Житие на свети свещеномъченик Симеон Самоковски
На две се дели народът ни, минавайки през времето на своето историческо съществуване, две са пътеките на неговото житие и страдание – с Бога или против Бога. Два са пътищата на тоя народ през Вечността – към рая и към преизподнята. Две царства се борят отколе по земята българска – на Божията правда и на дяволската неправда. Минавайки през страшното време на своето земно битие, българските новомъченици са избрали пътеката нагоре през урвите и канарите на подвига през злобата на поробителите, през страданията – към звездите. И са изгрели като духовни звезди в небесна България. Там сияе и свети Симеон, новият свещеномъченик български, епископ на Самоков.
През 1730 г. вдовстващата Самоковска митрополитска катедра била заета от достойния български архиерей Симеон (Попович). Били смутни времена. През 1735 г. Австрия и Русия започнали война срещу Турция. Полъх от надежда за освобождение усетил и превитият от мъки и робия народ – събрани около своя духовен пътевожд, родолюбивите българи почнали подготовка за въстание, която се разгоряла с началото на войната. Успехите на австрийските войски в Сърбия през 1737 г. повдигнали духа на българското население из западните краища на Отечеството: Трънско, Берковско, Пиротско, Брезнишко, Радомирско, Кюстендилско, Дупнишко... Съзаклятниците от Самоковско и Софийско решили, че времето да се вдигнат срещу мъчителите е настанало; още от началото на войната те всячески спъвали разполагането на турски военни части, унищожавали техни обози.
Но Ниш паднал. Командуващият турските аскери Али паша Кюпрюлюоглу се оттеглил в София. Тук се намерили българомразци, които известили на пашата, че „правоверните” били поразени по вина на българското население, бунтувано от размирния Симеон Самоковски. Раздули опасността от бунт, насъскали турчина и с това турили печат на смъртната присъда върху мнозина българи.
Али паша започнал кратко, но жестоко разследване, вследствие на което били осъдени и избесени около 350 души – свещеници, монаси и видни софийски граждани; между тях бил и Самоковският митрополит Симеон.
Твърде интересни данни за злополучния край на предаденото българско съзаклятие се съдържат в писмото на католическия мисионер отец Фиделиус, който бил изпратен от епископа на Виена да провери дали е пострадало католическото население в София. Ето някои по-важни откъси от това писмо: „Най-после ... успях да се добера от Влахия през Никопол и планината в София. Печално пътуване между изплашеното християнско население, а още по-печално пребиваване [в София]. Пристигнах, когато не нашите християни [римокатолиците], а от българите такива, се възвишаваше Йеремиев плач породен от мъки, кърви, убивания и бесения на виновни и невинни. Жестокостта на турците е необхватна за душата на хората... Като обикновен богомолец тръгнах още първите дни да посетя светите храмове и какво беше моето състояние, когато узнах, че българските свещеници и духовници са били запряни от турците, жестоко измъчвани и умъртвявани... Няма софийска църква, която да не е дала мъченически жертви... Но най-ужасното е, че архиепископ Симеон от Самоков, който е бил глава на подготвения бунт за освобождението на България, е заловен и повече от двадесет и пет дни изтезаван. Докаран в София, окован като звяр в железа, които едва влачел, бил изправен пред специалния съд на жестоките съдии, цял облян в кърви, с оскубана брада и коса, с разкъсани одежди, с желязно огърлие на врата, от което се спущали две вериги, обхващащи ръцете му зад гърба и оттам с букаи, които спъвали краката му, като тия що поставят тук на конете, а от левия крак се спущала къса верига, на която имало 30 кг желязна топка. На 21 август, след като три дни го мъчили да се откаже от Христа, бил обесен в древните гробища зад превърната в джамия стара църква „Св. София”.
Заедно с него обесили и младия книжовник Константин, поп Илия от Самоков, игумен Горазд [от Илиенския манастир „Св, пророк Илия"], игумен Натанаил [90-годишен от Сеславския манастир „Св. Никола”] и много граждани и духовници, имената на които не можах да узная…”
За обесването на митрополит Симеон интересни сведения се съдържат и в няколко български извора. Това са няколко приписки, които не само подкрепят, но и допълват сведенията от писмото на римокатолическия свещеник Фиделиус. Първата се намира в един ръкописен Панегирикот (нач. на XVI в.,) който бил притежание на Долнолозенския монастир „Св. Спас”. В новобългарски превод тя гласи:
„Още докато турците воюваха срещу московците, дойдоха немците на Ниш и превзеха го, и изгониха турците от Ниш и от околните му градове. Тогава владика беше и държеше престола на Самоковската епархия всеосвещеният архиерей господин Симеон. Срещу него се обърнаха в тия люти времена, в мястото, наречено Дупница турците. Те се устремиха към неговия дом и го оплячкосаха, като не оставиха в него нищо. Владиката извадиха от него и не го заведоха пред съд, но го оковаха с много железни вериги и го вкараха в тъмница; там той прекара 23 дни. После го отведоха в София пред пашата, наречен Куприлиоглу [по гръцки вместо Кюпрюлюоглу]. Той заповяда да го мъчат, за да се отрече от Христа. Като храбър страдалец той претърпя всичко, после го обесиха за вината му в двайсет и първия ден на месец август. Всичко това беше в годината 1737. Ох, колко страдаха християните в тия времена, струваше ми се, че така не е било и в Диоклетиановите времена”.
Втората приписка се намира в един ръкописен Псалтир от 1643 г., който до 1890 г. се намирал в разрушената софийска църква „Св. Никола”. На съвременен език тя гласи:
„Знайно е какви са бедите на християните от цар Мохамед [т. е. Махмуд], турския безбожник! Него време отиваха турците срещу московците, смут голям... [следва неясен пасаж]. А от западна страна дойдоха немците на Ниш и с Божието повеление взеха Ниш. И страхът Божий нападна турците, и сами го предадоха без бой. По всички градове турски страх и смут! Божият страх нападна върху тях, издигна се и както слънцето изтича от утрото, и докато залезе, ходеха турците по града [из София]. И дяволът поучи евреите, научи ги [да кажат на турците]: „И това [страхът] на вас е от християните”. И турците започнаха да мъчат християните. О, тука на християнския изток имаше обесени! Милостивий Боже, християните [страдаха] подобно на мъченици за вярата, година 1737. В тия дни беше доведен Самоковският владика Симеон, блаженият самоковски архиепископ. В ден неделя, пет часа, беше обесен и стана чудо голямо и божествено с бесения: първо се строши [дървото], [второ] въжето отново се прекъсна и вече на третия път свърши се дъхът му, както и той. Три дни отново вися мъртъв, август, ден 21, 1737 [година], и много свещеници с него [изрязано е при подвързването вероятно „бяха обесени”]”.
Трупът на Симеон Попович висял на бесилката цели три дни. Според преданието Али паша бил вбесен от твърдата и непоколебима воля на владиката и не разрешил да го погребат в София, а наредил да го закарат в Самоков. Обаче местните турци също отказали да го погребат в града – навярно изпитвали страх от мъртвия митрополит. Тогава самоковските българи тайно погребали трупа на своя архиерей в Бельова църква, от лявата страна, зад входната врата. По спомени на Ст. Пешов, когато през 1856 г. отворили църквата и започнали да я посещават, старите самоковки палели свещи на това място и разказвали, че там бил погребан български митрополит.
Бельова църква в гр. Самоков, в която се намира гробът на св. Симеон и се покои част от светите му мощи (снимка: Самоков инфо)
Църковното прославление на свещеномъченик Симеон Самоковски е направено вероятно в началото на XX век от Софийския митрополит Партений. С много усилия беше намерена единствената икона с лика на светията в параклиса при игуменарницата в Рилския манастир рисувана около 1960 г. от иконописеца Николай Шелехов.
***
През 1995 г. археолози от историческия музей на гр. Самоков, при направа на вътрешен дренажен канал в храма „Рождество Богородично” известен като Бельова църква, намират частици от мощите на свещеномъченик Симеон Самоковски, архиерейски одежди, метален накрайник от патерица, метален кръст и месингово копче.
Гробът на св. Симеон Самоковски в Бельова църква (снимка: Самоков инфо)
Светите мощи на митрополит Симеон бяха извадени из забвението и поставени за всенародно поклонение. Паметта на свещеномъченика се почита на 21 август/3 септември, когато е пострадал за Христовата вяра от ръцете на агаряните.
Житие и акатист на свещеномъченик Симеон Самоковски, изд. „Витезда”, София.