Вход

Православен календар

СЕМ не спазва журналистическите принципи, които следва да олицетворява

 

0607201841

Съветниците в медийния регулатор се ръководят от презумпцията за виновност, а не от доказателства и факти

По време на изслушването на генералния директор на БНТ пред СЕМ на 24 юни т.г. във връзка с предаването „Вяра и общество“ представителите на Съвета реагираха, меко казано, непрофесионално по повод огласените нарушения на водещия Горан Благоев. Ако за последния е разбираемо да не е запознат с журналистическите принципи, бидейки по образование историк, то в медийния регулатор се предполага, че работят хора с дипломи по журналистика и масова комуникация.

На забележката на генералния директор Е. Кошлуков, че в скандалното си предаване от 06 юни Г. Благоев е отправил в ефир недоказани обвинения към:

– монасите от Рилския манастир за възможно присвояване на средства;

– ръководството на БПЦ, че се продава на държавната власт;

– държавното ръководство, че си купува благоразположението на Църквата;

бе противопоставен нелепият аргумент, че това, видите ли, не били клевети, а съвсем нормално критично отношение на журналист с оглед на християнското разбиране за повреденост на човешката природа, която поради това била склонна да се поддава на изкушения. Този псевдобогословски аргумент чухме по време на срещата както от член на СЕМ, така и в нейния край от председателя на медийния регулатор, който заяви: „Не може причина за линч да бъде критично отношение на журналисти към институции, в които работят земни и смъртни хора”[1].

Доколкото ни е известно, сред журналистическите принципи отсъства презумцията за виновност, допускана като такава априори към хора, превърнали се по някакъв начин в обект на журналистическа критика. Напротив, журналистът трябва да следи информацията му да е достоверна и потвърдена от факти, които преди това са били надлежно проверени. Журналистът е длъжен също така да проверява своите източници, за да не допуска клевети и недоказани обвинения, а не да излага и повтаря лъжи с надеждата те все някога да се „превърнат” в истина. Най-после, журналистът е длъжен и да не изопачава фактите, интерпретирайки ги според собствените си интереси и светоусещане.

А какво виждаме в случая? В СЕМ не само не се позоваха на гореизброените журналистически принципи, от които следва да се ръководят, но благосклонно допуснаха даже тяхното нарушаване. Според съветниците няма нужда журналистът да проверява информацията, с която работи, няма нужда да привежда доказателства и факти. Достатъчно е само да се позове на фундаменталното разбиране за повредеността на човешката природа и тъй като няма безгрешен човек, всяко съмнение за предполагаемо извършено престъпление от някого става по определение истинно, без да подлежи на доказване!

Вместо „обвиняемият да се счита за невинен до доказване на противното“, в СЕМ се ръководят вече от принципа „обвиняемият да се счита за виновен до доказване на противното“. А "доказването на противното" се оказва на всичкото отгоре и невъзможно, защото според представителите на медийния регулатор никой човек по определение не е надмогнал повредената си и склонна към грях природа и в него все ще се намери някаква нечистота.

Впрочем това не е презумпция, а направо догмат за виновност на обвиняемия, тъй като не са необходими никакви доказателства, понеже както е известно, догматите не се обсъждат и не се доказват. На изслушването на генералния директор на БНТ пред СЕМ станахме свидетели на практическото прилагане на този нов догмат в сферата на журналистиката. Всички приведени доказателства за невинност на БПЦ и държавните институции по обвиненията, отправени във „Вяра и общество” от 06 юни, се разбиха като вълни о скала в новия догмат за виновност на обвиняемия, който пък отлично се съчетава и с другия нов догмат – този за безпогрешност в показанията на обвинителя му.

Вместо старателно да разгледат приведените свидетелства за нарушения в предаването, съветниците предпочетоха да се скрият зад кухи фрази и апаратен професионален жаргон: „осъществихме фокусиран мониторинг на известни параметри“, „наши експерти и независим мониторинг не установява нарушение на Закона за радиото и телевизията“, „налице е само известен дисбаланс в представянето на различни гледни точки“, и прочее лишени от съдържание безсмислици.

Ако трябва да обобощим, може да се каже, че в желанието си да защитят един човек, който между другото също е носител на тази склонна към грях човешка природа и който, както се видя, сам се оказа с множество прегрешения, съветниците от СЕМ принесоха в жертва журналистиката изобщо. В опитите си да защитят провинилия се водещ, те изкараха виновни всички останали – както генералния директор, изложил безпристрастно фактите за неговите нарушения, така и невинните жертви на злополучното издание на „Вяра и общество”.

Може би няма да е зле в СЕМ да отнесат разсъжденията си за повредената от греха човешка природа и към себе си, защото очевидно са забравили, че обладатели на същата са и самите те.

 


[1] Гледай след 1:03:20 от видеото - https://www.bnt.bg/bg/a/na-zhivo-po-bnt2-sreshcha-na-generalniya-direktor-na-bnt-emil-koshlukov-ss-sem

Други статии от същия раздел:

Други статии от същия автор:

module-template6.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти