Митрополит Антоний Сурожки
Митрополит Антоний Сурожки – в света Андрей Борисович Блум или Блюм (1914-2003) е крупен „православен” модернист, проповедник на религиозния „индиферентизъм”. Активен участник в икуменическото движение.
След революцията в Русия се оказва в емиграция, а от 1923 г. – във Франция. Завършил биологическия – и по време на войната през 1943 г. – медицинския факултет на Сорбоната. В 1931 г. е облечен в стихар за служение в парижкото подворие на Московска патриаршия „Три светители”. В 1939 г. тайно дава монашески обет, а е постриган в 1943 г. По време на немската окупация практикува медицина и поддържа контакти с френската Съпротива.
В 1948 г. е ръкоположен за иеродякон, а после и за иеромонах. Бива назначен за духовен ръководител на Православно-англиканското Дружество на св. Албаний и преп. Сергий във Великобритания. В 1953 г. става игумен, в 1956 г. – архимандрит. В 1957 г. е хиротонисан за епископ Сергиевски, после става екзархийски викарий на Московската патриаршия за Западна Европа. В 1962 г. става архиепископ Сурожки.
През 1963 г. е назначен на длъжността Екзарх на Московската патриаршия в Западна Европа. В 1966 г. е възведен в сан митрополит и утвърден в екзархийската си длъжност за Западна Европа. През 1974 г. е уволнен от поста Екзарх. Причината за това е откритото му писмо в „Таймс”, в което се разграничава от критиките на Московската патриаршия по адрес на А. И. Солженицин.
Нееднократно пътува до СССР, където активно проповядва и посещава по квартири събрания на свои единомишленици. Често се появява по Британските радио и телевизии. Говори по адрес на Русия в руската секция на ББС. Издава списанието „Sourozh”.
Митрополит Антоний е почетен доктор по богословие на Кембридж (1996), а също и на ДМУ (1983) заради научно-богословските си проповеднически трудове. През 1999 г. Киевската Духовна академия му присъжда степен доктор на богословието хонорис кауза.
Бил е попечител на Библейско-богословския институт. Статиите и изказванията му се публикуват в списанието „Православная община”, издание на сектата на о. Георгий Кочетков.
Активно участва в икуменическото движение. Заедно с печално известния митрополит Никодим (Ротов) се явява един от основните инициатори за влизането на Руската Православна Църква (РПЦ) в Световния Съвет на Църквите (ССЦ). Участник е в богословските събеседвания между делегациите на Православните Църкви и представителите на Англиканската църква (1958). Член е на делегацията на РПЦ за отбелязване хилядолетната годишнина от монашеството на Атон (1963). Член на Комисията на Свещения Синод на РПЦ по въпросите за християнското единство, член на Централния Комитет на ССЦ (1968-1975) и Християнската медицинска комисия към ССЦ. Участник в Асамблеята на ССЦ в Ню Делхи (1961) и Упсала (1968).
Одобрявал убийствата на неродени деца и контрацепцията. Привърженик на „женското свещенство”, „благословил” „православната” феминистка Елизабет Бер-Сижел да пропагандира „равноправието” на жените в Църквата.
Поддържа щурма срещу обсадените в Белия дом в Москва през 1993 г.
След кончината на митр. Антоний е създаден фонд с неговото име The Metropolitan Anthony of Sourozh Foundation, който има за цел да публикува и разпространява съчиненията на му. Фондът притежава всички права върху съчиненията на м. Антоний и архива му. Председател на Фонда е еп. Василий (Осбърн).
Погрешни постановки в учението на Митрополит Антоний Сурожки
В центъра на религиозния светоглед на митр. Антоний Сурожки лежи модернистичната вяра в очевидността на битието, телата и веществата. Ако неговото учение се съпотстави със свръхестественото Откровение на Християнството, ще се наложи да признаем, че митр. Антоний е изповядвал религиозен индиферентизъм (безразличие).
1. Според него истините на вярата не се постигат в понятията. Христианството не е светоглед.
1.1. Смята, че Бог е непознаваем.
2. Заявява, че Вярата се състои в убедеността в очевидното. Може да се вярва в телата, в материята, в битието.
2.1. Подрива вярата в свръхестественото, в Таинствата, в Промислителя Бог.
2.2. Развива идеята за автономността на човека от Бога. Гледа на молитвата като среща с Бога “в плана на битието”.
3. Неправилното му учение за Царството Божие на земята, което според него е Царство на човека-творец.
3.1. Изповядва, че Църквата Христова пречи да се установи човешкото Царството.
3.2. Твърди, че нехристияните постепенно заемат мястото на Църквата.
4. Етическото му учение е погрешно. Има положителното отношение към абортите.
Цитати
Помня, колко бях смутен, когато Николай Зернов ми каза преди петдесет години: ”Цялата трагедия на Църквата започва с Вселенските Събори, когато се канонизирали тези въпроси, които би трябвало да бъдат оставени открити”. Сега мисля, че той беше прав, но тогава се ужасих. Това не значи, че Вселенските Събори са грешали, но те са изразявали тази гледна точка, до която са могли да достигнат... (значи според м. А. излиза, че ние днес можем да коригираме светите отци и дори да ги надминем! - бел. прев.) И от тогава богословите са постигнали по-дълбоко вникване в смисъла на някои неща... Например, о. Сергий Булгаков навремето го считали за еретик, но сега на него се гледа другояче.*
Смятам, че е по-добре едно дете да не се роди на бял свят, отколкото да се роди страшно осакатено психически и физически. Докато детето е малко човек не се замисля, защото недъзите не се виждат. Но ако човек порасне, той ще стане на двадесет, на тридесет и повече години и в течение на целия му живот няма да има нищо друго освен физически мъки, физически страдания или психически смущения. И затова мисля, че ако медицински разгледаме този въпрос, в този случай би било напълно законно да се извърши аборт. Защото имаме ли право да осъждаме на десетилетия психически и физически страдания, само защото искаме това дете да се роди и да бъде мой син или моя дъщеря (А нима сме овластени да си присвояваме правото на Бога и да ставаме екзекутори по собствена преценка? – бел. прев.).**
Антимодернизм.ру
Превод: Десислава Главева
Четете още:
- Митрополит Антоний Сурожки оправдавал абортите
- Кой ще съди Иисус Христос
- Само осъденият може да моли за милост
- Христос, Законът и фарисеите