Гордостта е страшна душевна болест, която много трудно се лекува. Няма по-мерзък грях пред Бога от гордостта. Светите отци я наричат «семе на сатаната».

Гордостта представлява крайна самоувереност, отхвърляне на всичко, което не е мое; източник на гнева, жестокостта, раздразнението и злобата; отказ от Божията помощ. Но именно гордият има особена нужда от Бога, защото хората не могат да го спасят, когато болестта влезе в последния стадий.

Изобретателят на греха, падналият ангел на тъмнината, сам съгрешил с противене Богу, тоест с гордост, и сега се опитва целия човешки род да вкара в тази пагубна страст. Всеки грешник, който угажда на своите страсти, води война против Бога, както някога сатаната повдигна на небето бунт и война против Бога, за да не Му се подчинява и да живее по своя воля.

Когато гордият, тщеславният, самолюбивият, славолюбивият, властолюбивият, жестокият, гневливият, завистливият, високомерният, надменният, непослушният и т.н. удовлетворява своите страсти и заради своето «Аз» унижава другите, то с това той сякаш вдига меч на Бога и говори на Христос: «Не искам да следвам Твоя пример, не искам да бъда кротък и незлобив! Не ми харесва Твоя закон! Нека другите да ми се покоряват и да ми служат, а не аз тям!»

Избави, Господи, от такова помрачение! О, колко страшно е това! Не мисли, че тези думи са преувеличение. Така става обикновено с гордите. Ако навреме не се спрат и не се покаят, стават богопротивници.

Чрез всеки грях, даже и най-малкия, в душата отслабва Божията благодат, а чрез смъртния грях хората окончателно я загубват и стават достойни за вечно наказание. Гордите отхвърлят върховенството на Божия закон и така сами себе си лишават от Божията защита и покровителство. Те търпят поражение във всички свои пътища. Живеейки в тяло, те вече са мъртви по душа и още приживе изпитват геенските мъки: самота, мрачно униние, тъга, злоба, ненавист, безплодие, мрак и отчаяние.

Полное собрание проповедей и поучений схиигумена Саввы

Превод: Десислава Главева