Смъртта отнема от човека живота, а заедно с живота и всичко, което той притежава. Както всички се раждат равни и по един и същи начин, така и всички умират равни, с тази разлика, че един си отива като праведник, а друг като грешник, единият си отива блажен от този свят, а друг си отива нещастен и окаян.

Смъртта прави всички равни, защото и богатият се лишава от богатството си, и прославяният се лишава от славата си, и богатият с почести си отива без почестите, и живелият в разкош си отива без разкоша. Именно това ни показват гробовете на умрелите: кой ще познае, къде лежи господарят и къде неговият роб, къде е прославеният и къде е безславният, къде е богатият и къде е бедният? Ето тук всички са станали равни, защото се върнаха в земята, тъй като са земя и върху тях ходят не само хората, но и скотовете. Затова разсъди какво е човекът и какво е неговият живот и какви са неговите мисли.

Смъртта ни лишава от земното и ни изправя пред вечното

Смъртта ни лишава от земния живот, но ни изпраща към вечните съкровища. След смъртта си грехолюбивият богаташ ще бъде вечно беден, а боголюбивият, макар и беден приживе, чрез благодатта Божия ще стане вечно богат (срв. 1 Кор. 1:5). Защото благата са приготвени за ония, които обичат Бога. Ето защо, помни смъртта, която ни лишава от всичко земно и прави всеки човек или вечно беден, или вечно богат и тогава няма да поискаш тук на земята да бъдеш богат. Смъртта винаги е невидимо сред нас и колкото повече живеем на този свят, толкова повече се приближава.

Схиархимандрит Иоан (Маслов), Симфония по творенията на свети Тихон Задонски

Превод: Валентин и Даниела Кожухарови