Вход

Православен календар

Как да умилостивим Бога

 

0508200030

И най-сетне, възлюбени братя, в свещените книги както на Стария, така и на Новия Завет, Божият глас не спира винаги и навред да призовава Божия народ към дела на милосърдието, и на всеки, наставляван да очаква Небесното Царство, по словото и убеждението на Светия Дух, се вменява в задължение да дава милостиня. На Исаия Господ повелява: „Викай високо, не се въздържай; дигни гласа си като тръба, и посочи на народа Ми беззаконието му, и на дома Иаковов - греховете му“ (Ис. 58:1).

Сетне, като заповядва да се гнусят от греховете си и им сочи с голямо негодувание злодеянията им, казва, че те не могат да дадат удовлетворение за прегрешенията си нито чрез просби, ни с моления, ни с пост и не могат да смекчат гнева Божий, даже да се покрият с вретище и пепел. Бог може да бъде умилостивен единствено и само с милостиня: „Раздели хляба си с гладните, и скитниците сиромаси заведи у дома си; видиш ли гол, облечи го, и от единокръвния си не се крий. Тогава твоята светлина ще се яви като зора, и твоето изцеление скоро ще процъфти, и твоята правда ще тръгне пред тебе и слава Господня ще те придружава. Тогава ти ще позовеш - и Господ ще чуе, ще извикаш - и Той ще каже: ето Ме! (Ис. 58:7-9).

И тъй, словото на Самия Бог разкрива средствата за умилостивяване на Бога, в Божествените наставления е изложено онова, което съгрешаващите трябва да правят, а именно - да се оправдават пред Бога чрез дела на правдата, да заглаждат греховете си с дела на милосърдието. И при Соломон[1] четем: „Заключи в клетовете си (в сърцето на нищия) милостинята, и тя ще те избави от всяка злочестина“ (Сир. 29:15).

И още: „Който затуля ухото си пред писъка на сиромаха, той и сам ще пищи, и няма да го чуят“ (Притч. 21:13). Който не е милосърден, не може да заслужи Божието милосърдие и който не е благосклонен към молбата на сиромаха, не ще изпроси с молитви нищо от Бога. Същото вещае Светият Дух в псалмите: „Блажен оня, който пригледва бедни (и сиромаси)! В злочест ден Господ ще го избави“ (Пс. 40:2).

Когато цар Навуходоносор бил разтревожен от обезпокоителен сън, Даниил, помнейки праведните заповеди, за предотвратяване на бедствието посочва средство за изпросване на Божествена помощ: „Затова, царю, нека ти бъде благоугоден моят съвет: изкупи греховете си с правда, и беззаконията си – с милосърдие към бедните; ето с какво може да се продължи твоят мир“ (Дан. 4:24). Тъй като царят не послушал съвета, той се изложил на бедствията и нещастията, които видял (в съня си), а можел да се избави от тях, ако беше изкупил греховете си с милостиня. Същото свидетелства ангел Рафаил и като увещава за доброволна и щедра милостиня, казва: ,Добро нещо е молитва с пост, с милостиня и справедливост; милостинята избавя от смърт и може да очисти от всеки грях“ (Тов. 12:8-9). Той показва, че нашите молитви и пости не значат много, ако не са подкрепени с милостиня, че само молбите нямат голямо значение за изпросване на милост, ако не ги допълват делата на милосърдието.

Ангелът разкрива, че чрез милостинята нашите молитви стават действени, че милостинята освобождава живота от опасност, избавя душата от смърт. Ще приведем, възлюбени братя, доказателства, че това наистина е така. В Деяния на апостолите се вижда, че милостинята избавя душата не само от втората, но и от първата смърт. Доказва го следното събитие. След като заболява и умира Тавита, изпълнена с благи дела и милостини, при нейния бездиханен труп е повикан апостол Петър (Деян. 9:36-38).

С апостолска благосклонност той пристига незабавно и тозчас го обкръжават оплакващите и умоляващи вдовици, които му сочат ризите, дрехите и одеждите, получени някога от умрялата, умоляват го не с думи, а с нейните благодеяния. Петър разбира, че подобно моление може да бъде чуто и че Христос не ще откаже помощ по молитвите на вдовиците, защото в тяхно лице Самият Господ е приемал тези одеяния. И така, след като се помолва коленопреклонно в качеството на благ ходатай от името на вдовиците и сиромасите, и възнася към Господа поръчаните му прошения, той се обръща към бездиханното тяло, което вече е умито и положено на одъра, и издига глас в името на Иисуса Христа: „Тавито, стани“ (Деян. 9:40). И Този, Който казва в Евангелието, че всичко, за каквото просят в Негово име ще им бъде дадено, не отказва на Петър незабавна помощ.

И тъй, смъртта отстъпва, духът се възвръща и за всеобщо удивление и изумление тялото отново оживява. Ето колко много значат подвизите на милосърдието, ето каква сила имат делата на правдата! Онази, която щедро даряваше нуждаещите се вдовици, заслужи по молбите на вдовиците да бъде върната към живота.

Свещеномъченик Киприан, епископ Картагенски, Книга за благотворителността и милостинята, Изд. „Православна класика”, 2018 г.

 


[1] Книга Премъдрост на Иисуса, син Сирахов, при св. Киприан се нарича Соломонова.

module-template13.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти