Вход

Православен календар

Проповед за Трета Неделя след Петдесетница. За многогрижието

 

 2806201954

„Не се грижете за душата си, как­во да ядете и да пиете, ни за тяло­то си, какво да облечете . . ., защо­то вашият небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това!” (Мат. 6:25, 32)

Братя и сестри,

В тоя свят, в който всички насочват вниманието си към насъщните потреби, съветът на Господа Иисуса Христа зву­чи като аномалия: „Не си събирайте съкровища на земя­та, дето ги яде молец или ръжда и дето крадци подкопават и крадат”. И добавя: „Доста е на всеки ден злобата Му” (Мат. 6:19, 34). Наистина, много са задълженията на все­ки час. Защо ли трябва да се товарим повече? Нека носим грижите на днешния ден, да оставим сили за утре и да молим Господа да ни бъде по-леко.

Ще се съгласите, че заслужава да чуем този съвет на Господа и да помислим върху него.

„Не се грижете!” – казва ни Иисус Христос. – Господ е богат да ни даде всичко. Той е верен в Своите обещания и точен в Своето изпълнение и милост. Искаме доказател­ства? Погледнете птиците, които кръжат около нашите домове и се надпяват в горския лес! Вижте полските цве­тя, които ни омайват със своята нежност и красота! Един стрък от полето или гората, който без да щем тъпчем с кра­ката си, или децата чупят в своите безгрижни игри и хвър­лят в потока, е облечен по-добре от цар Соломон с него­вите диаманти и пурпур. Малките неща в света са велики чрез Бога. В тях Той се оглежда и оставя Своя отпечатък. Колко велик е Бог може да схване всеки, който се вгледа в красотата на всеки цвят и чуе небесните птици. Иисус Христос добавя: „И вашият небесен Отец ги храни” (Мат. 6:26). Той не казва: „техният Отец”, а „вашият Отец”.

За животните и растенията Бог е Отец само в смисъл на Създател и постоянен Промислител. За нас Той е Отец в истинския смисъл на думата. Ние сме създадени по Негов образ и подобие. Носим частица от Неговия Дух. Човекът има не само тяло, за което Бог се грижи. Той има и душа, вложена от Него, която е по-ценна от всичко на света. За на­шите души Бог Отец изпрати Своя единороден Син, Който претърпя кръстна смърт, за да ни изкупи и спаси. И ако Той дарява с блага, храна, облекло и живот най-малките буболечки, облича с красота и великолепие цветята и расте­нията, нас ли ще остави? Защо са нашите грижи? Нека се доверим на Бога! Ти имаш затруднения, кажи това Нему! Ти се страхуваш, изповядай това спокойно пак пред Него! Или може би тръпнеш пред неразрешими въпроси – обърни се към Бога! Не знаеш какво ще ти поднесе утрешния ден? Надявай се, че ще премине добре!

„Не се грижете!” – казва Иисус Христос. Той напомня на Своите последователи: „Не две ли врабчета се продават за едни асарий? И ни едно от тях няма да падне на земя­та без волята на вашия Отец, а вам и космите на главата са всички преброени; не бойте се, прочее: от много врабчета вие сте по-ценни” (Мат. 10:29-31). Бог промисля за всич­ки и грижата Му е за целия свят. Няма неща, сили и за­кони, събития или явления, над които да не се простира Неговата ръка. Бог хранил евреите с мана и ги напоил с вода от скалата (Изх. 16 и 17 гл.). С Негово благословение с пет хляба и две риби се наситили около пет хиляди души (Мат. 14:14-21). И днес Бог не оставя никого.

Все пак ние се съмняваме и потъваме в грижи. Пред нас изпъкват не даровете, които получаваме, а онова, кое­то ни липсва. При недоимък или душевни страдания пред нашата вяра се поставя като че пробен камък. При много грижи ни се премрежват очите, за да не виждаме постоян­ния вечен Промислител и Неговата помощ. Грижата ни гне­ти и принуждава да трупаме ненужни неща и храни за смет­ка на други в света, които гладуват и изнемогват. Сатанинският бич на грижата шиба душата и я лишава от радо­стите и благата, които Бог ни предлага.

Срамно е това, че на грижата за материални блага се предават не само хора, които не познават Бога и Неговия промисъл, но и хиляди християни са заети с мисълта за ядене и пиене. Жалко е, когато забравяме, че душата е по-ценна от всичко. Дали и ние не принадлежим към това множество? Но какво, да скръстим ли ръце и да чакаме Бог да ни храни ли? Нима Христос Господ ни учи на леност?

Християнството е религия на труда и радостта. Нашето усъвършенстване започва оттук. Поръчението на Бога е човек да работи и с пот на челото да изкарва прехраната си. Точно в грижите по своята работа той намира своето удо­влетворение и щастие. Трудът облагородява и усъвършенства. Той дарява необходимите блага и дава възможност да се проявим в доброто. Като казва: „Не се грижете!” Иисус Христос добавя: „Първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде” (Мат. 6:33). Не че можем да минем без труд и усилия. Ако беше така, Бог нямаше да създаде и птичките с инстинкта да си събират храна и да строят гнезда. Бог иска от човека да се труди и в труда да има възход и радости. Препълнена­та ръка на Всевишния е протегната постоянно към нас, сти­га да Му се доверим. „Не се грижете!” – Това значи, не се смущавайте какво ще получите, трудете се и вярвайте, че ще бъдете облечени и нахранени, както птичките небесни, които не сеят, нито жънат, нито в житници събират и ва­шия Отец небесен ги храни. Не сте ли вие много по-ценни от тях? (Мат. 6:26).

Не мисли за конците, с които ще си ушиеш дрехата, а се погрижи да изпълниш живота си с добрини, да поставиш всяка нишка от своята дейност спо­ред Божиите закони, за да се облечеш в небесна дреха и да влезеш в царството на Бога. Той не ще ти даде камък, когато търсиш и работиш за хляб, нито ще размени рибата със змия. Ти си Негово чедо. Божиите блага са за всички хора и те ще бъдат щастливи, стига да знаят как да жи­веят в мир и обич и правилно да ги употребяват и разпре­делят. Затова Бог ни подканя да се усъвършенстваме в доброто и да не мислим само какво да ядем, да пием или да облечем, а да търсим първом царството Му, Неговата правда, и всичко останало ще ни се придаде. Амин!

Ставрофорен иконом Иван Лалов Кондаков, „Мир вам. Неделни проповеди”, СИ, София, 1986 г.

Други статии от същия раздел:

module-template16.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти