В този ден Четвъртък на Шеста седмица след Пасха праз­нуваме Възнесението на Господа Бога и Спасителя наш Иисус Христос.

Още когато беше с учениците Си, преди Своите страдания, Христос им бе обещал, че ще им изпрати Св. Дух, казвайки: „За вас е по-добре Аз да си замина, понеже ако не замина, Утешителят няма да дойде“. И още: „Когато той (Утешителят) дойде, ще ви научи на всяка истина.“

А след Възкресението Си от мъртвите в продължение на 40 дни Господ им се явявал и приемал храна пред тях, за да ги увери, че е самият Той възкръснал. В тия именно дни Господ им изяснявал тайните на Царството Божие. Беше им заповядал да не се отдалечават от Йерусалим, но да чакат там ид­ването на Пресветия Дух, Който ще ги кръсти с огън^[1]. В това време те трябвало, подобно на войниците преди да влязат в бой, духовно да се подготвят за предстоящата им борба с Христовите вра­гове, възприемайки оръжието на Св. Дух.

Когато прочее настанал четиридесетият ден от Възкресението, както отбелязват светите евангелисти, Господ Иисус възвел Своите ученици на Елеонската планина, която се намира близко до Йерусалим, дал им последни наставления и последно благословение. И както ги благославял, отстъпил от тях и започнал да се възнася на небето. Отправили взор нагоре, учениците гледали възнасящия се свой Учител, докато най-сетне един светъл облак Го закрил от погледа им. В това време им се явили двама мъже в бели дрехи и им казали: „Мъже галилейци, какво стоите и гледате към небето? Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето.“

Възнесъл се в слава на небето, след като изпълнил Своята бо­жествена мисия на земята, Господ Иисус седнал отдясно на Бога Отца. Съгласно Неговото обещание, в края на вековете Той пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви и царството Му няма да има край.

Апостолите Христови, вместо наскърбени поради раздялата им със своя учител и Господ, се завърнали от Елеонската планина в свещения град Йерусалим с голяма радост. Защо ли? Защото още преди възнесението Си Той им бе обещал, че няма да ги остави сираци и че ще им изпрати Дух Утешител, Който ще ги просвети и научи на всяка истина.

След като се върнали в Йерусалим, св. апостоли, съгласно поръчението на Спасителя, не се отдалечавали от града; събирали се на молитва заедно с Божията Майка и жените-мироносици и очаквали да се изпълни обещанието на Господа — да дойде Св. Дух.

Господ Иисус се възнесе на небето със Своето прославено във Възкресението божествено тяло. С това Той почете нашата човешка природа и я обожи. И макар че се бил възнесъл на небето и седнал отдясно на Отца, съгласно обещанието Му, Той пребъдвал невидимо със Своите ученици, помагал им и подкре­пял словото им с личби, от каквито то се придружавало. Той бил не само със Своите ученици през време на земния им живот, но и с техните приемници по вяра и служение, с приемниците на тех­ните приемници и т. н. до свършека на света. Той следователно е и с нас, които вярваме в Него. Той и нас няма да ни остави сами. Тази мисъл е изразена в кондака на днешния празник:

„След като си изпълнил делото за нашето спасение и си съеди­нил земните жители с небесните Ти, Христе Боже наш, си се възнесъл в слава без никак да се отлъчваш, но пребиваваш неот­стъпно и викаш на ония, които Те обичат: „Аз съм с вас и никой не може да бъде против вас!”

Христе Боже, Ти, Който си се възнесъл в слава, помилуй и спаси нас! Амин!

Синаксар, (Празнични четива от Триода и Пентикостара), СИ, София, 1977.
Превел и преработил: † Макариополски епископ д-р Николай

[1] Преди това някои от апостолите, бивши Йоанови ученици, били кръстени с Йоановото кръщение. По предание и свидетелство на св. Епифаний Кипърски преди съшествието на Св. Дух некръстените с Йоановото кръщение апостоли били кръстени, а св. Йоан Богослов кръстил и Божията Майка.