Тимотей Митев 

 Предговор

Нашите деца наистина приличат на Ангели, но когато пораснат загубват ангелския си образ и ангелската си същност и заприличват на кандидати за ада. И това става нормално за всички отдалечени от Църквата, защото който живее без Бога, служи на дявола!

Ние храним телата на нашите деца три пъти на ден, за да бъдат те живи и здрави, а как да запазим душите им живи и здрави ние не знаем, или поне до скоро не знаехме. Но вече знаем, че без да ги нахраним с Тялото и Кръвта Христови  в Църковното Причастие, те остават беззащитни пред изкушенията на демоничните наркотици, алкохол, цигари и сладкия сексуален разврат. Пред многобройните изкушения на света!

Тази книга с Писма до моята дъщеря е точно за това – да покаже как нашите ангелски деца да пораснат и да останат истински Ангели. Чрез Църквата, чрез Хляба, слязъл на земята (Иоан 6:51), чрез Сладкия Бог Христос, който каза: Оставете децата и не им пречете да дойдат при Мене, защото на такива е царството небесно, (Мат. 19:15).

Да заведем нашите ангелски деца в Църквата и да им дадем Сладкия Христос (видимите хляб и вино в Причастието), да им дадем Спасителя на техните и нашите безсмъртни души!

Тези писма са събирани през последните 7-8 години, през което време моята дъщеря е била далече от мен. Като повод за събиране на писмата стана първият разказ, който дъщеря ми като малка много хареса и трябваше непрекъснато да й го разказвам, тъй като тя не можеше още да чете. Когато след време прочетох оригиналния разказ, установих, че моят разказ е станал по-интересен, украсен и по-детски. Винаги съм бил против масата от народните приказки, в които почти винаги присъствува магията и други демонични атрибути. Така реших, че за християнските деца ще е много по-полезно да четат “приказки”, тоест истинските християнски истории, които със своята божественост много приличат на приказки и са далеч по-полезни за бъдещата им, или по-точно за сегашната им съпричастност на Църквата.

Сега, когато виждам Писмата, събрани в книга, разбирам, че имат една неподреденост и голяма близост между веселото, тъжното и трагичното. Но пък такъв е и животът, и тези мои писма са реално отражение на този живот. Дори и сега, когато ги чета, се смея там, където съм се смял и съм готов да заплача там, където съм плакал... Разбирам, че тези писма ще са полезни не само за моята дъщеря, (която трудно ги чете, защото не са на италиански!), а и за много други момчета и момичета, чиито бащи и майки са отдалечени от Църквата и от Църковното сладко и спасително Предание. Ще са полезни и за самите бащи и майки, а дори и за дядото и бабата, които тази книга с любов към Църковното Предание може да ги подтикне към покаяние и към спасение.

Колко бих се радвал, ако тези мои Писма заразят едно момче или момиче с моята любов към Църковното Предание и те заобичат Христос и Божията Майка, заобичат Ангелите и светиите, и с любов и вяра потърсят тяхната помощ и закрила! Защото тази книга не е за атеисти, а за вярващи, които не са влюбени в Църквата, а са прелъстени от сладкия и прелестен свят, влюбени в живота земен. Тази книга може да ги подтикне към Небето и Вечността, към желание за докосване до сладката божественост на Христос и светиите, до един нов свят на една нова радост и ново велико щастие, което земният човек не знае.

Пътят на нашето спасение е формулиран накратко от преподобни   Антоний Велики: "От ближния ни зависи живота и смъртта ни" (на нашата душа).   И разбира се, че за родителите на първо място сред ближните им стоят децата им и грижата за тяхното възпитание. За да станат те истински християни и за да могат да служат на Господа през целия си живот с ревност и любов. И Бог ще излее велика благодат над тези родители, които съумеят така да възпитат своите деца. Но за другите, ето какво говори св. Иоан Златоуст: "Който е небрежен към своите деца, макар да е бил в други отношения порядъчен, ще понесе тежко наказание за този свой грях". И още от Апостол Павел: Всичко за нас трябва да бъде второстепенно, в сравнение с грижата за децата и за тяхното възпитание в Ученията и Наставленията Господни, (Ефес. 6:4).

