Вход

Православен календар

Срещу материализма

 

1609201515

Човек двоедушен във всичките си пътища е неуреден. (Иак. 1:8)

Когато благочестиви православни християни с трепет благовестят помежду си историята как тялото губи 21 грама маса при смъртта и видите ли, слава Богу за което, защото това доказвало реалността на душата. Когато някой учи Господнята молитва, защото нейните вибрации влияели положително на вътрешните органи. Когато човек застава пред иконата на Светата Дева, за да се зареди с някакъв вид тварна енергия, трябва да ни стане ясно колко дебели корени е пуснал материализмът у нас, не само сред българските атеисти, но дори и сред християните, които гледат на вярата си сериозно.

Материализъм е учението, че всичко, което съществува е материя и не съществува нищо друго освен материята. Абсолютно цялата реалност се свежда само до съществуващата материя. В този смисъл материализмът отрича съществуването на всякаква духовна субстанция, трансцендентност, душа и разбира се, всякакви богове. Абсолютно всичко, което съществува в света, в това число и човешкият разум, е произлязло чрез бавно и продължително развитие на материята, подчинено на неизменните и безлични закони на природата. Това мисловно направление също понякога се нарича натурализъм, когато акцентът се поставя върху неговата научност, или атеизъм, когато се акцентира върху отрицанието на Божието битие[1]. Материализмът е достатъчно старо философско учение. Среща се и при древните гърци и при източните мислители. Може да се каже, че този мироглед е съпътствал нашето съществуване през цялата история на човешката мисъл.

Но не корените и историята на материализма са толкова интересни, колкото истинността на това учение, особено и най-вече в съвременната му форма, която възниква през 18-ти и 19-ти век с разцвета на естествените науки. В този период учените разкриват причинно-следствени връзки в материалния свят, които обясняват на езика на материята явления, които дотогава са били асоциирани със свръхестествена намеса. Става ясно, че слънчевото затъмнение не е причинено от щита на Тор, земетресенията не са резултат от гнева на боговете, а мълниите не са причинени от свети Илия, който гонил с огнената си колесница бягащия от ада Юда. Оказва се, че всички тези явления се обясняват с движението на материята, предопределено от неизменните закони на Майката природа. Днес знаем какво причинява приливите и отливите, знаем какво предизвиква чумата, знаем за епилептичните припадъци, микроорганизмите и движението на небесните тела. Всичко това има своята материалистична причинност[2].

Така в една задоволителна пълнота натурализмът успява да обясни материалния свят и по думите на последователите си "стеснява Бога вън от мирозданието". Проблемът с това учение идва, когато му се налага да обясни човешкия разум. Тук материалистичната картина за света започва да изпитва сериозни затруднения. Ученият-материалист Франсис Крик изказва следната мисъл: "Вие, всичките ваши радости и скърби, вашите спомени и амбиции, вашето чувство за свободна воля и идентичност, всичко всъщност не е нищо повече от голямо струпване на нервни клетки и техните прилежащи молекули"[3].

Разбира се, това не е същото, което ние влагаме в понятието "свободна воля". При това Франсис Крик не е някакъв голям ексцентрик решил просто да отхвърли свободната воля, за да шокира обществото. Той е сериозен и последователен учен, който довежда материалистичното мислене до неговия логичен извод, а именно: всички мисли и чувства на човека са изцяло и напълно обусловени от електрохимичните процеси в мозъчната кора. Колкото и сложни и трудни за изследване да са тези процеси, те са неизбежно предопределени от предхождащото състояние на системата и законите на природата. Законите на природата не се променят. Те действат винаги, еднакво за всеки, не вземат решения и не дискриминират. В тази връзка всеки ваш акт на разсъждение или избор е изцяло и напълно детерминиран от предшестващото състояние на системата и случайните безлични биохимични процеси в кората на вашия мозък. Да се допусне свободна воля означава да се допусне нематериална причинност, а това вече излиза извън рамките на материализма.

Детерминизъм

Не познавам човек в това число и материалист, който да не намира подобно мислене за контраинтуитивно. Сякаш у нас има някакво инстинктивно, всеобщо и непреодолимо чувство за свобода на волята. Имаме усещането, че десетки пъти на ден вземаме решения, които ни се струват свободни. Още повече – склонни сме да се бунтуваме, ако някой посегне на свободата ни. Последователните материалисти обаче отхвърлят съществуването на свободната воля и ревностно се придържат към идеята за изцяло материална причинност с всички произлизащи от това последствия. "Трудно е да си представим – пише физикът Стивън Хокинг – как свободната воля може да действа, ако нашето поведение е детерминирано от закона на физиката, така че изглежда ние не сме нищо повече от биологични машини и свободната воля е илюзия"[4]. Ученият-атеист Ричард Докинс добавя: "ДНК нито знае, нито се интересува. ДНК просто е. И ние танцуваме по музиката ѝ"[5]. В материализма ние сме само биологични машини, един вид биороботи, които вървят по предварително зададена програма, на която не се явяваме автори. Съществува само представата за свободна воля, а реално всичко се определя от законите на природата, които действат вътре и извън нас.

Този тотален детерминизъм има своите сериозни последствия. Едно от най-важните от тези последствия е заличаването на личната отговорност. Когато градушка отнася реколтата на стотици земеделци, това е ужасно, но на никой не му минава през ума да предяви морални претенции към градушката. Когато мълнията предизвиква пожар, в който умират хора, това е трагедия, но никой не обвинява мълнията. Когато хулиган счупи прозореца ни, ние предявяваме към него претенции, защото виждаме в това морален акт на свободната воля. В материалистичната картина за света принципна разлика между тези явления няма. Всичко това е действие на слепите закони на природата, които в единия случай са предизвикали атмосферни явления, а в другия случай електрохимични реакции в нервните клетки. Странно защо съществува наказателният кодекс и защо изобщо съдим престъпниците, след като хората са били предопределени да вземат съответното престъпно решение.

Това е един от сериозните проблеми пред материализма, който учените-материалисти признават, но обикновените хора рядко се замислят. Друг такъв проблем е мисленето. Мисленето представлява правене на изводи от предпоставки. Вие можете да се съгласите с автора на тази статия или да не се съгласите. Но ако при предпоставки А и Б, вие сте детерминирани да изберете А, това значи, че вие винаги ще изберете А. Независимо какви и колко аргументa има на страната на Б. Това прави целия процес на рационализиране недействителен. Ние просто имаме илюзията за мислене, докато в действителност всички наши избори са предопределени от чисто материални причини извън нашия контрол. Всички наши мисли, идеи, задачи, решения и теории са илюзорни. В това число и самият материализъм.

Струва ми се безумно да вярвам в това, което очите виждат, но да не вярвам в това, което вижда умът. (бл. Августин еп. Ипонски)

Явно е, че да се отрече Божието битие е лесно, но когато става въпрос за нещо много по-непосредствено като свободната воля, материалистичната картина за света, колкото и да е лесна за утвърждаване на думи, става много трудна за живеене. Малцина ревностни материалисти поддържат до край тази доктрина и на думи и на дело при това с пламенна вяра, на която дори православните могат да завидят. Повечето от нашите простонародни материалисти обикновено тук заемат някаква дуалистична позиция. Тази позиция звучи приблизително така: Всичко е материя и движение на материята, но има и някаква непозната сила, (някакъв разум, нещо в нас или в космоса). Тази „сила“ се дефинира по различен начин от различните хора, но като цяло могат да й се припишат две общовалидни качества:

1. Тя е непознаваема в своята същност.

2. Тя по дефиниция не може да бъде Господ Бог[6].

Тези две условия са необходими, за да остане атеизмът атеизъм. Тук се отварят вратите за врачки, хороскопи и други псевдонаучни и псевдорелигиозни течения, по-рядко и за някаква форма на християнство. В тези случаи говорим за т.нар. "духовен материализъм". Това, разбира се, е една непоследователна позиция, която е достатъчно отдалечена от ортодоксалния научен атеизъм. Тя коства на своите последователи признаване на някаква нематериална реалност, била тя познаваема или не, Бог или не. За всеки християнин трябва да е очевидно, че тук не става въпрос за търсене на някаква подлинност и съответствие, а по-скоро за познатото ни старо оправдание на греха[7], който в свят без свободна воля се изпарява като смисъл. Всички кармични и детерминистични учения трябва да бъдат разглеждани именно от тази позиция. Точно това ги прави толкова популярни и толкова удобни за възприемане. Духовност – да! Вяра – да! Но без Кръста и ако може без змията, моля[8]. Отричането на учението на Христа е по-често свързано с личните нравствени последствия на това учение за човека, отколкото с логически или исторически аргументи против него.

В тази светлина трябва да се разглежда и отговорът на интелектуалния материализъм. На въпроса за явното несъответствие със свободната воля и обективните нравствени ценности учените-материалисти отговарят приблизително така: Да, доктрината има своите пробойни, но тези пробойни не са достатъчно сериозни, така че да допускаме идеята за Бог. С времето науката (тук се разчита основно на неврофизиологията) ще обясни всичко и ще запълни пробойните. На библейски език това твърдение би звучало по следния начин: Не знаем що е! Но вярваме, че не е Бог, а още по-малко Иисус Христос.

