„Смъртните грехове” на поместните църкви
Както вече мнозина осъзнаха, за това отлъчване (вследствие на известни социално-политически фактори) от участие в богослужението и тайнствата на огромно мнозинство от енориашите на цели поместни църкви трябва да има някакви много сериозни духовни предпоставки. Защото събития с такъв мащаб не може да нямат връзка с Божия промисъл, след като според словото Божие такава има дори при падането на един косъм от човешката глава.
Очевидният характер на запрещението наложено от Божието правосъдие на Руската Православна Църква предвид създалата се ситуация, говори за това, че прегрешенията на нейните чеда имат не само личен характер (вината на всеки за някакви негови лични неразкаяни грехове), но и грехове, които незабавно се вменяват като грехове на цялата поместна църква. А такива всъщност могат да бъдат само каноничните престъпления, разколите и ересите. И за съжаление не е необходимо човек да обладава дар на прозорливост за да открие възможните причини за това промислително наказание, защото те са на повърхността.
Трябва преди всичко да кажем, че Вселенската Православна Църква вече година и половина съществува в състоянието на фактически разкол (прекратяване на евхаристийното общение между редица поместни църкви). И макар вина за това да има преди всичко Константинополската църква, все пак самото съществуване на разкола тежи върху всички.
Втората възможна причина за такова сериозно разстройство са каноничните беззакония, които открито се практикуват в поместните църкви в рамките на проекта за „възстановяване на единството на християните”. Ако вътрешният разкол между поместните православни църкви, в основата на който лежи само спор за юрисдикциите и който не би трябвало да е трудно разрешим, изведнъж се оказа толкова принципен, то външните междуконфесионални разколи, в основата на които лежат ереси осъдени от Вселенски и изравнени с тях по авторитет поместни събори, напротив, се разглеждат и оценяват като несъществени и за тяхното преодоляване се допускат компромиси не само в областта на църковното право, но и в сферата на вероучението.
В тази връзка съвсем наскоро беше проведена станалата вече обичайна ежегодна икуменическа молитва[1] с участието на представителя на Отдела за външни църковни връзки на РПЦ и аналогични по ранг делегации от страна на римокатолиците, лутераните, баптистите, монофизитите, несторияните и други „инославни християни”. И това е съвсем реално канонично престъпление, което нарушава не само някакви „вече неработещи” канони от „тъмното Средновековие”, но и съвременни документи[2] на РПЦ. За тези безчинства рано или късно щеше да се наложи да се дава отговор. И ето че може би това време за Московската патриаршия дойде.
Освен това самото затваряне на храмовете за енориашите от страна на йерархията (тоест фактът, че йерархията бързо и безволево отстъпи пред светските власти, които мислят само за човешкото, а не за Божието) може да бъде разглеждано като каноническо нарушение, а по-конкретно, като неоснователно отлъчване на Божия народ от участието в богослужението и тайнствата.
И накрая третото, това са открито изповядваните в Църквата ереси. Тук също, уви, не се налага дълго да търсим подходящи примери, които биха могли да привлекат върху Руската църква преживявания от нея сега Божий съд. Просто влизаш в YouTube и виждаш там новата (16.04.2020) лекция на заслужилия професор от Московската духовна академия А. И. Осипов под заглавие „Защо са били необходими страданията и кръстната смърт на Христос?”[3] и под нея – множество лайкове и коментари на благодарни чеда на РПЦ. Веднага разбираш, че тук Алексей Илич за пореден път ще опровергава „юридическия” догмат за Изкуплението, използвайки романтично-ирационалните аргументи на така обичаната от него ерес на „нравствения монизъм”.
Има Заключение на Синодалната библейско-богословска комисия (с номер на резолюция от светейшия патр. Кирил: ПК-01/416 от 31.03.2016), където в прав текст се казва, че професорът занапред не трябва да учи публично на това зловерие.
Има определение на Константинополския събор относно това на Кого и защо е била принесена Жертвата на Кръста – а именно на Бога като Жертва за човешките грехове, а не на хората от „любов”, както е в лъжеучението на Алексей Илич.
Има множество светоотечески изказвания по този въпрос, които вече са привеждани безброй пъти. Има и немалко изобличения на „нравствения монизъм” от авторитетни богослови като например прославения от Руската църква в чина на светителите Серафим (Соболев).
Има определение в Символа на вярата, където се казва защо е бил разпнат въчовечилият се Син Божий.
Има накрая и пряк отговор в Пространния катехизис на светител Филарет Московски на питането на проф. Осипов „Защо са били необходими страданията и кръстната смърт на Христос?” Отговор, който гласи: „Безкрайната цена и достойнство на доброволните страдания на пострадалия за нас безгрешен Богочовек и Неговата кръстна смърт са пълно изпълнение на Божието правосъдие, което ни осъди на смърт за греха, а също и безмерна заслуга на Спасителя, дала Му правото, без да нарушава правосъдието, да дава на нас грешните прошка на греховете и благодат за победа над греха и смъртта” (§ 206).
Тоест лекцията на проф. Осипов, който ще припомним, че обучава бъдещи клирици, фактически отхвърля догматическото учение на Църквата. И за това рано или късно ще се наложи (или вече се налага) да отговарят всички, които допускат това беззаконие безнаказано да се извършва в Руската църква.
При това положение, вижда се, че и трите вида „смъртни грехове” на поместната църква – канонично престъпление, разкол и ерес – се откриват в днешния живот на Руската църква. Аналогично (или по-зле) стоят нещата в поместните църкви, които сега преживяват същото това запрещение от страна на Промисъла – затваряне на храмовете за мнозинството от енориашите и разкъсването на евхаристийното общение със Самия Христос...
Антимодернизм.ру
Превод: прот. Божидар Главев
[1] Молитвата за единство на християните, която тази година се проведе в Москва на 22 януари в католическия храм „Непорочно зачатие на Пресвета Дева Мария”.
[2] Става въпрос за Определението на Свещения Архиерейски Събор на РПЦ от 24-29 юни 2008 г. „Относно въпросите за вътрешния живот и външната дейност на РПЦ”.
[3] Почему необходимы были Страдания и Крестная смерть Христа?