Нарушаването на Закона за съботата от страна на Иисус Христос било само привидно, а не действително

„Попитаха го: кой е Човекът, Който ти рече: вземи одъра си и ходи? Но изцереният не знаеше, кой е, защото Иисус се бе отдръпнал поради тълпата, що беше на онова място” (Иоан 5:12-13).

Дори самите иудеи свидетелствали за чудото, защото не попитали защо заповядваш това да се прави в събота. Те негодуват не по повод престъпването на закона, а завиждат заради изцеряването на разслабения. Впрочем ако тук би ставало въпрос за човешкото дело, то се състояло в това, което направил разслабеният, а от страна на Христос налице била само словесната заповед. Така Христос наглед тук нарежда на друг да наруши съботата, а в други случаи Той Сам правел това, например когато с калчица помазал очите на слепия. Само че Той правел това не престъпвайки закона, а постъпвайки по-високо от закона.

„Затова иудеите гонеха Иисуса и търсеха случай да Го убият, задето вършеше това в събота. А Иисус им думаше: Моят Отец досега работи, и Аз работя” (Иоан 5:16-17).

Какво казва Христос? Моят Отец, казва, досега работи и Аз работя. Когато трябвало да защитава Своите ученици, Той посочвал случая с Давид като подобен на тях раб: „Не сте ли чели, що стори Давид, когато огладня сам и ония, които бяха с него” (Мат. 12:3). А когато се касаело до Него Самия, Той посочва Отца, като така по двояк образ показва Своето равенство с Него – и с това, че Го назовава в собствен смисъл Свой Отец, и с това, че представя Себе Си като работещ заедно с Него.

А защо Той тук не споменал за случилото се в Иерихон? Защото желаел да ги издигне от земното и те да гледат на Него вече не като на човек, а като на Бог и Законодател. Но ако Той не беше истински Син и не беше Единосъщен, тогава такова оправдание би било по-лошо от обвинението. Все едно някой, като престъпи царския закон, после като бъде обвинен, да започне да се оправдава, говорейки, че и сам царят го нарушава. Такъв не само не би избегнал осъждането, а още повече би увеличил своята вина. Но тук достойнството на лицата е равно, затова и представеното оправдание е абсолютно основателно. След като вие не обвинявате Бога за това, то и Мен не можете да обвинявате. Затова и Той казал: Моят Отец, за да ги застави и против волята си да допуснат за Него същото, каквото допускали и за Бог Отец по силата на Неговото съвършено единство с Отца.

Ако някой каже: как тъй Отец работи, след като Той в седмия ден починал от всичките Си дела, нека такъв бъде наясно относно образа на това делание. По какъв начин Той работи? Промишлявайки за всичко сътворено и съхранявайки го. Когато ти видиш изгряващото слънце, бягащата луна, езерата, изворите, реките, дъждовете и всички движения в природата – в семената, в нашите тела и в безсловесните животни, и изобщо всичко друго, чрез което се държи вселената, то в това познай непрекъсващата работа на Отца. Христос казва: „Той оставя Своето слънце да грее над лоши и добри, и праща дъжд на праведни и неправедни” (Мат. 5:45); и още: „ако полската трева, която днес я има, а утре се хвърля в пещ, Бог тъй облича” (Мат. 6:30); също и за птиците небесни казва: „вашият Отец Небесен ги храни (6:26).

И тъй, в този случай цялото Негово дело, което Той извършил в събота се състояло само в казаните от Него думи и Той нищо повече не добавил към това. А ако Той все пак заповядал да се извърши работа, а именно разслабеният да вземе одъра си, което впрочем само по себе си не представлява някакво важно дело, а представлявало само привидно нарушаване на съботата, то Той при това обръща словото Си към по-висши понятия, желаейки по-силно да ги порази с достойнството на Своя Отец и да въздигне ума им към нещо по-възвишено. Затова когато ставало дума за съботата, Той защитавал Себе Си не само като човек и не само като Бог, но понякога като Бог, понякога като човек, като така желаел да ги увери и в едното, и в другото: и в унижението на Своето въчовечаване, и в Своето Божествено достойнство.

В настоящия случай Той защитава Себе Си като Бог. Ако Той би говорил с тях винаги само като човек, тогава у тях завинаги би се запечатала мисълта само за Неговото унижение. И за да не стане така, Той им посочва Своя Отец. Макар че и самото творение работи в събота – слънцето извършва своя ход, реките текат, от изворите извира вода, жените раждат, но за да знаеш ти, че Той не принадлежи към тварите, не казал: Аз работя, както и тварта работи, а казал: Аз работя, защото и Моят Отец работи.

Беседы на Евангелие от Иоанна Богослова, Беседа 38.

Превод: прот. Божидар Главев