Крайната цел на нашия земен живот е обожение и спасение за вечния живот с Христос на новата земя и новото небе, които скоро ще дойдат. Днес ние живеем, загледани в тази стара земя и в това старо небе, които ни харесват и привличат, и които сякаш никога няма да изчезнат. Но Преданието на Църквата ни подтиква към нов живот, с подражание на светиите и към редовното причастие, за да бъдем наистина готови да посрещем идващото гонение на християните, и със смелост и вяра да издържим дори до смърт на изкушенията, които идват и които ни заливат от всички възможни страни.              

Писмата до моята дъщеря са писма до всички дъщери и до всички синове на християните. Защото днешните наши синове и дъщери са християни от последните страшни времена. Те не са готови да умрат за Преданието на Църквата и дори за Христос. Те искат да живеят добре тук и сега. Но с Божията помощ, аз се надявам тези писма да ги подтикват да заживеят за другия живот, където живеят Ангелите и светиите.

От Автора

Писмо 1

“Хиляда години за един ден”

Скъпа дъщеричке, Мария!

Силно се развълнувах, когато казах в телефонната слушалка “Ало” и ти извика силно “Тати!”... - познала моя глас. Ето и стихотворението, което написах по този повод:

СПЕШНА МОЛИТВА

По телефона идеално
чувам с твоето гласче,
как ме викаш жално:
- Ела, тате, ела!

О, как искам, миличка,
при тебе да се върна,
нависоко да те хвърля,
и да те прегърна силно!

Но самотен тук стоя,
далеч от радостта,
с тъга в гърдите,
и сълзи в очите...

Ела, Боже, ела!
За Тебе силно плача,
както дъщеричката
за мен умилно плаче.

Ела при мене, Боже,
и ме хвърли високо,
за да викна в радостта:
- Славно и преславно
е Твоето Бащинство!
Ела, Господи, ела!...

Сега съм по-спокоен и се радвам, че ти вече си пораснала толкова много, че можеш и да четеш сама моето писмо! Ако нещо се затрудниш, мама или баба ще ти помогнат.

Днес ще ти разкажа една интересна история, но не е приказка, а истинска история от живота на един истински монах. Ти може би знаеш, че монасите живеят в манастир, в послушание към своя игумен, който е нещо като техен началник. Освен това монасите се отказват от жени и семейство и от всякакво притежание на нещо свое. Далеч от света, те живеят само за Бога с вяра и силна и постоянна молитва. Та този старец бил такъв монах, стар и добродетелен – кротък, търпелив и обичал всички, както Бог обича всички нас. Веднъж по време на литургия той чул думите от Библията: “Хиляда години за Тебе, Боже, са като един ден”, и доста се зачудил.  Как така хиляда години ще минат като един ден? Твърде невероятно му се сторило това и започнал всеки ден да моли Бог да му покаже как е възможно това.

Ден след ден той не забравял да моли Господа за това и понеже бил с чиста душа, Бог чул молитвата му и изпълнил желанието му. Ето как станало това.

Една сутрин, след молитвите в храма, той останал последен и дълго се молел, както винаги, като не забравил пак да помоли Бог да му покаже как хиляда години могат да минат като един ден... Най-после излязъл в двора на манастира и изведнъж видял към него да лети една много красива и шарена птичка и тя, като направила няколко кръга над главата му, полетяла към изхода на манастира, после пак се върнала и пак направила същото – обиколила около него и пак полетяла към изхода - сякаш го подканяла да излезе извън манастира. Добрият старец тръгнал след нея, удивен от красотата й, излязъл извън манастира и поел след птичката към близката горичка. Тук тя кацнала на клончето на едно дърво и започнала да пее.

Песента й била толкова красива, тъй сладостна и прелестна, че старецът се захласнал по нея, като по някаква небесна музика и му се сторило сякаш се качил с душата си на небето от радост и възторг. Накрая птичката свършила своята чудна, блажена песен, литнала към небето и бавно, кръжейки нагоре, станала като малка точка и се изгубила в небесата. Старецът най-после дошъл на себе си и си казал: “Ей, половин час вече мина и моите хора от манастира ще започнат да се тревожат за мен” – и тръгнал да се прибира.

