Видял Господ плачещата за смъртта на сина си майка и й оказал милост, друг път бил поканен на сватба и сърадвал на семейната радост. С това Той показал, че не е противно на Неговия дух да разделя обичайните житейски радости и скърби.

Така постъпват и християните – истинските, благоговейните, които със страх прекарват своя живот. Но те различават в житейския бит един порядък от друг, защото в тях е влязло много такова, върху което няма как да има Божие благоволение.

Има обичаи, възникнали от страстите и измислени за тяхното удовлетворяване; други пък се хранят от едната суета. У когото има дух Христов, той може да различи доброто от злото, и към едното се придържа, а другото отхвърля.

Който върши това със страх Божий, той не се чуждее от другите, макар и да не постъпва като тях, защото винаги действа в духа на любовта и снизхождението към немощите на своите братя. Само духът на извънмерната ревност боде очите и произвежда раздор и разделение. Такъв дух никак не може да се удържи да не поучи и изобличи.

Първият се грижи само за това да устрои по християнски себе си и семейството си, а в делата на другите той не счита за позволено да се меси, казвайки си: "кой ме е поставил съдия". С тази своя тихост той предразполага към себе си всички и вдъхва уважение към порядките, към които се придържа.

Поучаващият пък за всичко и от себе си отблъсва, и към добрите порядки, към които се придържа, предизвиква неодобрение. Смирение е нужно в такива случаи, християнско смирение. То е източник на християнското благоразумие, което умее да намира и в радостта и в скръбта правилния начин, по който да постъпи.

Мысли на каждый день года

Превод: Десислава Главева