Най-интересната книга е Книгата на Живота. Нито научно-фантастичните разкази, нито народните приказки, нито криминалетата, фентъзи-книгите, или дори класическите романи, създадени от човеци не са толкова интересни, колкото е книгата на Историята, написана от Живота. Ако търсим наистина интересна история, можем просто да обърнем поглед към миналото или дори към съвременността и ще открием хиляди прелюбопитни и поучителни случки, които чакат да бъдат прочетени и осмислени.

На вниманието на нашите читатели ще предложим три любопитни истории взети именно от Книгата на Живота.

Колоната на глупостта

Император Гай Аврелий Валерий Диоклетиан, управлявал от 284 до 305 година, бил един от най-жестоките гонители на християните. Всъщност при него е и последното най-страшно гонение срещу християнството, преди последното да бъде официално признато от император Константин Велики. Огромен брой християни намерили мъченически своята смърт по време на неговите гонения. Сред тях по-известни са св. Георги, светите мъченици Кирик и Юлита, св. Мина, св. Власий Севастийски, св. Неделя. Диоклетиан не пощадил дори собствената си жена царица Александра и заповядал тя да бъде посечена заради вярата си в Христа.

В 303 година сл. Р. Хр. императорът издал заповед всички църковни книги на християните да бъдат унищожени, а християните – избити. Последвалите мерки срещу християнството били толкова радикални, че само след година преследвачите решили, че са се справили със своята задача и са изтрили напълно и без остатък християнството от лицето на земята. Самият Диоклетиан бил изключително доволен от своя успех и заповядал да издигнат колона със следния надпис на нея: „Името „християнин” е навеки унищожено!”

И наистина, какво ли не претърпяли християните тогава – рязали ги на парчета, давили ги в морета и езера, горяли ги на огън, изтезавали ги с всевъзможни оръдия за мъчения. Християнската кръв се леела като река. Достатъчно било само някой да се прекръсти публично и веднага бивал залавян и подлаган на мъки. Който откажел да се отрече от Христа – за него нямало милост. Без значение млад ли бил или стар, мъж или жена, езичник или римлянин, знатен или нищ.

Кой обаче сменил Диоклетиан на престола? Кой наследил огромната Римска Империя? Светият император Константин Велики. Макар и Римски кесар той обявил себе си за християнин. Снел всички езически символи от знамената на Римската армия и от воинските щитове и заповядал вместо тях да поставят християнският символ – Кръстът на нашия Господ Иисус Христос. Какъв чудесен обрат станал в 312 година! И колко години минали, откакто Диоклетиан издигнал знаменитата си колона с гръмкия надпис, че „дори името християнин е изтрито навеки от лицето на земята”? По-малко от десет!

Провалът на Волтер с ученика му

Волтер - известният френски писател и философ (1694-1778) е сред печално известната плеяда от автори, подигравали се с Христос и християнството. Има издадени 118 тома съчинения. От по-известните му произведения са новелата „Кандид” и „Философски писма”.

След като прочел Библията, написал и срещу нея редица трудове. В своето високоумие решил, че добре се е справил с нея и достатъчно опровержения изнесъл срещу й. Естествено оставил за окончателното й унищожение пламенни речи да напише и Жан-Франсоа дьо Ла Арп – неговият по-млад ученик.

По време на френската революция, в дните на терора, Ла Арп бил арестуван и хвърлен в тъмница, където ежедневно бил заплашван, че ще бъде предаден на смърт. В тези толкова тежки и мрачни за него дни в ръцете му попаднала Библията. Той я прочел и с цялото си сърце повярвал и се обърнал към Бога. Тогава станало чудо – бил освободен и след излизането си от затвора станал защитник на християнската вяра, вместо неин отрицател и хулител, за какъвто го готвел неговият учител Волтер.

Кръщението на Окуджава

Булат Окуджава е един от първите поети с китара в бившия Съветски съюз. Роден е през 1924 и умира в 1997 година. Освен композитор, е бил писател и сценарист. Има около 200 авторски песни. Негова е известната песен от филма на Владимир Мотил „Бялото слънце на пустинята” „Ваше Благородие, Госпожа Удача”. Ето една интересна случка от края на земните му дни.

Преди много години жената на Булат Окуджава Олга отишла за съвет при известния руски архимандрит отец Иоан Крестянкин в Псковско-Печерския манастир. В разговора с него тя споделила мъката си, че мъжът й не е кръстен и че дори не иска да се кръсти, защото бил равнодушен към вярата. На това отец Иоан спокойно отговорил: „Не се вълнувай, ти сама ще го кръстиш!”. Олга била толкова поразена, че само успяла да възкликне: „Как така сама?”. „Така, - гласял отговорът, - сама ще го кръстиш!”. „А как тогава да го нарека, та нали името Булат не е християнско?” „Ще го кръстиш на мен – Иван!” – отговорил архимандрит Иоан и забързано отминал, улисан в делата си.

И ето вече в Париж, години по-късно, на смъртния си одър Булат Шалвович Окуджава повикал жена си Олга и й казал, че иска да се кръсти. Само че вече умирал и нямало време да се вика свещеник. Олга знаела, че в такива случаи при смъртна опасност всеки християнин може сам да кръсти умиращия и при това без свещеник, затова само попитала: „Как да те нарека в светото Кръщение?” А той отговорил: „Иван”. Тогава тя сама го кръстила с това име и в този миг изведнъж си спомнила, че петнадесет години по-рано същото нещо й предсказал знаменитият руски старец - архимандрит отец Иоан Крестянкин от Псковско-Печерския манастир.

"Непознанный мир веры"

Превод: Десислава Главева