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение”. Това са думите на ангелското славословие, които така често се произнасят при богослуженията на великия празник Рождество Христово. Нека си изясним, мои възлюбени в Христа чеда, какъв е този мир, който са възпели ангелските сили при рождението на Спасителя.

Отговорът на този въпрос ще получим в думите на нашия Господ: „Мир ви оставям; Моя мир ви давам!” (Йоан 14:27). Тук Господ ни завещава цялото Свое блаженство. Това блаженство или мирът на Самия Бог са имали нашите прародители преди своето падение. Този мир те загубили заради непослушанието. За възвръщането на този мир се роди Господ, страда и умря на кръста.

Когато на петдесетия ден след Своето Възкресение Господ изпратил от Отца на учениците Си благодатта на Св. Дух, Той им дарил в изобилие и този мир заедно с други благодатни прояви. Оттогава всички искрено вярващи хора получили възможност да притежават това божествено благо, което се получава в зародиш при приемането ни на тайнствата свв. Кръщение и Миропомазание. Апостолите поради своята голяма любов към ближните желаели всички последователи на Христа също да притежават в душата си това божествено съкровище и затова започват и завършват своите послания с пожелание за мир. Те постъпвали така в съгласие с наставлението на Господа, което Той им дал още по времето на Своя земен живот, изпращайки ги на проповед: „А кога влизате в някоя къща, поздравявайте я, казвайки: мир на тая къща!” (Мат. 10:12).

Този благодатен Христов мир имали в своите сърца всички светии, той привличал към тях множество хора, обременени с всевъзможни скърби. Ето защо св. Серафим Саровски казвал: „Радост моя, придобий мирен дух и хиляди около теб ще се спасят.” Усещайки този мир в Божиите угодници, дивите зверове не само не ги нападали, но се привързвали към тях и им служели. Така се случило и в живота на преп. Герасим Йордански. На него му служел лъв, който така много го обичал, че не понесъл смъртта му и от мъка умрял на неговия гроб. Така било и в живота на преп. Серафим, комуто служела мечка и разбирала не само думите на този велик Божий угодник, но и най-малките движения на неговите ръце.

Този мир Христов, като източник на най-голямо наше блаженство както тук на земята, така и в бъдещия живот, винаги ни преподава Св. Църква в своите богослужения, когато свещенослужителят произнася възгласа: „мир вам”. Като истинска наша майка, желаеща ни единствено само щастие, Православната Църква иска този мир винаги да пребъдва в нас, поради което в края на литургията с устата на свещеника тя възгласява: „с мир да си отидем.”

Ето какъв мир е бил възпят от Ангелите при рождението на Христа Спасителя, в него е цялото наше спасение, в него е всичкото наше блаженство и сега, и в бъдещия живот на небесното Царство Христово.

Затова дяволът, който знае какво съкровище е за нас този мир, се стреми да ни го отнеме, както някога от завист го е отнел от нашите прародители. С тази цел той ни въвлича в различни нещастия или чрез грях и страсти, или чрез всевъзможни външни нападения. Още в първите векове от съществуването на Църквата заради този Христов мир дяволът е вдигал големи гонения срещу нея. Но не му се удавало да надвие Църквата и да отнеме това щастие от християните, защото са непреходни думите на Христа: „На тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят” (Мат. 16:18). Няма да отнеме дяволът от нас това голямо съкровище на мира Христов, ако ние го желаем с цялото си сърце, стремим се към него и го придобиваме.

Затова нека бъдем верни само на Христа чрез изпълнение на Неговата блага воля, т. е. чрез своя свят християнски живот. Знаменателно е, че Ангелите при рождението на Христа възпели мира на земята и благоволението сред човеците. Значи нашето блаженство е неотделимо от благоволението, т. е. от светия християнски живот. Затова стремейки се към мира като блаженство, нека се стремим и към свят живот, към изпълнение на Божиите заповеди под ръководството на Православната Църква. Без това ние няма да придобием мир.

Нека се помолим на родилия се Божествен Младенец Той Сам да ни даде Своята сила за изпълнение на Неговата Божествена воля, особено предвид нашите тежки скърби и яростните, като никога, нападения на дявола срещу нас, за да не отпаднем от Христа Спасителя през живота си и да придобием Неговия божествен сладостен мир. И да изпълни родилият се от Пречистата Дева Мария Господ думите на Псалмопевеца: „Господ ще даде сила на Своя народ. Господ ще благослови с мир Своя народ” (Пс. 28:11). Амин.

Архиепископ Серафим (Соболев), Проповеди, ИК Св. Николай Чудотворец, София, 1997 г.