„Царството небесно прилича на цар, който поиска да си разчисти сметка­та със слугата си” (Мат. 18:23).

Братя и сестри,

В св. Евангелие има мисли, които щом чуем или про­четем, веднага разбираме величието на Христовото учение.

Да се спрем на притчата за милостивия цар и безмилост­ния слуга. Тя започва с думите: „Царството небесно прили­ча на цар, който поиска да си разчисти сметката със слу­гите си...” Никой да не се смущава от изразите царство и цар. Иисус Христос често е сравнявал небесния мир с цар­ство, а Бога с Цар – Творец и Промислител. Бог е нео­граничен по Своята власт над всичко и е абсолютен Вла­детел на вселената.

Човече, готов ли си да вършиш това, което Бог ти повелява? Той е твой Творец, ти му принадлежиш изцяло. Желаеш ли да Го изповядаш безусловно? Мо­жеш ли всичко, което ти предлага, онова, което ти знаеш или не знаеш, да го приемеш и вършиш, без да Му се про­тивиш? Опитай да изпълниш Неговите заповеди, които ще те въведат наистина в едно ново, непознато за тебе досега царство.

Ние, хората от днешния свят, не правим лесно тази крачка. Съгласни сме да имаме своя религия, но не желаем Бог да е над нас. По-добре ни е да стоим на трон, па макар той да е разклатен. Желаем сами да се разпореждаме със себе си и с всичко около нас. При това всеки забелязва, че ние не сме господари на своя живот. Не ние създаваме неговите закони, зависими сме от много неща. Често сами виждаме, че сме виновни за своите погрешни постъпки. Зае­мем ли се сериозно с нашата отговорност, непременно ще стигнем до Бога. Той не зависи от нас, а ние зависим от Него. Ние може да забравим Бога, но с това не можем да Го отстраним. Когато грешим тайно, водим себе си към смърт. В словото Божие се казва: „Не се предавай на грях и не бивай безумен: защо да умираш без време?” (Екл. 7:17).

Слугата от притчата пропилял парите на господаря си като че са негови. Сега бил изправен, за да чуе присъдата му. От него се искало онова, което му било поверено. Поне­же не бил в състояние да го върне, присъдата била стро­га: Който посяга на Божието имущество безразсъдно, по­пада пред Божия съд.

Днес малко се чува за Божия съд. Често слушаме да казват: Ако имаше такъв, той не щеше да търпи тия не­правди. Мисълта за съд създава страх, но от страха не ид­ва нищо добро. Затова нека го изоставим. Леко и приятно се живее, когато няма отговорност. Иисус Христос е познавал много добре това човешко умуване и затова толкова често говори за съда Божий. Който отстранява мисълта за съда, премахва царството на Бога, но с това детронира и сам се­бе си, като се покорява на други разрушителни сили. Който не се страхува от присъда при лоши дела, пропилява всичко. Така станало и със слугата от притчата. Господарят му по­търсил сметка и той трябвало да се моли: „Имай търпение към мене, и всичко ще ти изплатя” (Мат. 18:26). Страхът у човеците пред Всевишния идва от нашата неизправност, греховност и падения. Така и слугата в трепет паднал пред господаря и го молел за ми­лост и прошка.

Сега се случило най-великото: Съдията-Господар от ви­сотата на Своя трон протяга ръка към молещия се треперещ човек и му прощава целия дълг. Най-голямото чудо, кое­то Бог върши всеки ден и час, е Неговата прошка. Тя е чудо. Прошката на Царя на царете е вечна. С милосърдие­то Си Бог прощава милионите наши греховни задължения.

На слугата от притчата било простено всичко, А той, „като излезе, намери едного от другарите си, който му дължеше сто динария, и като го хвана, давеше го и му каз­ваше: изплати ми, което ми дължиш!” (Мат. 18:28). Дру­гарят му се молел за отсрочка, но безмилостният слуга го хвърлил в тъмница – резултат от човешкото заслепление. Ние хиляди пъти просим прошка от Бога, повтаряме при службите постоянно „Господи, помилуй!”, ала към другите сме жестоки. Колко малко разбираме словото на Евангелието! Трагичността на положението ни се състои в това, че знаем вината си, надяваме се на Божието милосърдие, а не прощаваме никому.

Поуката от притчата е: щом получаваме от Бога ми­лост, трябва и ние да бъдем милостиви към другите. „Рабе лукави, говори господарят от притчата, аз ти простих це­лия оня дълг, защото ми се примоли; не трябваше ли и ти да се смилиш над другаря си, както и аз се смилих над тебе?” (Мат. 18:32-33). „И като се разгневи господарят Му, предаде го на мъчители” (Мат. 18:34).

Братя и сестри,

Тайната на благочестието се състои във връзката ни с Бога и нашето отношение към другите. Грешим ли пред човеците, не сме изправни и пред Бога. Не можем да получаваме обичта на Небето, ако не обикнем човеците на земята. Който не прощава, не е милосърден и показва, че не е почувствал Божието мило­сърдие и обич. Ако простим, ще ни се прости. Ако ли не простим и нам няма да се прости (Мат. 6:14-15). Хри­стос не се нуждае от нашите гръмки речи, а от милостивото и любвеобилно отношение към другите. Не нашите думи за прошка, а любовта ще ни помогне. Прошката само ще е свидетелство, че наистина сме Христови последователи.

Но как да стигнем до нея? По пътя, посочен от днеш­ната притча. Бог прощава милионите наши грехове. И ние да простим на нашите околни и близки! Амин!

Ставрофорен иконом Иван Лалов Кондаков, Мир вам. Неделни проповеди, СИ, София, 1986 г.