„И се преобрази пред тях: и лицето Му светна като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина” (Мат. 17:2).

Тъй се преобразил Господ по Своето човечество на Тавор. А с това ни се дава да узнаем, че Той и нас, и нашата помрачена от грехове и житейски привързаности природа, и нашата душа, и нашето тяло може по удивителен начин да преобрази и просвети, както и действително Той преобразява, претворява и просвещава.

И не е необходимо да ходим твърде далеч за да намерим примери за това. Такива неща се случват ежедневно с всеки вярващ, молещ се и искрено каещ се християнин. Мога да попитам всеки от вас: кажи какво се случва с теб, когато обременен от някакъв грях идваш например ето в този храм с искрено разкаяние и пламенна молитва към Бога и Неговата пречиста Майка? Или когато си угнетен от някаква силна скръб или тъга, и със сълзи се помолиш на Господа Той да я облекчи и прогони? Не си ли забелязвал скоро след това огромна промяна в твоята душа? Покаял си се искрено за греха си, осъдил си себе си, самоукорил си се, погледнал си трезво върху своите недобри помисли, чувства и постъпки, дал си дума да се промениш. И грехът ти е бил простен, получил си покой, в душата ти е светло и свободно – тишина и благодат.

Ако силно си скърбял и тъгувал за нещо и си изказал пред Бога или Божията Майка – Радостта на всички скърбящи – своите скърби и неволи с покорност на Божията воля, кажи, не си ли усещал тогава бърза промяна в душата си? В твоята душа се е възцарявал покой и тихо умиление с упование на отеческия Божий промисъл и ти си си отивал след молитвата утешен и ободрен.

Ето, значи, и във всеки от нас става преображение, тоест поради искрената усърдна молитва ние по удивителен начин се преобразяваме към по-добро, ставаме по-спокойни и по-трезви, отхвърляйки опияняващите ни грехове. Наистина греховете, които и от тях да вземете, ни правят като да сме пияни, а след молитвата и към греха ще почувстваме отвращение, ще се отдалечим от него, и към добродетелите ще почувстваме влечение и ще се приближим към Бога. А то иначе лукавият грях съвсем би ни отделил от Него, ако не бихме се молили, не бихме се каяли и не бихме изпитвали скърби.

Само че ние, братя, сме люде маловерни, слаби в молитвата и подвига на добродетелите и затова в нас духовната промяна или вътрешно преображение не е толкова забележимо, не е тъй светло и славно, както при светите Божии угодници. В тях Божията благодат е извършила чудно преображение, обновление и просвещение. Те били люде подобострастни нам, а вижте какво направила от тях Божията благодат при тяхната вяра и гореща любов към Бога, при умъртвяването в тях на всичко плътско и греховно. Те от грешни хора станали като свети ангели; от слаби станали силни с Божията благодат; от незнатни станали славни, а много от тях от зловонни съсъди на всякакъв грях, от дяволски съсъди станали всеблагоухаещи съсъди на Божията благодат и на всяка добродетел.

Ето какво чудо на преображението произвежда в човека Божията благодат. И това е само начатък, само слаба сянка на онова славно преображение, което Господ ще извърши с онези, които Го обичат при Своето второ страшно пришествие, когато ще произведе окончателния съд над света: „Тогава праведните ще блеснат като слънце в царството на Отца си” (Мат. 13:43).

Ето това преображение и тази слава аз желая и моля от Господа за всеки от вас, братя мои, в този празник на Господнето Преображение. И в заключение на моето кратко слово аз пожелавам отсега и на себе си и на всички вас преображение на душите, а именно – да преобразим самолюбието и привързаността към света на боголюбие; сластолюбието и сребролюбието – на братолюбие и милосърдие; неприязънта – на любов, жестокостта – на кротост, гордостта – на смирение, завистта – на доброжелателство, невъздържаността – на въздържаност, сквернословието и пустословието – на добрословие и Богу славословие, суетността – на благодеяние, нечистотата – на святост. Амин.

Полное собрание сочинений Протоиерея Иоанна Ильича Сергиева, Том 1-й. СПб., 1893.

Превод: прот. Божидар Главев