В днешния ден Светата Църква благочестно възпоменава страданията на светите славни и всехвални апостоли Петър и Павел.

Свети Петър, този тъй ревностен последовател на Иисус Христос, заради своето правилно изповядване на Неговото Божество: „Ти си Христос, Синът на Живия Бог“, бил удостоен да чуе от Спасителя в отговор: „Блажен си ти, Симоне… Аз ти казвам: ти си Петър (Petrus), и на тоя камък (petra) ще съградя църквата Си“ (Мат. 16:16–18). На „този камък“ (petra), на това, което ти изрече: „Ти си Христос, Синът на Живия Бог“, на това твое изповедание ще съградя Моята Църква. Защото „ти си Петър“ – значи Петър (Petrus) идва от „камък“ (petra), а не идва „камък“ (petra) от Петър (Petrus), точно както пък от Христос идва „християнин“, а не от „християнин“ – Христос.

Желаете ли да узнаете на що за „камък“ (petra) е наречен апостол Петър (Petrus)? Чуйте тогава апостол Павел: „Не искам, братя, да не знаете, че бащите ни всички под облака бяха и всички през морето минаха; и всички в Моисея се кръстиха в облака и в морето; и всички ядоха една и съща духовна храна; и всички пиха едно и също духовно питие; защото пиеха от духовния камък, който идеше подире им; а камъкът беше Христос“ (1 Кор. 10:1–4). Ето значи от какъв „Камък“ е Петър!

Нашият Господ Иисус Христос в последните дни от Своя земен живот по времето на Своето служение на човешкия род избра от Своите ученици дванадесет апостоли за проповедта на Словото Божие. От тях апостол Петър заради своята пламенна ревност се удостоил да заеме първото място (Мат. 10:2) и да бъде като че представител на цялата Църква. Затова и нему било казано, след като той изповядал Христа: „И ще ти дам ключовете на царството небесно, и каквото свържеш на земята, ще бъде свързано на небесата; и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата“ (Мат. 16:19). Защото тези „ключове“ и правото да „връзва и развързва“ получил не един човек, а Едната Съборна Църква. А че наистина това право получила наистина Църквата, а не само едно лице, за това обърнете внимание на друго място от Писанието, където Господ казва същото и към всички Свои апостоли: „Приемете Духа Светаго“, и по-нататък: „На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат“ (Иоан 20:22–23); или „каквото свържете на земята, ще бъде свързано на небето; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небето“ (Мат. 18:18).

И тъй, Църквата връзва и Църквата развързва. Връзва и развързва Църквата, която е основана на крайъгълния Камък, на Самия Иисус Христос (Еф. 2:20). Нека се побоят и свързаните и развързаните: развързаните, за да не би да попаднат отново в същото състояние; свързаните, за да не останат завинаги в това състояние. Защото Премъдрият казва: „Беззаконника хващат собствените негови беззакония, и връзките на греха му го държат“ (Притч. 5:22); а освен в Светата Църква от никъде другаде не може да се получи развързване.

И след Своето Възкресение Господ препоръчва на апостол Петър да пасе Неговото духовно стадо не защото измежду учениците само на апостол Петър било предоставено да пасе Христовото стадо, но Христос се обръща главно към апостол Петър, защото Петър бил първият между апостолите и нещо като представител на Църквата. При това, обръщайки се в случая само към Петър като към върховен апостол, Христос по този начин одобрява единството на Църквата.

Симоне Ионин, питал Господ, любиш ли Ме? И апостолът отвръщал: Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам. И втори път бил попитан същото, и втория път същото отговорил. Бидейки попитан трети път и виждайки, че като че не му вярват, той се натъжил. Но как би могъл да не му вярва Този, Който знаел неговото сърце? И затова Петър при отговора си добавил: „Господи, Ти всичко знаеш; Ти знаеш, че Те обичам.“ А Иисус и при трите пъти му казал: „Паси Моите овци“ (Иоан 21:15–17).

Освен това трикратното питане на Спасителя и трикратното Петрово изповядване пред Своя Господ имало още една благодатна за апостола цел. Този, комуто били дадени ключовете на Царството и правото да връзва и развързва, сам трикратно свързал себе си със страх и малодушие (Мат. 26:69–75), и Господ трикратно го развързва със Своето запитване и с това, че Петър три пъти изповядва своята крепка любов. А да пасат словесното стадо Христово е дадено на всички апостоли и техните приемници. „Внимавайте, прочее, върху себе си и върху цялото стадо, сред което Дух Светий ви е поставил епископи, да пасете църквата на Господа и Бога, която Той си придоби със Своята кръв“, казва св. ап. Павел на презвитерите църковни (Деян. 20:28); и апостол Петър казва: „пасете Божието стадо, което имате, като го надзиравате не принудено, а доброволно (и богоугодно), не заради гнусна корист, но от усърдие, и не като господарувате над причта, а като давате пример на стадото; и кога се яви Пастиреначалникът, ще получите неувяхващия венец на славата“ (1 Пет. 5:2–4).

За отбелязване е това, че Христос, казвайки на Петър „паси Моите овци“, не казал: паси овците си, но казал: паси, добри рабе, Господните овци. „Нима Христос се е разделил? нима Павел биде разпнат за вас?“ (1 Кор. 1:13). Паси Моите овци. Защото вълците-грабители, лютите вълци, не щадящи стадото, лъжливите пророци и наемниците (Мат. 7:15, Деян. 20:29; 2 Пет. 2:1; Иоан 10:12), разхищавайки чуждото стадо, отнасяйки се с него като със своя собственост, мислят, че пасат своето си стадо. Не такива са добрите Господни пастири. „Добрият пастир полага душата си за овците“ (Иоан 10:11), които Сам Пастиреначалникът му е поверил (1 Пет. 5:4). И апостол Петър, верен на своето призвание, положил душата си за словесното Христово стадо, като запечатал апостолството си с мъченическа смърт, с която и до днес от целия свят се прославя.

А апостол Павел, бидейки преди това Савел, от хищен вълк станал кротко агънце; преди бил враг на Църквата, след това станал апостол; преди преследвал Църквата, после станал неин проповедник. Получил власт от първосвещениците да докарва всички християни вързани, за да бъдат наказвани и когато бил на път и бил „дишащ още заплахи и убийства срещу учениците на Господа“ (Деян. 9:1), той жадувал за кръв, но Оня, Който живее на небесата му се надсмял (Пс. 2:4). Той гонил Църквата Божия и й пакостял (1 Кор. 15:9; Деян. 8:3), но когато наближил Дамаск, Господ от небето викнал към него: „Савле, Савле, що Ме гониш?“ Аз Съм и тук, Аз Съм и там, Аз Съм навсякъде. Тук е Моята глава, там е Моето тяло.

Нека не се учудваме на това; ние самите сме членове на Тялото Христово. „Савле, Савле, що Ме гониш?... Мъчно е за тебе да риташ против ръжен“ (Деян. 9:4–5). А Савел разтреперан и ужасен извикал: „Кой си Ти, Господине?“ „Аз съм Иисус, Когото ти гониш“ – отговорил му Господ. И Савел внезапно се преобразил: „Господи, какво искаш да направя“, възкликва той. И биде към него глас: „Стани и влез в града; и ще ти се каже, какво трябва да правиш“ (Деян. 9:5-6). И Господ веднага изпраща Ананий: „Стани, та иди на улицата… при един тарсянин, на име Савел…кръсти го… той Ми е избран съд, за да понесе името Ми пред народи, царе и синове Израилеви“ (Деян. 9:11, 15, 18). Този съсъд ще се преизпълни с Моята благодат. А Ананий отвръща: „Господи, слушал съм от мнозина за тоя човек, колко зло е сторил на Твоите светии в Иерусалим; той и тук има власт от първосвещениците да върже всички, които призовават Твоето име“ (Деян. 9:13-14). Но Господ настоятелно заповядва на Ананий: „Иди, защото той Ми е избран съд… Аз ще му покажа, колко трябва той да пострада за Моето име“ (Деян. 9:15–16).

И наистина Господ показал на апостол Павел колко трябва той да пострада за Неговото име. Той го наставлявал в подвизите, не го оставял в оковите, тъмниците и корабокрушенията. Сам Той му състрадавал в страданията, Сам го ръководил към този ден.

В един ден извършваме паметта за страданията на тези апостоли, макар те да са пострадали в различни дни, но по дух и по близост на своите страдания те са едно. Петър предшествал, Павел следвал след него. Преди наричащият се Савел, а след това наречен Павел, претворил в своето лице гордостта в смирение, както това показва и неговото име (Paulus). И какво станало с апостол Павел? Попитайте него, той сам дава отговора: „Аз съм най-малкият, казва той, от апостолите… повече от всички тях се потрудих - ала не аз, а Божията благодат, която е с мене“ (1 Кор. 15:9-10).

И тъй, братя, чествайки днес паметта на светите апостоли Петър и Павел, възпоменавайки техните честни страдания, нека възлюбим тяхната истинна вяра и свят живот, да възлюбим тяхната невинност, техните страдания и чистота на изповеданието. Като възлюбим у тях тези възвишени качества, като подражаваме на техните велики подвизи и се уподобим на тях, и ние ще достигнем това вечно блаженство приготвено за всички светии. Попрището на нашия живот преди беше тежко, трудно и осеяно с тръни, но след като по него премина „такъв голям облак свидетели“ (Евр. 12:1), то стана за нас и по-леко, и по-гладко, и по-удобно проходимо. Пръв по него премина Сам Началникът и Завършителят на вярата, нашият Господ Иисус Христос (Евр. 12:2); след Него следваха Неговите безстрашни апостоли; след това – мъчениците, отроците, жените, девиците и голям сонм свидетели. Кой действал в тях и им помагал по този път? Този, Който казал: „Без Мене не можете да вършите нищо“ (Иоан 15:5).

Слово Блаженнаго Августина, епископа Иппонийскаго, Проповеди и слова.

Превод: прот. Божидар Главев