„Прелестта на злославните си изгорил, премъдри, вярата на православните прекрасно си изяснил, и света си просветил. Затова си се явил победоносен победител, стълб на Църквата, истинен йерарх, не преставай да се молиш на Христа за спасението на всички ни.” Канон на утренята, седален, глас 4 |
За изцеряването на разслабения в събота
Нарушаването на Закона за съботата от страна на Иисус Христос било само привидно, а не действително
„Попитаха го: кой е Човекът, Който ти рече: вземи одъра си и ходи? Но изцереният не знаеше, кой е, защото Иисус се бе отдръпнал поради тълпата, що беше на онова място” (Иоан 5:12-13).
Дори самите иудеи свидетелствали за чудото, защото не попитали защо заповядваш това да се прави в събота. Те негодуват не по повод престъпването на закона, а завиждат заради изцеряването на разслабения. Впрочем ако тук би ставало въпрос за човешкото дело, то се състояло в това, което направил разслабеният, а от страна на Христос налице била само словесната заповед. Така Христос наглед тук нарежда на друг да наруши съботата, а в други случаи Той Сам правел това, например когато с калчица помазал очите на слепия. Само че Той правел това не престъпвайки закона, а постъпвайки по-високо от закона.
„Затова иудеите гонеха Иисуса и търсеха случай да Го убият, задето вършеше това в събота. А Иисус им думаше: Моят Отец досега работи, и Аз работя” (Иоан 5:16-17).
Какво казва Христос? Моят Отец, казва, досега работи и Аз работя. Когато трябвало да защитава Своите ученици, Той посочвал случая с Давид като подобен на тях раб: „Не сте ли чели, що стори Давид, когато огладня сам и ония, които бяха с него” (Мат. 12:3). А когато се касаело до Него Самия, Той посочва Отца, като така по двояк образ показва Своето равенство с Него – и с това, че Го назовава в собствен смисъл Свой Отец, и с това, че представя Себе Си като работещ заедно с Него.
А защо Той тук не споменал за случилото се в Иерихон? Защото желаел да ги издигне от земното и те да гледат на Него вече не като на човек, а като на Бог и Законодател. Но ако Той не беше истински Син и не беше Единосъщен, тогава такова оправдание би било по-лошо от обвинението. Все едно някой, като престъпи царския закон, после като бъде обвинен, да започне да се оправдава, говорейки, че и сам царят го нарушава. Такъв не само не би избегнал осъждането, а още повече би увеличил своята вина. Но тук достойнството на лицата е равно, затова и представеното оправдание е абсолютно основателно. След като вие не обвинявате Бога за това, то и Мен не можете да обвинявате. Затова и Той казал: Моят Отец, за да ги застави и против волята си да допуснат за Него същото, каквото допускали и за Бог Отец по силата на Неговото съвършено единство с Отца.
Ако някой каже: как тъй Отец работи, след като Той в седмия ден починал от всичките Си дела, нека такъв бъде наясно относно образа на това делание. По какъв начин Той работи? Промишлявайки за всичко сътворено и съхранявайки го. Когато ти видиш изгряващото слънце, бягащата луна, езерата, изворите, реките, дъждовете и всички движения в природата – в семената, в нашите тела и в безсловесните животни, и изобщо всичко друго, чрез което се държи вселената, то в това познай непрекъсващата работа на Отца. Христос казва: „Той оставя Своето слънце да грее над лоши и добри, и праща дъжд на праведни и неправедни” (Мат. 5:45); и още: „ако полската трева, която днес я има, а утре се хвърля в пещ, Бог тъй облича” (Мат. 6:30); също и за птиците небесни казва: „вашият Отец Небесен ги храни (6:26).
И тъй, в този случай цялото Негово дело, което Той извършил в събота се състояло само в казаните от Него думи и Той нищо повече не добавил към това. А ако Той все пак заповядал да се извърши работа, а именно разслабеният да вземе одъра си, което впрочем само по себе си не представлява някакво важно дело, а представлявало само привидно нарушаване на съботата, то Той при това обръща словото Си към по-висши понятия, желаейки по-силно да ги порази с достойнството на Своя Отец и да въздигне ума им към нещо по-възвишено. Затова когато ставало дума за съботата, Той защитавал Себе Си не само като човек и не само като Бог, но понякога като Бог, понякога като човек, като така желаел да ги увери и в едното, и в другото: и в унижението на Своето въчовечаване, и в Своето Божествено достойнство.
В настоящия случай Той защитава Себе Си като Бог. Ако Той би говорил с тях винаги само като човек, тогава у тях завинаги би се запечатала мисълта само за Неговото унижение. И за да не стане така, Той им посочва Своя Отец. Макар че и самото творение работи в събота – слънцето извършва своя ход, реките текат, от изворите извира вода, жените раждат, но за да знаеш ти, че Той не принадлежи към тварите, не казал: Аз работя, както и тварта работи, а казал: Аз работя, защото и Моят Отец работи.
Беседы на Евангелие от Иоанна Богослова, Беседа 38.
Превод: прот. Божидар Главев