В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Христолюбиви братя и сестри,

Цялата обществена дейност на Иисуса Христа, цялата Негова изкупително-спасителна мисия на земята беше изпълнена с дивни и предивни чудеса, но не чудесата бяха главния акцент, нито цел на Христовото пришествие.

Най-важното дело, което Христос извърши на земята е това, че примири човека с Бога – от времето на грехопадението дори до Христовото разпятие, Кръстна смърт и възкресение, човекът враждуваше против Бога. И не само срещу Бога, но и срещу Ангелите, срещу себеподобните си, срещу самия себе си. Св. апостол Павел пише: „Бог примири света със Себе Си чрез Христа; без да вменява на човеците прегрешенията им, и вложи в нас словото на примирението... Молим ви от име Христово: примирете се с Бога!” (2 Кор. 5:19-20).

И в живота на Църквата, в християнското общество чудесата не представляват нещо значително. Ние като православни християни, би следвало да имаме дълбока и непоколебима вяра, която е захвърлила патерицата на разни личби и чудеса. Св. Йоан Златоуст е категоричен: „Личбите се случват не заради вярващите, а заради невярващите и твърдоглавите”. На въпроса, защо не се случват и днес чудеса, същият свети отец отговаря: „Не за вярващите, а за невярващите са се случвали чудесата, та да повярват. С това Бог не ни пренебрегва, но ни оказва привилегия, като ограничава изявата на чудесата.”

Един цариградски свещеник възнегодувал: „Петнадесет години съм свещеник, пък един път не съм видял нещо насън. А тези, дето са „под въпрос”, дето са друговерци, и сънища виждат, и видения имат. Какви са тези неща?”^[1]

И получил той мъдрия и премъдър отговор на друг духовник – архимандрит Доситей (Канелос), който гласял: „Ние, отче мой, се намираме в истината, плуваме в чудото на Църквата. Не се нуждаем от видения. Щом живеем сред обилната светлина, от каква полза ще ти е светлина на една свещ или един факел? Онези живеят в гъст мрак, в осезаема тъмнина. Затова и светият Бог им дава малка светлинка, някое видение, някое чудо.”

Същият отец добавя: „За нещастие (или по-скоро за съжаление), ние не се задоволяваме с преголямото чудо на Църквата, с чудото на творението, с чудото на претворяването на хляба и виното в Тяло и Кръв Христови. Търсим някакви чудеса – фокуси, които за миг впечатляват, но на следващия ден се забравят”^[2].

За жалост, с чудеса-фокуси съвременният православен християнин се сблъсква все по-често вече къде ли не: в книги за или от младостарци и новостарци, в писания за или от мними светии, блажени и праведници, в съмнителни видео- и аудио-дискове, в Интернет, по телевизията, в пресата... То са чудеса и чудесии, видения и лъжевидения, чувания на гласове и извънземни послания, апокалиптични предсказания, връщания от задгробния живот, „православни" телепортации, глосолалии, клонирания, профетии, екзорцизъм... Тук за спекулациите с лъжемощи и изтичания на миро няма да говорим, да не би нещо да сбъркаме, но Бог е дал на човека ясен разум за различаване на правдата от беззаконието, на светлината от тъмнината, на Христа от Велиара, на Божия храм от идолите (2 Кор. 6:14-16). А ако нечий разум е с повредено зрение, слух и други сетива, той се нуждае от спешна терапия, но единствено в лечебницата на Православната Църква.

Един ден след дълга пауза във времето срещнах мой добър познат, православен християнин. Около половин час той ми говори за старец N, за когото прочел в еди-коя си книга. Какви чудеса вършел той, какви харизми бил получил свише. Говореше разпалено, от време на време несвързано. Накрая под секрет сподели, че някои дарби на този старец като че ли започнали да се проявяват и в него...

След половинчасовия монолог се разделихме...

Друг ревностен почитател на друг новостарец, когато се осмелих да изкажа съмненията си относно едно негово богословско изказване, направо ми каза, че съм погинал...

И си рекох: кой днес чете истинските старци, тези благодатни мъже и светци като Игнатий Брянчанинов, Тихон Задонски, Теофан Затворник, Никодим Светогорец, Нектарий Егински, Юстин Попович, Николай Велимирович?... Скучни и много строги им се виждат те... Говорят и пишат основно за пост и покаяние, за суетата на тукашните земни блага, а за харизми, високи дарове и чудеса почти не споменават нищо...

Днешните ново- и младостарци много приличат на древните старозаветни лъжепророци: последните „предсказвали” на нечестивите иудейски и израилски царе само приятни неща, като победи над враговете им, лично благоденствие и т.н., а съвременните лъжестарци хранят душите на многобройните си почитатели с отровите на болната мистика и сурогатите на разни харизми. Крайният резултат от дейността на лъжепророците беше отвеждането на евреите във Вавилон, седемдесетгодишен вавилонски плен, а завършекът от почитането и послушанието на лъжестарците е още по-тежко: пленяване на живи човешки души от дявола и сигурна духовна смърт.

Братя и сестри,

Обърнете внимание на днешното евангелско четиво: Господ стори чудо над десет човека, а само един от тях се възползва от чудесното изцерение и за спасение на душата си. Останалите деветима прехвърлиха проказата от телата върху душите си. За тях щеше да бъде по-добре да не бяха изцелявани!

Да, по-блажени са тези, които не са видели чудеса и са повярвали (срв. Иоан 20:29). Ние сме синове на вярата в Господа, а не роби на чудеса и знамения, сянка на тази вяра...

Господи, дарувай ни харизмата на искреното и потресно покаяние! Други харизми не искаме!

Дарувай ни да виждаме само собствените си грехове! Други видения не желаем!

Дарувай ни да чуваме единствено гласа на своята съвест! Небесни гласове и ангелски пения не ни давай, така и няма да ги чуем, защото духом сме и слепи, и глухи, и неми!

Не желаем да говорим и чужди езици, научи ни единствено на езика на истината и любовта!

И стори най-великото чудо на твоята Божествена любов, като снемеш проказата от многогрешните ни души и ни даруваш Твоето вечно спасение. Амин.

Неделни проповеди по евангелските четива, том 2, изд. „Витезда”, София.

^[1] Касторийски митрополит Серафим Папакостас, Една съвременна мироносица, изд. Дивотински манастир „Св. Троица", превод от гръцки: йеродякон Мелетий, с. 44-46.

^[2] Пак там.