Неотдавна по покана на посланика на Швейцарската Конфедерация Валтер Гигер в посолството на тази страна в Москва се състоя вечеря с участието на представители на различни конфесии. По време на разговорите Валтер Гигер отбелязал уникалния опит на Русия в междурелигиозните отношения, който по негово мнение, би трябвало да бъде приложен в Западна Европа.

В какво се състои успешното решаване на проблема за мирното съществуване на Православието с другите конфесии в Царска Русия?

Православието в Русия векове наред е било господстваща религия. На представителите на исляма, будизма, иудаизма, католицизма, протестантизма и другите вероизповедания не се позволявало развиването на прозелитизъм, но не им се забранявало да изпълняват своите обреди.

При другите методи за водене на религиозна политика нарастването на напрежението в обществото е неизбежно. Така, например, в Пакистан доминира ислямът. Православни християни там просто липсват, а даже за католиците и протестантите да живеят там е трудно. В страната редовно стават убийства и екзекуции на представители на други конфесии.

В Израел господства талмудическият иудаизъм, базиран на учението за превъзходството на еврейската нация и религия над всички останали народи по земята и техните вери. Изхождайки от тази доктрина, държавата Израел изгражда и своята религиозна политика. Православните свещеници в Израел постоянно биват оскърбявани, а понякога и убивани, както това е видно от житието на неотдавна прославения свещеномъченик Филумен*. Но и другите конфесии там са на ръба на съществуването.

В Индия царува будизмът. Езичниците-будисти редовно извършват варварски нападения срещу тамошните католици.

И в „демократичния” Запад също няма истинска религиозна свобода. Охолно си живеят там само поддръжниците на икуменизма. Светоотеческото Православие в „обществото на толерантността”, меко казано, не е на почит.

Ситуацията със свободата на съвестта в съвременна Русия, за съжаление, е далече от стабилността по царското време. Днес вътре в църковната ограда често се проповядват лъжливи идеи и възгледи. Точно истинското Христово Учение и неговите нелицемерни последователи нерядко биват подлагани на гонение.

Трябва да отбележим, че неприязненото отношение към Христовата вяра се обуславя от самите учения на исляма, иудаизма, будизма, католицизма и другите религии. Ислямът се стреми към световно господство. Неговият лозунг е война с неверните до победния край, докато всички не станат мохамедани. Иудаизмът преследва същата цел, тъй като на практика, как е възможно „хората” да не господстват над „свинете”? Католицизмът в лицето на римския папа от самия момент на отпадане от Православието е болен от мания за величие. Протестантизмът, чието крайно изражение се явява политиката на САЩ, също не скрива своите глобални претенции за свръхразвитие и разпространение.

При това при всички гореспоменати конфесии способ за установяването на властта се явява военната сила или „магията” на златния телец. Само Православното християнство се стреми към истински мир. Оръдие на неговата проповед са любовта, жертвената готовност да се умре за учението на Господ Иисус Христос. Именно затова при господството на Православието в Царска Русия в междурелигиозните отношения в продължение на много векове се е запазвала мирна обстановка.

Pkrest.ru

Превод: Свещ. Божидар Главев

*Свещеномъченик Филумен (Хасапис) служел в светата обител „Кладенеца на Иаков”, посещавана и от множество евреи. На 29 ноември 1979 г. докато служел в храма бил убит. Когато след четири години монасите отварят гроба му виждат, че мощите му са нетленни и благоуханни. През 2009 г. е канонизиран от Иерусалимската патриаршия – бел. прев.