Като вървял по обратния път, сторило му се някакво изменение в околната обстановка, но не обърнал голямо внимание на това и приближил входната врата на манастира.
- Добър ден, старче, какво желаеш? - казал му пазачът, който старецът не познавал.
- Аз съм от този манастир и съм пазач на църковните съдове.
- Аа, ние си имаме пазач на църковните съдове и той си е тук.
- Не може да бъде! – учудил се старецът – аз съм пазач на църковните съдове и сутринта излязох на разходка до гората и се прибирам.
-  Но аз съм от години в този манастир и не те познавам!
- Как е възможно това? – удивил се старецът и поискал да се види с игумена на манастира.

Оказало се, че и игуменът на манастира не е същия, а някакъв нов игумен. Тогава се сетили да отворят църковната манастирска книга, в която записвали всички важни събития, станали в манастира, и какво мислиш намерили?... Намерили записано, че същият този старец, пазач на църковните съдове, наистина излязъл сутринта на разходка до близката горичка и не се върнал... загубил се. И всичко това станало точно преди 100 години! Старецът от изумление не можел да дойде на себе си. За някакъв половин час изминали 100 години! Тогава той се сетил за своята молитва към Бог да му покаже как може хиляда години да преминат за един ден. Разказал на манастирските братя за тази молитва и как Бог милостиво го чул и по този невероятен начин изпълнил молбата му! Зарадвали се братята на великата Божия милост и заедно със зарадвания старец направили топла благодарствена молитва към нашия толкова Добър и Всемогъщ Бог.

Накрая всички приели с радост стареца да живее в манастира, в който той живял преди 100 години. Останал добрият старец при тях и като поживял още малко, и като не забравял винаги да благодари на Бога за голямата Му милост, накрая починал, и братята го опяли и погребали тялото му. А душата му политнала към Сладкия Бог, Който тъй сладко му показал как хиляда години за Него могат да изминат като един ден!...

Хареса ли този разказ? Разбираш ли колко Велик е нашия Бог?! Хилядите години за Него са като няколко дни. И ако ние сме послушни на Неговите заповеди, то Той ще ни издигне да живеем с Него, и тогава и за нас 1000 години ще минават като един ден! И нашата радост няма да има край!

Сега ще ти разкажа още един малък разказ за една стара добродетелна жена. Силно вярваща, тя пожелала да види малкия Иисус като детенце на живо! Интересна молитва, нали? Доста странна и необикновена. И Бог изпълнил молбата й, защото тя живеела според Неговите заповеди и вярата й била непоколебима.

Веднъж, като свършила литургията в храма, в суматохата до жената се доближило едно малко сладко момченце и тя го задържала и го заговорила – попитала го знае ли молитвата към Богородица: “Богородице Дево, радвай се...” Детенцето мълчало и се усмихвало. Тя пак го подканила да почне молитвата: “Богородицо Дево, радвай се...” А то накрая казало: “Радвай се и ти, че можа да видиш Това, което искаше да видиш” - и изчезнало през очите й!...

Нали разбираш – за Бог не е трудно да изпълнява нашите молби, колкото и странни и необичайни да са те, щом ние живеем като истински християни, с любов към Него и към ближните си, дори били те и врагове!

Накрая ти пожелавам да растеш все по-голяма и по-голяма и заедно с твоя физически ръст да растеш и във вярата си. Да стигнеш вярата на тези добродетелни мъже и жени, които угодили на Бога и ти като тях да помолиш Бог за нещо красиво и невероятно и Той да го изпълни и ти да се зарадваш и да се развеселиш, и да Го прославиш. Да прославиш Бог Христос, сега и винаги и во веки веков. Амин!

Целувки за малката Мария: Тати

2000 г., Свищов

Тимотей Митев е роден в 1941 г. в с. Петокладенци, близо до град Свищов. Целият си съзнателен живот прекарва в гр. Свищов. Има висше инженерно образование. Издал е поетичната книга "Хайку за Христос" и подготвя следваща “Християнски писма до моята дъщеря”, за която търси спонсори.