Предисловие

Въображението ­­– каква удивителна спо­собност притежава човекът! Ние постоянно живеем в света на образите, на тези образи, които нашето въображение създава. Често чо­век не забелязва нищо около себе си, но при все това съзира в себе си особен свят на образи­те, които непрекъснато създава неговото въоб­ражение. Нерядко хората не забелязват как от външните предмети, които ни заобикалят, умът се пренася към вътрешните образи. А това е важно, понеже от тези образи, с които човек живее, зависи неговото настроение, привички, желания, чувства.

Мнозина мислят, че въображението – това са само мечтите и фантазиите, но всъщност действието на въображението е много по-широко.

„Въображението, което е получило пра­вилно образование и се подчинява на висшите умения, е твърде важна и полезна способност, пише архиепископ Евсевий (Орлинский). То възвисява нашите представи, подобрява памет­та, облекчава размисъла, изпълва душата със светли спомени, украсява нашия живот, обога­тява общуването с другите, облагородява цяла­та наша деятелност.“

Същност на въображението

„Може ли човешката природа да мине без образи? Можем ли да си спомним за отсъства­щото, без да си го представим?

„Сам Бог ни е дал способността за въображе­ние“, пише светият праведен Йоан Кронщадски.

„Нашият ум – допълва св. Игнатий Брянчанинов – има способност за мислене и спо­собност за въображение; посредством първата той усвоява понятията за предметите, а посред­ством втората усвоява в себе си образите на предметите.“

Когато душата „посредством чувствата възприема предметите – обяснява преп. Йоан Дамаскин – то в душата се образува впечатление, наричано представа“.

„Въображението – казва преп. Никодим Светогорец – е отпечатване на всички тези чувствени предмети, които сме видели, слуша­ли, обонявали, вкусвали, осезавали... Чувстве­ните предмети приличат на печат, а въображе­нието – на отпечатък от печата.“

И така, „въображението съдържа в себе си впечатленията, получавани чрез чувствата“ (св. Григорий Палама).

Въображението наричат още общо чув­ство. „Общо, защото съдържа впечатленията от всички пет чувства; чувство защото впечат­лението, което произвежда всяко от чувствата поотделно, може да произведе въображение“.

Същността на въображението ярко разкри­ва св. праведен Йоан Кронщадски: „Въображе­нието – това е фотография на материален предмет, направена от душата...“. При това въобра­жението действа мигновено и непрестанно.

Светите отци Теофан Затворник, Инокентий Пензенски и Йоан Кронщадски учат, че въображението е нисшата познавател­на сила, която приема, формира (създава), въз­произвежда, съдържа (удържа) и предава на ума образите на предметите.

Какво може да бъде обект на въображение? Светител Теофан отговаря: „Всичко, отнася­що се към тварния (сътворения) свят, е образно и затова може да бъде въобразено“.

Преподобни Иоан Касиан Римлянин пояс­нява, че освен предметите и явленията от зао­бикалящия ни свят, тази способност ни позво­лява да въобразяваме действията, мислите, от­насящи се към сътворения свят, както и думите, желанията и чувствата на човека.

Източници за възникване на образите

Според учението на светите отци образите възникват:

► От Бога, Ангела Хранител и добрите духо­ве (св. Теофан Затворник).

Например, „четейки словата на Иисуса Христа, не можем да не бъдем поразени с как­ва забележителна достъпност за всеки ум..., с каква естественост и простота на образите... се отличават всичките Му слова. В Неговите уста най-дълбоките и възвишени истини, разяснени чрез общопонятни примери от природата или ежедневието, стават напълно достъпни за раз­биране даже от неразвитото научно съзнание на обикновения народ“ (схиархим. Йоан Маслов).

– от неговите – на самия човек:

– външни чувства (преп. Таласий);

– памет (преп. Таласий);

- мисли;

- състояние на тялото (преп. Таласий). Например, „умът на гладния въобразява хляб, а на жадния – вода“ (св. Максим Изповедник);

- душевни склонности: „Умът на чревоу­годника въобразява (си представя) различни ястия, на тщеславния – почести от хората, на сребролюбивия – придобиване, на злопамет­ния – отмъщение на оскърбилия го, на завистливия – причиняване на зло; на този, на когото той завижда, и подобно на това по отношение на другите страсти“ (св. Максим Изповедник);

► Под въздействие от врага на спасението, духа на злобата (преп. Исаак Сириец): „Има приставник^[1] от духа на злобата, който ходи сред човека и го омрачава, пълнейки главата му със страстни образи“ (св. Теофан Затворник).

Предназначение на въображението

„Бог е дал въображението на хората за по­мощ на ума“ (преп. Теодор Едески).

„Въображението и паметта са ни дадени за това, за да се ползваме от услугите им, когато външните ни чувства са в покой и ние нямаме пред себе си тези предмети, които са възприети от нашите чувства и са се отпечатали във въ­ображението и паметта. Нямайки възможност винаги да имаме пред себе си предметите, ви­дени от нас, ние ги извикваме в своето съзна­ние, посредством въображението и паметта, в които те са се отпечатали, и по такъв начин ние ги разглеждаме и обсъждаме.

Например си бил някога в град Смирна и после отново си го напуснал, и повече няма да видиш града с външното чувство на очите си; обаче когато поискаш, си представяш Смирна със своето вътрешно чувство, т.е. с въображе­нието и паметта, представяш си я и отново я разглеждаш. Ти виждаш образа на Смирна, който се е запечатал в тебе“ (преп. Никодим Светогорец).

следваща >>

Н. В. Маслов, „Значение на въображението в живота на човека”, превод: † Сливенски митрополит Йоаникий, София, 2017 г.

[1] Някой, който е поставен да следи за този, над когото е приставен - бел. прев.