Тогава пак закрещяха всички, казвайки: не Него, а Варава. Варава пък беше разбойник. (Йоан 18:40)

Детерминизмът, освен че елиминира личната отговорност и онтологичната основа на познанието, има още редица нравствени последствия. Следва да посочим, че ако няма свободна воля, няма и любов, защото ние никога не можем свободно да приемем друго същество в тези взаимоотношения. У дома нямаме съпруг или съпруга, а биоробот, изцяло детерминиран от безлични фактори и всеки път, когато ви целуне, това не е по негова свободна воля, а е предопределено от слепите природни закони действие. В материализма няма творчество. Художникът не избира цвета на боите си, нито композиторът – тоновете на мелодията. Това са избори предопределени от законите на природата, а цялото творчеството е илюзорно. Тези и още много от основните характеристики на човешката раса ще отпаднат, ако отнемем свободната воля на човека.

Сциентизъм

Сциентизмът[9] е добрият стар диалектически материализъм с нови дрехи и имигрирал в Америка. Той е Sola Scriptura на материалистичното учение. Според това вярване науката и само науката е единственият легитимен метод за познание на реалността. Характерно за това движение е, че на науката се приписват качества преди това приписвани на Бога. Тя е всемогъща, вездесъща, единствена и ще донесе на човека блаженство, царство в небесата, справедливост и безсмъртие. Често върху науката се възлагат очаквания, на които тя самата не претендира да отговаря. Тя, майчицата, ще ни ражда в репродуктивни центрове, ще ни кърми с дехидратирано мляко, ще ни храни и облича, тя ще се грижи за нашето здраве и благополучие, тя ще ни обясни и дефинира, а когато сметне за необходимо, ще ни дръпне шалтера в прилежащия й животоподдържащ апарат. Всяка криогенна камера е храм на сциентизма, всеки аборт – жертва на сциентисткия олтар.

Нека оставим на страна нравствеността на едно такова учение и да погледнем истинността на неговия основен догмат. Ученият Бертранд Ръсел го дефинира по следния начин: "Всяко достъпно за човека знание, трябва да бъде достъпено чрез научни методи; а това, което науката не може да открие, човечеството не може да познае"[10]. Този постулат се намира в интересно противоречие със себе си. Самият той не е достъпен чрез научни методи. Следва ли, че е неистинно това знание? Наистина ли само науката е единственият легитимен метод за познаване на реалността? Вие например колко решения взехте днес? В колко от тях използвахте науката и в колко интуиция, навик, опит, чувство? Беше ли това нелегитимно познание? И какво има да каже науката за любовта, доверието, уважението, надеждата, приятелството и морала. Това не е нелегитимно познание. Това е възприемане на реалността. Науката е легитимен метод за познание на материалните взаимодействия, но тя е неизбежно ограничена в обхвата на своето изследване – физическия свят. В извънматериалния свят науката няма какво да потвърди или опровергае. Ние преживяваме гняв, срам или щастие и това, че те не са материални, не ги прави недействителни. Колкото и да напредне неврофизиологията в обясняване на това какви процеси ги предизвикват, тя никога няма да отговори на въпроса защо ги преживяваме именно като гняв, срам или щастие.

Руският апологет Сергей Худиев демонстрира това със следния пример: Представете си, че лекарите са казали на Иван, че има алергия от киви и не трябва в никакъв случай да яде киви под заплаха за живота си. И тъй, Иван расте, пази се и в процеса изучава всичко, което науката може да го научи за кивито. Той изучава анатомията и морфологията на растението, изучава веществата, които плода синтезира, как тези вещества взаимодействат с рецепторите на човешкия организъм, какви реакции протичат в мозъчния център и т.н. Иван знае всичко за кивито, но никога не е вкусвал киви. Сега да си представим, че същите лекари му кажат един ден, че всичко е било голяма грешка, няма алергия към киви и той може да яде от плода колкото иска. Ето, Иван отива на пазара, купува и за първи път в живота си пробва киви. Научава ли той нещо ново в този момент? Със сигурност, да! И това знание явно не идва от науката, защото всичко, което науката учи за кивито Иван вече знаеше и преди това.

Дарвинизъм

Еволюционната теория на Дарвин и Уолъс е „светоотеческото предание“ на материализма. В живота си едва ли ще срещнете материалист, който да не е последовател на еволюционната теория. Еволюционната теория учи, че всички биологични видове, включително и човекът, са се появили в резултат на един безмозъчен процес на случайни генетически мутации, в който механизмът на естествен подбор (оцеляване на по-приспособените) е определящият фактор[11] за това кои гени да се придвижат напред в поколенията. Тук няма да навлизаме в полемика с това учение. За нуждите на експеримента ще допуснем, че е истина. Нека е така. Нека Дарвин да е прав. Какво следва от тази теория лично за нас като мислещи хора – homo sapiens?

Следва, че всички наши способности, включително способността ни да мислим, са възникнали в процеса на еволюция. Еволюцията насърчава адаптивното поведение. Това е поведението, което ни помага да оцелеем и да се размножим. Ако нашият мозък е резултат от действието на един такъв процес, то значи, че този мозък е лошо приспособен за познание на истината и занимания с наука. Еволюцията не поощрява познанието на истината. Най-приспособените за оцеляване и размножение видове нямат и представа от никаква истина. Защо, кога и в името на какво е породила у нас еволюцията подобна способност, която няма никаква връзка с оцеляването и репродукцията? Най-успешно размножилият се човек е Чингиз Хан. Той е имал близо хиляда жени и няколко хиляди деца. Днес всеки четвърти азиатец носи неговите гени. От гледна точка на еволюцията Чингиз Хан е пример за човек, който изключително успешно е придвижил гените си. Означава ли това, че неговата гледна точка за света е била по-правилна? Не, разбира се. Няма никаква връзка. Единственото, което интересува еволюцията е колко успешно си се размножил. Още повече: истината е вредна за оцеляването и репродукцията. Историята помни хиляди хора, които са се отказали от оцеляване и репродукция в името на това, което наричали истина.

В писмо до Уилям Греъм през 1881г. Дарвин пише: „В мен възниква ужасяващото съмнение дали заключенията на човешкия мозък, който е резултат от развитието на мозъка на по-нисши форми на живот, имат някаква стойност или достоверност. Кой би се доверил на заключенията на маймунския мозък, ако изобщо там има някакви заключения?“[12]

...направиха си излян телец и му се поклониха и принесоха му жертва и казаха: ето, Израилю, твоят бог, който те изведе от Египетската земя! (Изход 32:8)

Вижда се, че откъдето и да подходим към материализма, възниква проблемът с мисленето, проблем със свободната воля и проблем със собствената съвест. Това учение вдъхва отчаяние, вледеняващ ужас и самота. То оправдава безнравствеността и безотговорността, отнема човешкото и презира Божественото. Логичният му извод крещи: геноцид и нихилизъм, анархия и обезличаване. Само чрез абортите и расовата теория то е убило повече хора от жертвите във всички войни в историята на човечеството. Затова в заключение може да се каже, че това учение е пагубно за човека.

 


[1] При все, че атеизмът сам по себе си е просто отрицание на Бога, той неизбежно прави положителни утвърждения за реалността. Теоретично е възможно да съществува нематериалистичен атеизъм, но на практика всички атеисти си обясняват устройството на света с материалистичното учение.

[2] Вж. Худиев Сергей. Курс лекции „Полемика с атеизмом“, Миссионерский центр имени иерея Даниила Сысоева, https://mission-center.com/

[3] Crick Francis. The Astonishing Hypothesis: The Scientific Search for the Soul (1994) ch. 1.

[4] Hawking Steven, Mlodinow Leonard, The Grand Design, (2010)  ch. 2 The Rule of Law (It is hard to imagine how free will can operate if our behavior is determined by physical law, so it seems that we are no more than biological machines and that free will is just an illusion.)

[5] Dаwkins Richard, River Out of Eden: A Darwinian View of Life(1995), 133.

[6] Тоест представата за някаква висша свръхестествена сила не се отхвърля съвсем, но се отхвърля напълно представата за висша сила, която може да господства над волята на човека, да насочва и съди действията му – бел. ред.

[7] Виж Битие 3:12.

[8] Без змията в библейския смисъл, където тя се явява изначален носител на изкушението и греха. И в същото време със змията като носител на някакво висше познание – бел. ред.

[9] Да не се бърка със „Сциентология“ – религиозна секта от Холивуд, САЩ, базирана на същата философия.

[10] Russel Bertrand, Science and Ethics, Oxford University Press, 1961г. с. 8.

[11] При естествения подбор освен това не става ясно откъде се е появил принципът, че ще оцеляват по-приспособените и че битието е за предпочитане пред небитието. Тоест откъде се появява изначалният стремеж на всяко битие към самосъхранение - бел. ред.

[12] Публикувано на https://www.darwinproject.ac.uk/letter/DCP-LETT-13230.xml

Други статии от същия раздел:

module-template1.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти