Неделя шеста след Петдесетница
Защо мислите лошо в сърцата си? (Мат. 9:4)
Мнозина християни си мислят, че само външните ни дела, действията на нашите членове подлежат на Божия съд и могат да бъдат съдени от човеците и че само те могат да бъдат осъждани, ако са зли и да бъдат одобрявани, ако са добри. Човешкият закон съди човека само за постъпките и действията, а не за намеренията, а Божият закон осъжда не само постъпките и действията, но и самите намерения. В днешното евангелско четиво ясно се казва, че и нашите мисли подлежат на Божия съд.
Господ простил греха на разслабения човек и той начаса оздравял. Иудеите решили, че Иисус Христос е богохулник, смятайки Го, разбира се, за прост човек, а не за Бог. Те знаели, че само един Бог има власт да прощава грехове. И какво? Преди още те да успеят да обмислят достатъчно добре тези слова на Спасителя, Той видял техните грешни помисли и казал: „Защо мислите лошо в сърцата си?” Не е ли ясно, че и нашите мисли – тайни и скрити от хората, зли или добри, свети или грешни – Бог вижда, знае и съди наравно с нашите външни дела. От хората можеш много да скриеш, но от Бога – нищо. Ще дойде време, времето на Страшния Божий съд, когато нашите грешни и най-съкровени мисли, ще бъдат открити, разобличени, извадени наяве и съдени от Бога пред цялата вселена.
И тъй, помни, християнино, който и да си ти, помни, че Бог вижда и знае твоите грешни мисли. Колко често ти казваш: аз нищо лошо не съм сторил, защо Господ ме наказва. Ти не си извършил никакво грешно деяние, но можеш ли да кажеш, че не си имал греховни помисли, желания и чувства? Твоите мисли, желания и чувства ти криеш от хората, а Бог ги знае, вижда ги и за тях те наказва. Друг пък външно погледнато във всичките си дела е свят и праведен, а стига само за миг да погледнеш в сърцето му и в душата му – „там има безброй влечуги”[1], както е казал пророкът. Но когато тялото се отдели от душата, когато то остане в гроба, а душата напусне тялото, тозчас върху душата ще си проличат като някакви черни петна всички наши мисли, всички мисли, които в продължение на целия наш живот са ни идвали на ум. Нашите мисли са делата на нашата душа.
Затова ако ти искаш да бъдеш наистина свят, не само не върши зли външни дела, но и не помисляй нищо зло и не се поддавай на грешни чувства. Премахвай от душата и сърцето си всяка грешна мисъл, всяко грешно желание, което се заражда в ума и сърцето. Бъди чист и свят пред Бога не само по тяло, но и по душа. Не говори: хората не знаят какво мисля и чувствам. Да, хората не знаят и не виждат, затова пък Бог вижда и знае всичко. А с времето и хората започват да се догаждат, че твоите думи са нечисти, желанията – грешни, чувствата – омерзителни. Понякога е достатъчно само да погледнеш лицето на човека, за да узнаеш неговите мисли. Особено често жената отгатва мислите на мъжа, а мъжът – на жената, не се съмнявай в това.
Господи, опази ни не само от злите дела, но и от злите и грешни мисли, и не ни осъждай в деня на Твоя Страшен съд! Амин.
Простые и краткие поучения. Том 10.
Превод: прот. Божидар Главев
[1] Пс. 103:25.