Вход

Православен календар

Слово за празника на свети пророк Илия

 

0208201309

Прославяният днес праведник принадлежи, братя, към числото на тези велики мъже, които като звезди сияели на небето на ветхозаветната Църква преди изгряването на Слънцето на правдата – явяването в плът на Сина Божий. Ние наричаме този праведник пророк заради особената решителност на неговите предсказания, но също така особено силно му приляга и названието чудотворец. Както Моисей бил някога пратен „за Бог фараону“ (Изх. 7:1); така Илия, може да се каже, бил определен да бъде по онова време като бог за Ахав и Израиля, които се били увлекли по езическите гнусотии.

Какво ли не ставало по думата на Илия? Небето се заключвало и се отключвало, не давало дъжд, а после изливало цели реки; огън падал върху жертвата и пояждал самата вода, с която тя била облята. Какво ли не се случвало и със самия Илия? Врани му доставяли храна; Йордан оголвал дъното си, за да мине той по сухо; сам Бог се явявал на Илия така, както не се явявал на никого след Моисей. И краят на този живот изпълнен с чудеса бил още по-чудесен: Илия се възнесъл на небето на огнена колесница, както не се бил възнесъл никой преди него и вероятно и след него никой няма да се възнесе.

Но въпреки всичко това Илия бил подобострастен нам човек по думите на апостола (Иак. 5:17). Като си помисли човек за това, понякога се издига като че на някаква висота, а понякога като че пропада надолу. В минути на свят възторг му се иска да се възвиси в мислите си до висотата на праведника, да се разпространи в действията си до предела на неговата дейност, че Господ Бог Илиин (4 Цар. 2:14) е Бог на всичко и всички, че Бог има не една колесница, а „безброй – хиляди хиляди“ (Псал. 67:18), чувства някакъв стремеж да полети към Кармил и Хорив, за да може след огъня и бурята да чуе лъх от тих вятър (3 Цар. 19:12).

А в минути на слабост духовният взор неволно се свежда пред образа на праведника. Трудно ни е да повярваме, че всичко това е извършено от човек носещ тленна плът, мислим си, че стоим пред картина нарисувана от благочестив художник. Стоиш в мислите си в подножията на Хорив и не смееш да влезеш в пещерата, където се явява Господ. Тъй бива и когато си мислим за другите праведници: духът се възнася към тях и с тях като със свои, а плътта се отрича от тях като от чужди и неподражаеми.

Кого да слушаме: плътта или духа? Ако кажем – плътта, тогава рано или късно ще се присъединим към несмислените животни (Пс. 48:21 – слав.), защото греховната плът както и да „облагородява“, възвеличава и украсява образите на своите наслаждения, те винаги се взимат от кръга на чувствените, тленни и неразумни неща. При това вечната истина ни говори, че „който сее в плътта си, от плътта ще пожъне тление“ (Гал. 6:8). Затова по-добре да следваме духа, колкото и висок да е неговият полет, защото същата тази истина говори, който сее в духа, от духа ще пожъне вечен живот. За греховната плът е нормално да е земна и да се стреми надолу, защото самата тя е взета от праха и ще се разсее като прах. А духът непременно трябва да бъде небесен, защото нему подобава да остави всяка плът в пръстта и да възлезе на небето. Но как ще възлезе той там, ако отрано не приучи себе си да се възнася нагоре и овреме не се откъсне от всичко земно?

Но, ще попита някой, по какво трябва да подражаваме на Илия? Нима трябва да подражаваме и на дивните му дела, в които той се възвисявал над природните закони? И какво, ако някой би казал, че трябва да подражаваме и на това? Какво неприлично за християнина има в това? Нима на вярващия в Христа не са обещани знамения? Относно знаменията за вярващите сам Спасителят казва за тези, които ще Го последват: „с името Ми ще изгонват бесове, ще говорят на нови езици; ще хващат змии, и, ако изпият нещо смъртоносно, няма да им повреди“ (Марк. 16:17-18). Много е казано, но не си мисли, че тук е изброено всичко. И всичко казано тук е само като пример. Защото чуй какво казва Спасителят на друго място: „Който вярва в Мене, делата, що Аз върша, и той ще върши, и по-големи от тях ще върши“ (Иоан. 14:12). Малко ли чудеса е вършил Спасителят? А тук се обещават още по-велики дела. На кого? На вярващия, следователно и на теб, ако вярваш както подобава. Струва ни се, че това е невъзможно, защото сме далеч от висотата на християнското съвършенство, така, както за човек стоящ в ров всичко изглежда прекалено нависоко.

Но да предоставим огнената колесница на онези, които могат да седят на нея и да не изгорят; да вдигнем с благоговение поне кожуха на Илия, падащ току връз главите ни – имам предвид добродетелите на Хоривския чудотворец. Много чудеса сторил Илия, но още повече са добродетелите му.

Да подражаваме на добродетелите, когато не можем да подражаваме на чудесата. Добродетелите са по-добри от чудесата, защото от тях са и всички чудеса, а чудото само по себе си още не дава добродетели.

Да подражаваме на Илииното въздържание, когато той три години се хранел с шепа брашно и малко дървено масло; да подражаваме на неговата свята склонност към уединение, когато той едва ли не целия си живот провел в пещера; да подражаваме на смирението му, заради което не искал да има за свидетел на възнесението си на небето дори Елисей. А най-вече да възлюбим Илиината ревност за прослава на истинния Бог. Казвам „най-вече”, защото тази свята добродетел у нас вече е в почти пълно забвение. Ако някой нарани честта ни, излизаме извън себе си, готови сме да умрем за нея. А честта на вярата и нейните най-светли тайнства, а честта на нашия Изкупител и бъдещ Съдия, а честта на нашата обща майка Църквата – за мнозина е нищо! Говорете за тях каквото щете, говорете против всички светии, те няма да кажат и дума в своя защита, даже ще се услаждат от вашите слова и дори може да ви обикнат заради тях. Но така ли трябва да бъде между истинно-вярващите? Не е ли това явен знак, че у такива люде няма вяра в сърцето и че те са тайни езичници? — А малко ли са такива!

Затова ви приканвам да подражавате на Илиината ревност. — Как да подражавате? С меча на Илия? — Не, той е в ръцете на върховните власти, които с всички свои действия доказват, че те по израза на Апостола не напразно носят меч (Рим. 13:4).

Подражавайте, първо, с добрия пример, тоест с лично уважение към всичко свещено, второ, с благо слово и убеждение, ако бързо спирате поривите на безумието и вразумявате люде буйни и ненаказани. Или поне не слушайте хулни речи, не се усмихвайте, когато ги чуете, а бягайте, ако можете, от говорещия ги. Колко много би се съкратило нечестието, ако се наказваше дори и само с невнимание.

Ако така подражаваме на възлезлия на небето пророк в неговите добродетели, то накрая и пред нас ще се яви колесница, и ние ще бъдем понесени към небето. Тоест, нашата смърт, от която всички тъй много се боим, ще бъде за нас мирно преселение в обителите на небесния Отец. Амин.

Сочинения Иннокентия, архиепископа Херсонскаго и Таврическаго. Том II. Слова и беседы на праздники Богородичные. – Слова и беседы на дни святыхъ. —СПб. 1872.

Превод: прот. Божидар Главев

Други статии от същия раздел:

module-template1.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти