1. Въображението съставя образите на наблюдаваните предмети като видими картини (Климент Александрийски).

Благодарение на това човек може мислено да пътешества, да се пренася в други епохи и т.н. В ежедневието това свойство на въображението бива използвано постоянно.

2. Въображението е необходимо на човека в интерес на познанието.

„Въображението помага на ума по-дълбоко да познава предметите, създавайки в ума техни образи, облекчава размишляването, т.е. освежава и обогатява деятелността на нашата душа” (архиеп. Евсевий Орлинский).

Според преп. Никодим Светогорец, когато човек не може да види материалните предмети, тогава на помощ идва въображението и представя на ума образите на предметите, които са му необходими за размисъла.

3. Без действието на въображението не могат да се изучават и развиват науките (например науките, които са пълни с картини и образи - такива като историята, географията, естествознанието, археологията и др. Въображението е необходимо също и при изучаването на точните науки, например физика, математика и др. Геометричните фигури не могат да бъдат представени без силата на въображението; аналогично и архитектурните форми и др.). Много от научните открития са плод на вдъхновение и въображение^[1].

4. Въображението е посредник на разбирането.

Въображението (чрез представянето на образи) в пределно сбита форма показва същността на предмета, явлението, ситуацията и облекчава разбирането на висшите истини. Сам Господ Иисус Христос, за да придаде на Своето учение понятност, яснота и убедителност, в словата Си към обикновения народ често употребява образност на речта, народни пословици (Мат. 19:24; Лука 14:35), сравнения (Мат. 7:24-27; 11:16-19, 23, 37; 24:32-33; Лука 13:34; Йоан 10:1-18; 12:35-46; 16:20-26) и притчи (схиархим. Йоан Маслов).

Образността на речта е необходима в различни житейски ситуации. Когато искаме да бъдем разбрани по-добре, ние най-често използваме познати и разбираеми за всички образи. От това винаги се ползват и духовните ръководители, педагозите и родителите. Така преподобният Оптински старец Амвросий за избавяне на хората от самонадеяност казвал: „Без Бога не до порога” (Без Бога няма да стигнеш и до прага на дома, т.е. доникъде - бел. прев.). И Сам Господ в Евангелието казва: „Без Мене не можете да вършите нищо” (Йоан 15:5). „Стремейки се към това - посочва схиархим. Йоан (Маслов) - духовните му чеда да не остават в безгрижие и да не възлагат цялата си надежда на чуждата молитвена помощ, старецът Амвросий повтарял обичайната народна поговорка: „Боже-то поможѝ, - да и сам мужик не лежѝ.” („Боже, помогни - но и сам, човече, не лежи”; аналогичните български поговорки са: „Помогни си сам, за да ти помогне и Господ” и „Бог помага, но в кошара не вкарва” - бел. прев.). И прибавял: „Спомни си, че дванадесетте апостоли молели Спасителя за жената-хананейка, но Той не ги послушал, а когато тя сама започнала да се моли, измолила необходимото.”

Отговаряйки на най-насъщния въпрос за всеки човек: Как да живея, за да се спася, старецът също рисувал ярък образ: „Ние трябва да живеем на земята така, както се върти колелото - само една точка се докосва до земята, а с останалите неизменно се стреми нагоре; а ние като легнем на земята - и не можем да се вдигнем”. За разбирането на това, че в духовния живот не бива да се пренебрегват и маловажните обстоятелства, старецът Амвросий казвал: „От свещ за един грош (т.е. най-евтината монета) Москва изгоряла”.

Благодатният старец схиархимандрит Йоан (Маслов) също често използвал образност в своите наставления: „Важно в живота е какво извличаш от обстоятелствата. Паякът събира от цвета отрова, а пчелата - мед^[2]. Ето, например, вървиш и чуваш музика, песни, а ти веднага насочи мисълта си: „А как ли ще пеят Ангелите на небесата?”

5. Въображението позволява да се осъществяват творческите способности на човека.

Например, в сферата на изкуството: произведенията на изкуството се създават при посредничеството на въображението^[3].

Във всяка друга сфера на дейност и в ежедневието, когато човек готви, строи, пише и т.н., отначало той вижда във въображението си образа на предмета, а после го създава в реалността.

6. Въображението създава вътрешен свят от образи, от който зависят разположенията и предпочитанията на човека.

„Впечатленията, които човек получава през живота си, формират вътрешния свят на неговите образи, неговата „картина на света”. Впоследствие всичко, което човек среща във външния живот, съотнася с този на образите. Ако външните образи не намират съчувствие във вътрешния свят на човека, то може да възникне отчуждаване от тези предмети и явления” (св. Теофан Затворник).

При това – според св. Теофан Затворник – „способността към тяхното запомняне и въобразяване се намалява”. Светителят ярко описва двете противоположни състояния на въображението: у бездуховния (грешния) и у духовния човек. „С какво е препълнена паметта и с какво е заето сърцето у грешника? С греховни предмети, подхранващи единствено страстите му. Това веднага може да се види по говоренето му. Грешникът и дума няма да каже за духовното, защото нищо такова не представя паметта му като че той нищо такова не е чувал и не е виждал. Разбира се, той е бил и в Божия храм, и е видял, и е чул, но нищо не е усвоил, не е задържал, защото душата му не тегли натам. Вследствие на такова отчуждаване от духовните предмети намалява и способността за тяхното въобразяване (представяне - бел. прев.) и помнене...”

„У човека, живеещ по християнски, напротив – цялото съдържание на паметта и въображението е свято, чисто, божествено. У него те са изпълнени с духовни предмети, към които има особено разположение, а заедно с това се придобива и специалното умение да ги въобразява (да си ги представя) и да ги запомня. Обратно – на него му е чуждо запомнянето и въобразяването на порочни предмети - те са му противни и затова не се приемат от душата му.”

Колко голямо е значението на образите за вътрешния свят на човека! Ако тези образи са добри, чисти, нравствени, то това ще позволи да противостои на външния поток на злото и безнравствеността. У него ще възниква отчуждение от злите и порочни образи и той ще се старае да не ги приема в душата си.

7. Въображението дава на човека възможност да си представя бъдещето.

Човекът може да въобразява (да си представя) бъдещето. За това говорят мнозина свети отци. Например по точния израз на светия праведен Йоан Кронщадски, човек може „да изтичва напред чрез въображението”. Светителят Теофан казва: „Представете си бъдещето...”

Въображението дава на човека възможността да предвижда, разумно да планира и да прогнозира събитията и явленията.

„Въз основа на изминалото – пише архиеп. Евсевий (Орлинский) – с помощта на въображението, той предвижда бъдещето и може да изработва правила за своето бъдещо поведение, понякога може да даде насоки дори и на самия поток на събитията, които го заобикалят; при това човек може да предвижда и тези събития, които трябва да се случат вследствие на постоянна причинно-следствена връзка” (например прогнозата за времето, прогнозата за числеността на населението на дадена територия и т.н.). Тази способност е необходима както в сферата на държавното управление, така и в обичайните ежедневни житейски дела.

Сам Господ в Евангелието казва: „Кой от вас, кога иска да съгради кула, не ще седне първом да пресметне разноските, дали има, каквото е нужно за доизкарването й, та кога тури основите и не може да я доизкара, да не би някак да почнат да му се смеят всички, които гледат” (Лука 14:28-29). Способността, която ще позволи на човек да си представи всичко, което е нужно за построяването на кулата – колко ще е голяма, от какъв материал ще бъде направена и т.н., е именно въображението. Без тези данни човек не може да изчисли разходите, необходими за нейното построяване. Светите отци призовават човека да не бъде безгрижен, но предпазлив, използвайки при това въображението.

Въображението, когато ясно показва целта в бъдещето, укрепва целеустремеността, помага да бъдат разгледани пътищата за достигане на целта и да се избере нравствено верният път (преп. Йоан Касиан).

Н. В. Маслов, „Значение на въображението в живота на човека”, превод: † Сливенски митрополит Йоаникий, София, 2017 г.

[1] Оттам и знаменитият афоризъм на Майкъл Фарадей: „Науката лети с крилата на въображението” – бел. прев.

[2]  Смисълът на казаното е ясен, макар биолозите да биха възразили, че паяците не събират нищо от цветовете и присъствието им там може да е свързано само с дебнене на кацащи по цветята жертви. Но и в този случай паякът използва цвета за „зло”, а пчелата – за „добро” – бел. прев.

[3] Интересното е, че понякога творците създават произведенията си изцяло ползвайки се от въображението, прилагайки свои спомени или чужди разкази. Например известният художник-маринист И. К. Айвазовски рисувал платната си с морски пейзажи не от натура, а в ателието – бел. прев.