И казвам ви, че мнозина ще дойдат от изток и запад и ще насядат на трапеза с Авраама, Исаака и Иакова в царството небесно, а синовете на царството ще бъдат изхвърлени във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби (Мат. 8:11-12).

Господ даже и онези, които заплашвал с изхвърляне, ги заплашвал не за да ги изхвърли, а за да може, като ги заплаши с думи, да ги привлече към царството. Ако иудеите не получавали никаква полза, то за всичко са си виновни сами, както и всички страдащи от тяхната болест на неверието.

На всеки е известно, че същото нещо се е случвало не само с иудеите, но и с някои от повярвалите. Иуда бил син на царството и заедно с останалите ученици чул словата: „ще седнете и вие на дванайсет престола” (Мат. 19:28), но сам станал син на геената. Етиопецът пък бил варварин, един от мнозината, които дошли от изток и запад, а се удостоил да получи венци заедно с Авраам, Исаак и Иаков.

Същото се случва и днес сред нас. „А мнозина първи, казва Господ, ще бъдат последни, и последни – първи” (Мат. 19:30). Това казал, както за да не се предават последните на безгрижие като че нямат сили да се обърнат, така и за да не се надяват първите на себе си като че са непоклатими. За това говорил преди това и Иоан, казвайки: „Бог може от тия камъни да въздигне чеда Аврааму” (Мат. 3:9). Тъй като това трябвало да стане, затова и по-рано се предвъзвестява, за да не бъде никой изненадан, когато се случи. Но Иоан, бидейки Предтеча, говори за това като за нещо възможно, а Христос – като за нещо, което несъмнено ще се случи и доказва това на дело.

И тъй, ако стоим, нека не се надяваме на себе си, а да си казваме: „Който мисли, че стои, нека гледа да не падне” (1 Кор. 10:12); а ако сме паднали, нека не се отчайваме, а да си казваме: „нима падналите не стават” (Иер. 8:4)? Наистина мнозина, които достигнаха висотата на самото небе, показаха всякакво търпение, живяха в пустините без да видят жена дори в съня си, но като малко се поразслабиха, препънаха се и стигнаха до самата бездна на злото. Други пък, напротив, от тази бездна се възвисиха към небето и от места на зрелища и греховни забавления се обърнаха към ангелски живот и показаха толкова велики добродетели, че изгонваха демони и извършваха множество подобни знамения.

С такива събития е изпълнено Писанието, с такива примери е пълен и нашият живот. Любострастните и изнежените затварят устата на манихеите, които злобата смятат за непобедима, които служат на дявола, като разслабват ръцете на желаещите да се упражняват в доброто. Тези, които внушават подобни убеждения не само причиняват вреда в бъдещето, но и тук по възможност всичко извращават. Та кой от порочните би се старал в добродетелите, когато самото възвръщане към добродетелите и промяната към по-добро се смята за невъзможна? Ако и сега, когато и законите съществуват, и наказанията заплашват, когато славата подбужда мнозина, когато се очаква геената и се обещава царството, когато злите се осъждат, а добрите биват възхвалявани – ако и сега някои едвам се решават да тръгнат по пътя на добродетелите, то след унищожаването на всичко това, кое би възпрепятствало всеобщото разтление и погибел?

И тъй, нека бодърстваме и да се пазим от падение. Ако и да се случи такова, нека станем след него. Да си спомняме Давид, но не за да изпадаме в безгрижие, а за да се устремим още по-силно към спасението. Ако дори този праведник, като се поразслабил за малко, бил подхвърлен на такива страдания и претърпял такива рани, то какво ли ще претърпим ние, които ежедневно се предаваме на невнимателност и безгрижие?

И тъй, като познали неговото падение, нека не се предаваме на леност, а да помним какво извършил той след падението си, колко сълзи пролял, какво велико разкаяние показал, как ден и нощ проливал потоци от сълзи, умивал с тях постелята си и се обличал във вретище. Ако за него било потребно такова поведение, то как ще можем да се спасим ние с множеството наши прегрешения, като нямаме и съкрушение? Който има велики добродетели, може с тях да покрие греховете си, но който няма добродетели, откъдето и да бъде поразен със стрела, получава смъртоносен удар.

И тъй, за да не се случи това, нека се въоръжим с добри дела и ако и да извършим някое престъпление, нека очистваме себе си, за да може, като живеем настоящия си живот за слава Божия, да се удостоим с наслажденията на бъдещия живот, който, дай Боже, всички ние да се сподобим да получим по благодатта и човеколюбието на нашия Господ Иисус Христос, Комуто слава и власт во веки веков. Амин.

Беседы на Евангелие от Матфея, из Беседа 26

Превод: прот. Божидар Главев