Поучение в Неделя на Самарянката
„Вие, които жадувате, дойдете всички при водите” (Ис. 55:1).
Така зове милосърдният Спасител, зове жадуващите, зове тези, които желаят вечното спасение. Който не е жаден за вода, той може и с една чаша да утоли жаждата си. Но който жадува водата на благочестието и вечното спасение, той дори море да изпие, не ще утоли своята жажда. Тази жажда може да утоли само Христос, само Неговата Божествена благодат. Единствено Той дава тази жива вода. „Който пие от водата, която Аз ще му дам, той вовеки няма да ожаднее”[1], казал Господ на самарянката и Той й дал тази жива вода чрез Своите благодатни уста и усладил душата й със Своето наднебесно слово, предразположил сърцето й към благочестието и светостта на живота така, че тя изоставила своя греховен живот и започнала да живее свято и благочестиво, като получила и живот вечен.
О, ако ние бихме жадували за вечното спасение така, както Христос Господ жадува за нас и ни зове, седейки не при Иакововия кладенец, а на престола на Своята слава заедно с всички светии. Зове ни към водата на благодатта, към водата на благочестието и вечното спасение.
Водата – това е Божията благодат, която се излива чрез словото Божие, чрез тайнствата, чрез примера на светиите, чрез всички осветени предмети и чрез светената вода. Не жадува за благочестие и не търси вечното спасение този, в когото не се забелязва жаждата за слушане на словото Божие – евангелското слово, не жадува този, който не вкусва Тялото и Кръвта Христови, който целува светите икони без страх Божий и без любов, който рядко пие или съвсем не пие светена вода, чрез която се излива Божията благодат.
Грешниците са си изкопали собствени клетвени кладенци, изнамират източници на грях и беззаконие, откъдето жадно пият беззаконието като вода за свое осъждане и наказание, за своя си смърт и погибел. Който се опива с питието на греха и водата на беззаконието, нима може да жадува водата на благочестието? Който се опива от страсти и похот, нима може да жадува водата на спасението? Който търси и жадува за водата на сребролюбието и любостяжанието, нима може да изпитва жажда за небесно съкровище? Който се облича във всевъзможни грехове като в риза, който се покрива с вретището на беззаконието, който пие чашата на всички земни нечистотии, нима такъв ще застане пред лицето на Господа и ще пролива сълзи, за да му даде Той живата вода, която тече в живот вечен?
Мнозина ли са онези, които могат да бъдат видяни да седят при нозете на Спасителя подобно на Мария и да слушат словото Божие, търсейки само едното необходимо и потребно за вечното спасение? Много ли са онези, които могат да бъдат видяни да пристъпват със страх Божий към светата Чаша и да пият кръвта на Спасителя, която изтекла от пречистото Му ребро? Колцина са жадуващите водата на благочестието и непрестанно търсещите вечното спасение?
Ако ние отделим богаташите, които са обезпечили собственото си съществуване със земни и тленни съкровища от всякакъв род, ако отхвърлим онези, които идват тук и оскърбяват Господа с предизвикателно и неприлично облекло и с чудовищни украшения, ако изключим от числото на християните онези неразкаяни грешници, които в дома си се предават на пиянство, разврат, ругателство, злоба и ненавист, кажете, мнозина ли ще се окажат сред нас тези, които истински жадуват за водата на благочестието и вечното спасение? А нали знаем, че нищо грешно и нечисто няма да влезе в Царството небесно. Къде са постниците? Къде са каещите се? Къде са плачещите, къде са истинно благочестивите? Къде са ходещите по тесния, скръбен, но пък за сметка на това прав и правилен път към вечното спасение?
Спасителю Небесни, колко малко са спасяващите се сред нас! Дай ни вода жива, вода на благочестието и спасението, за да не ходим да черпим вода от нечисти източници! Дай ни смирение, покаяние и сълзи, съгрей сърцата и нашите вътрешности, за да възлюбим Тебе, единия Господ, да Те възлюбим от цялата си душа, с цялото си сърце, с всичкия си разум и от Теб едничкия да почерпим водата, която тече в живот вечен. Амин.
Протоиерей Василий Бандаков, Простые и краткие поучения. Том 9.
Превод: прот. Божидар Главев
[1] Иоан 4:14.