Има ли нещо по-смехотворно от уче­ние, в което философът, изхабил хиляди думи да покаже що е спра­ведливост, все още продължава да разяснява това в дълги и в крайно неясни слова?

Ако земеделецът или пък някой друг, който се храни от труда на ръцете си, вземе, че се откаже от своя занаят и честен труд, за да изгуби много години в изучаване на това, що е справедливост, то преди да го разбере, заради същата тази справедливост, ще се изтощи от постоя­нен глад и ще умре, ще завърши живота си с принудителна смърт, без да научи нищо полезно. А нашето учение не е тако­ва.

С кратки и ясни думи Христос ни научи какво представлява справедливото, чест­ното и полезното, и въобще всяка добродетел. Така например Той казваше, че це­лият закон и пророците се съдържат в две заповеди (вж. Мат. 22:40), тоест – в любовта към Бога и към ближния. И още: „Прочее, всичко, което искате да правят вам човеците, същото правете и вие тям; защото това е законът и пророците” (Мат. 7:12).

Всичко това е понятно и лесно разбирае­мо и за земеделеца, и за роба, и за вдови­цата, даже за детето, а и за най-несхватливия изобщо. Това е истината!

Светител Йоан Златоуст, „Христос, Който ни спасява”, "Православна класика", 2020.

Превод: Нина Цанева